Решение № 66 от 11.03.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. *, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Г.а като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело № 20251600100179 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Е.Е от гр. * против ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“, с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 08.04.2024 г. около 10.40 ч. на път *-*км. 145+500, е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил - М.М., предприемайки маневра завой на ляво, за да навлезе по друг път, не пропуска преминаващия покрай нея лек автомобил „*” с ДК № * с водач Б.Ф. и го блъска челно.

Твърди се, че при описаното произшествие Е.Е, който е пътувал в лекия автомобил „*” отзад в средата, е получил следните травматични увреждания: комплексна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания: фрактура на долната челюст в зоната на левия долночелюстен ъгъл с разкъсване на лигавицата в областта на ретиниран зъб 38, който попада във фрактурната линия; счупване на 3 и 4 метатарзална кост на ляво стъпало с дислокация на фрагментите, които са констатирани при прегледите, направени на пострадалия в Центъра за спешна медицинска помощ в гр. * и в УМБАЛ „А.“ ЕАД.

1

Сочи се, че на 12.04.2024 г. Е. претърпял хирургична интервенция, при която под локална анестезия е извършена репозиция, имобилизация и междучелюстна фиксация посредством стандартни назъбно-венечни шини на горната и долната челюст. След проведеното лечение на ищеца са дадени инструкции за медикаментозно лечение, както и за локални грижи и безкомпромисна орална хигиена за периода на имобилизацията. На 15.04.2024 г. е изписан и е насочен към ортопед-травматолог за консултация и преценка необходимостта от допълнително лечение във връзка с травмата на лявата ръка и лявото ходило. На 16.04.2024 г. провел предписаната му консултация със специалист ортопед травматолог. При прегледа се оплакал от болки в областта на ляво стъпало, обективно при него са видими оток и хематом в областта на предната част на стъпалото, което е с болезнени и ограничени движения. Поставена е диагноза счупване на 3 и 4 метатарзална кост. Твърди се, че на пострадалия е поставена имобилизация, след което същият е освободен и продължава лечението си в домашни условия. В продължение на 40 дни пострадалият е с имобилизирана челюст - до 22.05.2024 г., когато отново постъпва в Клиниката по лицево челюстна хирургия към УМБАЛ „А.“ ЕАД за отстраняване на поставените му назъбно-венечни шини. Операцията била извършена същия ден, като след стандартна обработка и почистване на оперативното поле са отстранени металните лигатури и стандартните метални назъбни шини на долна челюст. След извършената оперативна интервенция увреденият е изписан с препоръка за контролни прегледи и указания за поддържане на добра орална хигиена.

Ищецът твърди, че описаните травми са му причинили силни и продължителни болки, сериозен дискомфорт и продължителни битови неудобства. Лечението на травмите наложило общо три болнични престоя, извършването на операция за възстановяване на челюстта и поставяне на шини и имобилизация на увредения крайник, отделно било свързано с търпене на силна болка. В продължение на 40 дни увреденият носил поставената му имобилизация на челюстта. През този период ищецът не могъл да говори, както и да се храни нормално, а приемал само течна храна, нещо което му причинявало сериозен дискомфорт. Травмата на крака била лекувана с имобилизация, което затруднявало движението на пострадалия и му създало продължителни битови неудобства. Поддържа, че травмите и продължителното болнично и извънболнично лечение се отразили негативно 2 на психиката му, същият страдал от безсъние и приемал обезболяващи.

Ищецът е ученик и вследствие на травмите прекъснал за продължителен период обучението си, което му създало допълнителни притеснения и неудобства. Твърди, че и към момента периодично изпитва болки в областта на травмите.

С оглед обстоятелството, че към момента на настъпването на ПТП управлявания от виновния водач автомобил „*”, модел "*" с ДК № * е бил застрахован в ответното дружество, ищецът претендирал от ответното дружество обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като въпреки отправената претенция ответникът не е заплатил никакво обезщетение.

Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответното дружество да заплати исковата сума, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г.

/датата на уведомяване на застрахователя/ до окончателното изплащане и направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД „Д.Б.: Ж. и З.“, чрез юрк. И. Ц., с който се оспорва претенцията по основание и размер. Излага доводи за неоснователност на исковата претенция, като оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и вината на водача М. М.. Оспорва твърденията, че към момента е затруднен нормалният начин на жИ.т на ищеца, както и че възстановителният период не е завършил.

Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца поради липсата на поставен обезопасителен колан. Освен това оспора, че всички увреждания са настъпили при ПТП. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа исковата молба и твърди, че искът следва да се уважи като основателен. Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен, както и да присъди сторените в производството разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установява следния 3 механизъм на ПТП:

На 08.04.2024 г. около 10,40 ч. на път *-*, км 143+500, местност „*“, отклонение на пътищата, водещи за гр. * и гр. *, е настъпило ПТП с л.а. марка „*“, модел „*“ с рег. № *, управлявано от М.М. и л.а. марка „*“, модел „*“ с рег. № *, управляван от Б.Ф.. Водачът на л.а. „*“ е имал намерение да извърши маневра завИ.е на ляво от път *-*, за да се включи в движението по път *-*, водещ към гр. *. Водачът на л.а. „*“ е управлявал по път *-*в дясна пътна лента, като на кръстовището с път *-*е имал намерение да продължи движението си в права посока към гр. *. Водачът на л.а. „*“ от дясна пътна лента се е престроил в средната пътна лента (най-лявата лента), за да продължи движението си по път *-*към *, като не е изпълнил задължението си да пропусне насрещно движения се л.а. „*“. Експертизата заключва, че ударът е настъпил в пътната лента за движение на л.а. „*“, като в условията на произшествието последният се е движил с 71 км/ч., а л.а. „*“ с 29 км/ч. При възникналата опасност водачът на л.а. „*“ не е имал техническата възможност да предприеме действия за аварийно спиране, за да предотврати удара.

Съгласно експертизата причината за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. „*“, който е нарушил правилата за движение, като при извършване маневра завИ.е наляво е следвало да изчака и пропусне насрещно движещия се л.а. „*“. В участъка на произшествието не е имало препятствия пред видимостта на водачите. САТЕ установява, че л.а. „*“ е оборудван с предпазни колани, като при правилно поставен предпазен колан е възможно да се получат увреждания, които да са в по-лека степен. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при поставен колан горната част на тялото на пътника ще се ограничи при придвижването напред и е технически невъзможно да стигне до облегалките на предните седалки.

От съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установява, че Е.Е е бил на задната седалка в л.а. „*“ и вследствие на ПТП-то е получил следните увреждания: травма в областта на главата със счупване на долната челюст в ляво и разкъсно-контузна рана на лигавицата на лява буза в областта на 38 зъб, контузия /натъртване/ в областта на ляво рамо и травма в областта на ляво ходило със счупване в областта на главичките на 3-та и 4-та метатарзални кости. Установява, че на пострадалия е проведено оперативно лечение и имобилизация /с гипсова лонгета/ на счупванията в областта на ляво ходило, както и консервативно лечение с обезболяващи, протИ.ъзпалителни и антибиотици.

Съгласно СМЕ оздравителният период е бил около 2,5 – 3 месеца, като от получените увреждания пострадалият несъмнено е изпитвал значителни болки и страдания, както и значително неудобство и затруднения в извършването на различни дейности в ежедневния му жИ.т, което е влошило качеството му на жИ.т. Като остатъчни явления от получените травми пострадалият има болки в областта на счупванията при натоварване или промяна във времето /застудяване/. Експертизата заключва, че няма данни пострадалият да е получил „коланни травми“. В нея се посочва, че 4 поставеният предпазен колан предотвратява получаването на травми или намалява тяхната тежест. Експертизата установява, че проведеното лечение е било правилно и в необходимия обем, като пострадалият е спазвал предписанията относно лечението.

От допълнителното заключение по СМЕ се установява, че травмата в областта на ляво ходило със счупване в областта на главичките на 3-та и 4-та метатарзални кости е от естество да води до трайно затруднение на левия долен крайник за срок от над 1 месец, като оздравителният период е около 1,5 - 2 месеца. Видно от заключението към настоящия момент е налице зарастване на счупените кости и възстановяване в пълен обем на движенията.

Експертизата установява, че остатъчно явление от получената травма е възможността пострадалият да изпитва болки в областта на счупванията при натоварване или промяна във времето /застудяване/.

От показанията на св. А.К. /майка на ищеца/ се установява, че на 08.04.2024 г. синът й се обадил, че е направил ПТП. С.ката К. отишла с нейната кола и видяла, че товарят пострадалите в линейката. Продължила заедно с линейката в посока болницата, за да види какво се случва. Там направили рентгенови снимки и им казали, че няма нищо счупено. Казали й да прави компреси на сина си и нищо повече. След това се прибрали вкъщи.

На следващата сутрин синът й бил отекъл от лявата страна на лицето, а лявото ходило било също отекло. С.ката К. потърсила личната им зъболекарка, защото синът й имал разкъсна рана отвътре. Тя ги насочила да направят панорамна снимка на цялата челюст. След направата й тя установила, че действително има счупване на челюстта. На следващия ден отишли в * в А. болница, където направили нова рентгенова снимка на сина й и му сложили шини, които носил 30 дни. През този период синът й приемал само кисело мляко, вода и супа, като свалил около 10 кг. С.ката споделя, че лекарите от болницата видяли от диска, че има счупване и ги насочили към ортопед. Като отишли на преглед, докторът видял, че има две счупени кости на левия крак и препоръчал лонгета, която синът й носел около 40 дни. По думи на С.ката това било в края на учебната година и синът й трудно завършил училище. Тогава бил 11 клас и щял да повтаря, защото не можел да ходи на училище. Дали му само около 30 дни болничен, а лонгетата я носил 40 дни и изключително трудно се движил. С.ката заявява, че синът й ходил до тоалетната с нейна помощ и не могъл да се обслужва самостоятелно. Като свалил лонгетата искал да излиза и да играе, но нямало как, тъй като му било трудно. Изпуснал два турнира на училището по волейбол. Излизал на разходка единствено пред блока. По нейни думи синът й се възстановявал цялото лято до края на август – септември. От шините нямало как да си мие зъбите нормално и му останали петна по зъбите. Шините му създавали неудобство при общуване и той се срамувал много, защото мъцал при говорене. Като свалил шините постепенно се захранвал около месец-два с по-твърда храна, защото не могъл да дъвче.