Решение № 20 от 04.03.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Девин, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100332 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19 ал.4, чл.

11, т.9 и 10 от ЗПК – обявяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2021080911*/ 09.08.2021г.; чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД – с цена 461.07 лева извършени плащания в изпълнение на непородилия правно действие договор за кредит от 09.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковете до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила договор за кредит с ответното дружество по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 1500.00 лева, при фиксиран лихвен процент – 40,45%, ГПР – 48,77% и срок на погасяване – 9 месеца. Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 3 договора, договорът за заем в срок до края на следващия работен ден от сключването му следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 1764.00 лева, като в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя същият дължи неустойка, визирана в чл. 6, ал. 1 от договора на кредитора в размер на 1161.00 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, с която неустойка падежното вземане нараства значително. Твърди, че доверителят му 1 е усвоил изцяло заемният ресурс, но не е дължи плащания за неустойка.

Твърди, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Твърди, че предвидената неустойка в размер на в размер на 1161,00 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Счита, че е предвидено да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди, че явно кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители - едва три дни след сключване на договора. Счита, че поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От чл. 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Твърди, че задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Твърди, че по изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции, като е предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. Счита, че по същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно.

2

Моли съда да прогласи нищожността на договор за кредит от 09.08.2021 г., сключен с „Н.“ ООД, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от 3ПK, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Моли съда /с протоколно определение № 50/23.02.2026г. е допуснато изменение – намаляване на исковата претенция на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/ да осъди „Н.“ ООД да върне сумата от 461.07 лева представляваща престиращи парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за кредит от 09.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащани, като излага подробни съображения по същество.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответника „Н.“ ООД, с който на основание чл. 175 ГПК признава следните факти: сключването между страните на процесния договор за кредит, по силата на който на 09.08.2021 г. е предоставена сумата в размер на 1500.00 лева; на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка; в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Доколкото посочените факти не са спорни между страните, моли същите да бъдат отделени като безспорни и ненуждаеши се от доказване с доклада на съда по делото. Оспорва следните твърдения на ищеца: нищожност на договора за потребителски кредит, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК; нищожност на неустоечната клауза, поради противоречие е принципа на добрите нрави, заобикаляне разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК; размерът на осъдителната претенция. Твърди, че посредством предвидената клауза за неустойка не е налице заобикаляне на сочените от ищеца разпоредби, накърняване на добрите нрави или скрито оскъпяване на кредита.

Твърди, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката.

Счита, че следва да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави 3 обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя. Твърди, че на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като законът е пределно ясен и непротиворечив, за което излага подробни съображения.

Моли да се отхвърлят предявените искове, като излага подробни съображения, претендира за разноски, включително 360.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Ответникът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.

5 ГПК на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост, като се има предвид че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото (вж. Решението на Съда на Европейския съюз по дело С438/22 Ем акаунт БГ, Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС и №50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС).

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. Със становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Е. И. моли съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани.

В о. с. з. ответника „Н.“ ООД не изпраща представител. С молба процесуалния му представител – мл. юрк. Д. Д. поддържа отговора и моли съда да отхвърли исковите претенции на ищцата, като излага подробни съображения.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 2021080911*/09.08.2021г., по силата на който ответното дружеството „Н.“ ООД е предоставило на ищцата заемната сума от 1500.00 лева, която сума е получена от ищцата. Според договора е уговорен срок за погасяване до 10.05.2022г., общо дължима сума – 1764.00 лева, при годишен процент на разходите от 48.87 %.

Приложен по делото е Договор за потребителски кредит № 2021080911*/09.08.2021г.

4

От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. ГПР в размер на 48.87 % е изчислен само върху: главницата - 1500.00 лева и договорна лихва - 264.00 лева. 2. Кредитът се оскъпява с 77.40 % спрямо главницата единствено поради уговорената неустойка. 3. На 09.08.2021г. по силата на процесния договор за кредит е предоставена сума в размер на 1500.00 лева. 4. Платените суми от кредитополучателя, разпределение по пера по Договор за потребителски кредит № 2021080911*/09.08.2021г. са както следва: общо сумата и в размер на 1961.07 лева, от който: разпределена като главница – 1500.00 лева; разпределена като лихва – 168.77 лева и разпределена за неустойка, за липса на обезпечение – 292.30 лева.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

Съдът намира, че предявените искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и по чл. 23 във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД са основателни и доказани, по следните съображения:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.

Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи служебно.

Безспорно е, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 2021080911* на 09.08.2021г. Безспорно е, че ищцата притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

5

Процесният договор по правната си същност по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. За да бъдат валидно сключен договора за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на договорите на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, тъй като договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК.