Решение № 92 от 20.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Велико Търново, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100501151 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№152/15.10.2024г. по гр.дело№267/2024г. РС-Свищов е: -приел за установено по иск с правно основание чл.439 ввр. чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от С. С. Р. с ЕГН**********, от гр.Свищов ул.„ срещу „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК:203374133, със седалище и адрес: гр.София р-н „Триадица“ бул.„България“№81-В ап.3, представлявано от Христо Маринов и Петр Валента, че С. С. Р. не дължи на „АПС Бета България“ЕООД: сумата 864.36лв., дължима по запис на заповед, издаден от него на 08.12.2005г. в гр.София, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на молбата 17.05.2006г. до окончателното и изплащане; сумата 17.29лв., представляваща направените по делото разноски(платена ДТ по сметка на СРС по изп.лист от 12.07.2006г., издаден по гр.дело№10961/2006г. на СРС), поради изтекла погасителна давност; осъдил „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК:203374133, със седалище и адрес: гр.София р-н „Триадица“ бул.„България“№81-В ап.3, представлявано от Христо Маринов и Петр Валента да заплати на С. С. Р. с ЕГН**********, от гр.Свищов ул.„ сумата 650.00лв., представляваща направени по делото разноски(ДТ - 50.00лв. и заплатено адв.възнаграждение – 600.00лв.).

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх.№4344/24.10.2024г. от „АПС Бета България“ЕООД(чрез юрисконсулт Е. Ц.). против Решение№152/15.10.2024г. по гр.дело№267/2024г. РС-Свищов. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на решението. Съдът не е взел предвид факта, че с издаването на изп.лист на 12.07.2006г. по гр.дело№10961/2006г. на СРС за вземанията, давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. С образуването на изп.дело№46/2007 и изп.дело№1567/2012г., давността била прекъсната 1 и спряла да тече по време на изп.производство, съгласно ППВС№3/1980г. Извършената с т.10 на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. ОСГТК ВКС, с което ППВС№3/1980г. е обявено за изгубило сила, отмяна на постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение - 26.06.2015г., а до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т.е. по време на изпълнителното производство давността не тече и следователно от 2011г. до 26.06.2015г. погасителната давност по двете изпълнителни дела спряла да тече. След 26.06.2015г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл.116 б.„в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. През 2019г., в законовия 5-годишен давностен срок, считано от 26.06.2015г., по молба на „АПС Бета България“ЕООД е образувало ново изп.дело№819/2015г. по описа на ЧСИ Р. К., а след това и преобразувано като изп.дело№29/2024г. 29/2024, по които дела са депозирани молби за извършване на изпълнителни действия и са извършвани множество изпълнителни действия, като с действията си е прекъснал давността и след всяко от което е започвала да тече нова 5-годишна давност. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи. Перемирането по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изп.производство, но то не заличавало ефекта от предприетите принудителни действия(резултатни или безрезултатни), с които се прекъсвала давността за изпълняемото право. За прекъсването на давността било от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изп.действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, било погасено поради давност. Когато по изп.дело било направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, СИ/ЧСИ не можел да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изп.лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция била, че СИ/ЧСИ следвало да образува новото искане в ново отделно изп.дело, тъй като старото било прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали СИ/ЧСИ го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, като във всички случаи той бил длъжен да приложи искания изп.способ. Моли да бъде да отменено Решение№152/15.10.2024г. по гр.дело№267/2024г. на РС-Свищов . Претендира разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. С. Р.(чрез адв.Гр.Г. от ВТАК), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Неоснователно било твърдението във въззивната жалба, че РССвищов не бил съобразил тълкувателната практика на ВКС. Съобразено било ППВС№3/1980г. и било прието, че до 26.06.2015г. давност не тече при висящо изп.дело. Съобразено било Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. - ОСГТК ВКС и Тълкувателно решение от 28.03.2023г. по тълк.дело№3/2020г. - ОСГТК ВКС и било прието, че след 26.06.2015 г. давността за вземането тече, докато по повод на него има съществува изп.дело и същата се прекъсва единствено с предприемането и извършването на изп.действие. Счита за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че след 26.06.2015г. има извършени множество изп.действия за събирането на процесните вземания. В хода на първоинстанционното производство не били 2 събрани доказателства, от които да се установява извършването на твърдените от въззивника изп.действия. Претендира разноските по делото.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените искове като такива по чл.439 ал.1 ввр. с чл.124 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на ГПК, приема за установено следното:

В полза на „Ти Би Ай Кредит“ЕАД(с ново наименование от 17.02.2015г. „Транзакт Юръп“ЕАД и най-ново наименование от 16.02.2022г. Райвъл (ЕУ) ЕАД) против С. С. Р. е издаден изп.лист от 12.07.2006г. по гр.дело№10961/2006г. на СРС, за: сумата 864.36лв., дължима по запис на заповед, издаден от него на 08.12.2005г. в гр.София, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на молбата 17.05.2006г. до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 17.29лв. - платена ДТ по сметка на СРС.

Въз основа на изп.лист на 10.05.2007г. било образувано изп.дело№46/2007г. по описа на ЧСИ Мариета Д.Михова(загубила правоспособност), което било преобразувано под №1568/2012г. по описа на ЧСИ Р.К., pег.731 на 24.09.2012г., съгласно Заповед на МП за приемане служебния архив на ЧСИ Мариета Д.Михова. На 17.10.2012г. изп.дело№1568/2012г. по описа на ЧСИ Р.К., било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Последното извършено по него действие било изплащане сума на взискател през 2007г., като на изп.лист не била поставена дата, а само година.

Изп.дело№1568/2012г. по описа на ЧСИ Р.К. било архивирано под №416/2012г. и след изтичане срока за съхранение вложените документи с изключение на оригинален изпълнителен лист били унищожени.

По молба на ответното дружество от 28.08.2015г. било образувано изп.дело№819/2015г. на ЧСИ Р.К.. Поискано било от ЧСИ да предприеме изпълнителни действия за събиране на вземанията на дружеството срещу длъжника С. С. Р., в изпълнение на което на 31.08.2015г. било изпратено уведомление до длъжника Р. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, връчено на 04.09.2015г., видно от известието за доставяне. Приложено е съобщение до НАП ТД-В.Търново за уведомяване за започнато принудително изпълнение срещу длъжника, както и искания за справки до НАП. С писмо на НАП В.Търново до ЧСИ Р.К. от 17.09.2015г., ЧСИ е уведомена във връзка със запорно съобщение по изп.дело№819/2015г., че за С. С. Р. е предоставена справка за актуалните трудови договори на длъжника към 15.09.2015г., видно от която последният с прекратен трудов договор, считано от 04.08.2015г. Oтветното дружество e поискало с молба от 28.08.2019г. до ЧСИ Р.К. да се извърши справка в „Регистъра на банковите сметки и сейфове“ на БНБ за наличие на 3 банкови сметки на името на длъжника С. С. Р. с искане за налагане на запор. В отговора на БНБ до ЧСИ Р.К. е посочено, че няма данни за банкови сметки относно лицето С. С. Р.. Приложено е писмо до взискателя за внасяне на такса – 6.90лв., с оглед установяване на банкови сметки и имоти на длъжника. В изп.дело се съдържа и Постановление от 17.11.2021г. на ЧСИ Р.К. за прекратяване на изп.производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, както и молба от „АПС Бета България“ЕООД, с която изисква изп.лист да му бъде върнат(върнат с приемо-предавателния протокол на представител на „АПС Бета България“ЕООД). Изп.дело№819/2015г. на ЧСИ Р.К. било архивирано под №1150/2021г.

Изп.дело№29/2024г. на ЧСИ Р.К. е образувано по молба от 01.02.2024г. на „АПС Бета България“ЕООД, съдържаща и искане за предприеме изпълнителни действия за събиране на вземанията на дружеството срещу длъжника С. С. Р.. По изп.дело била приложена справка от НАП трудови договори, видно от която длъжника имал сключени трудови договори. Видно от справката от БНБ, С. С. Р. имал разкрити две банкови сметки. Приложено е писмо до взискателя за внасяне на такса 72.00лв., с оглед установяване на банкови сметки и имоти на длъжника, както и платежно нареждане за внасяне на таксата. В изп.делото се съдържат и запорни съобщения 2бр. от 13.02.2022г. до „Изипей“АД и „Първа инвестиционна банка“АД за запориране на сумата 3154.94лв.

(изчислена към 13.02.2024г.), запорно съобщение до работодателя „БГ Хотел Мениджмънт“ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, запорно съобщение до работодателя Поликомерс ЕООД за налагане на запор върху труд.възнаграждение, запорно съобщение от 13.02.2024г. до работодателя

„Ейнджъл-Стил 2010“ЕООД за налагане на запор върху труд.възнаграждение; съобщение до С. С. Р. за наложен запор на банковите сметки при „Изипей“АД и „Първа инвестиционна банка“АД и запори върху труд.възнаграждение в „ЕйнджълСтил 2010“ЕООД и „БГ Хотел Мениджмънт“ЕООД.

Приложено е удостоверение изх.№1423/22.02.2024г. на ЧСИ, както и платежно нареждане, видно от което сумата 590.00лв. била преведена на ЧСИ Р.К. от банковата сметка на длъжника и възражение от С. С. Р.(чрез адв.Гр.Г. от ВТАК), че преведената сума е представлявала данъчно облекчение за деца и съгласно чл.22в ал.10 от ЗЗДФЛ не подлежала на принудително изпълнение.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото.