Определение № 265 от 24.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. Кърджали, 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20245100500157 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 278, във връзка с чл. 248, ал. 3, предложение последно от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана чрез процесуален представител от ответника в първоинстанционното производство „Ф.“ ЕООД, гр. С., насочена против Определение № 182/30.04.2024 г., постановеното по гр.д. № 675/2023 г. по описа на Районен съд- М..

Определението се жали като неправилно. Излагат се съображения в аспекта на това, че съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направените разходи на процесуалния представител на страната. Твърди се в този аспект, че проведеното исково производство по първоинстанционното производство не е с фактическа и правна сложност, а и този адвокат бил процесуален представител на множество ищци с еднотипни делаискове на потребител срещу дружества за бързо кредитиране. Представената от ищцовата страна аргументация била една и съща, базирана на едни и същи доказателства, като се навеждали и идентични доводи и твърдения. Твърди се в жалбата, че макар формално в производството да са предявени два иска, те били обусловени и били предявени в защита на един интерес, поради което следвало да се третират като един. Изтъква се също, че съгласно чл. 2 от ЗДДС, обект на облагане с данък добавена стойност са възмездните облагаеми доставки на услуги, а оказаната адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38. ал. 1 от ЗАдв. не била такава, поради което не се следвало и присъждане на ДДС върху присъденото по този ред адвокатско възнаграждение. Цитирана е от жалбодателя съдебна практика. С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното определение, вместо което да бъде постановено ново, с което размерът на определеното от съда адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА бъде намален.

1

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК от насрещната в производството страна ищецът М. Ш.

С., чрез процесуалния й представител, е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, с доводи, че е налице константна съдебна практика, която се цитира, и която еднопосочно разрешава спора как се определя минимума на размера на адвокатското възнаграждение при предявяване на обективно съединени искове, както и спора, че върху присъденото по реда на чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение на адвокат, регистриран по ЗДДС, се следва начисляване на ДДС.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр.д.№675/2023 г. по описа на Районен съд - М. е образувано по искова молба, подадена чрез процесуален представител- адв. М. М. от АК- П. от М. Ш. С., с която е предявена срещу ответника „Ф.“ ЕООД, гр. С. искова претенция, съставляваща обективно съединени два иска- първия, установителен с цена 241.45 лв. и с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143,ал.1 от ЗЗП и осъдителен такъв с цена от 241.45 лв. и с правно основание чл.55, ал.1, предл.І от ЗЗД.

С постановеното по така предявената искова претенция в първоинстанционното производство Решение №56/13.03.2024 г., М.ският районен съд е признал за установено в отношенията между ищцата М. Ш. С. и ответника "Ф." ЕООД, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство № 433 2778/07.12.2021г. е недействителен, и е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 241.45 лева, съставляваща недължимо получена от него по недействителния процесен договор. Съдът е осъдил ответникът да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на платената ДТ от 100 лв./2 Х 50 лв. за всеки от предявените два иска/, а на процесуалния й представител - адв. М. В. М. от АК- П., сумата в размер на 960 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, за оказана безплатна правна помощ на ищцата.

С обжалваното в настоящото въззивно производство Определение № 182/30.04.2024г., първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното от ответника "Ф." ЕООД при посочените и в сезиращата въззивната инстанция частна жалба доводи, искане с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, с която са присъдени на процесуалния представител на ищцовата страна разноски за адв. възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС, чрез намаляването им.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите на оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. В случая процесуалният представител на ищцата е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство във връзка с подготовка на делото и със събиране на доказателствени средства, като е защитил интереса на клиента си по най-добрия начин- 2 постановено е изцяло положително в неин интерес окончателно решение, поради което следва да му се присъди и възнаграждение за това. Фактът на дължимото му се възнаграждение той е доказал и с представяне на нарочен Договор за правна помощ и съдействие от 30.10.2023 г. и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Така по предявената от ищцата искова претенция, съгласно чл.2, ал.5, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за предявените два обективно съединени иска, всеки с цена 241.45 лв., се следва на адвоката възнаграждение в размер на 800 лв. /2 Х 400 лв./, както това възнаграждение правилно е определил и първоинстанционния съд в обжалваното си определение. Не е спорно в производството, че предявените искове са два, съединени кумулативно, за всеки от които е заплатена и дължимата се държавна такса, а правото на преценка за това как в най-пълна степен да бъде защитен интересът на страната, принадлежи на упълномощения процесуален представител.

Ако ответното дружество е намирало един от исковете за недопустим, тъй като както се твърди ищецът нямал правен интерес да води и двата иска, е могло да направи това свое възражение пред решаващия съд и да постигне желания резултат. При констатирания обаче изход на производството, изводът за разгледани и уважени два обективно съединени иска, води до извод, съобразен и с обилната в този смисъл съдебна практика, че за всеки от тях се дължи определяне на самостоятелно адвокатско възнаграждение.

Настоящата инстанция намира обжалваното първоинстанционно определение за правилно и с оглед изложения от жалбодателя довод за недължимост на ДДС. Споделя изцяло непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в Определение №50093/11.05.2023 г. по т.д. №1638/2021 г. на ВКС, II ТО, което се позовава и на определение по т.д. № 1638/2021 г., определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч. т. д. № 141/2019 г., определение по ч. т. д. № 2559/2016 г., и в които се приема, че: „...с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 от ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 от ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС“. В този смисъл е и съдебната практика, отразена и в Определение № 291/11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1240/2022 г. на II т. о., Определение № 50427/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2098/2022 г. на II т. о., Определение № 50460/01.11.2022 г. по ч. т. д. № 16/2022 г. на II т. о., Определение № 50462/17.11.2022 г. по т. д. № 2536/2021 г. на I т. о. и други.

В първоинстанционното производство, от процесуалният представител на ищцата адв.

М. В. М. е представено писмено доказателство за валидна регистрация по ЗДДС. Или, с оглед изложеното следващото му се адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал. 2 от ЗА, във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г.

3 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължи с начислено ДДС. Така, по предявените от ищцата два обективно съединени иска минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 и § 2а от Наредбата възлиза на 960 лв. с ДДС ( 2 Х 400 лв. + 80 лв. ДДС).

Изложеното до тук определено води до извод за правилност на обжалваното в настоящото въззивно производство първоинстанционно определение.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1417/28.05.2024 г./п.кл.20.05.2024г./ по входящия регистър на Районен съд – М., депозирана чрез процесуален представител от „Ф.“ ЕООД, гр. С. против постановеното по реда на чл.248 от ГПК Определение № 182/30.04.2024 г. за изменение на Решение №56/13.03.2024 г. по гр.д. № 675/2023 г. по описа на Районен съд- М., в частта му за разноските заплатени по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

На основание чл. 248, ал. 3, предложение последно от ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4