Решение № 35 от 12.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. С., 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20251800900180 по описа за 2025 година

М. И. Д. от с. К., С. област, ул. „Първа“ № 1, с ЕГН **********, е предявила срещу „З.” АД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 25 564.60 евро с равностойност 50 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни увреждания – навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на гръдния кош, тежък шиен вертебрален синдром, хипестезия в лявата лицева половина, хоризонтален нистагъм в дясно, преднокоренчева увреда на ниво С 5-6-7 и двустранен цервикобрахиален радикулярен синдром, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 17.01.2025 год. около 17 часа в гр. С. на ул. „Адам Мицкевич“ № 1, по вина на П.К.Р. с ЕГН ********** – водач лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон ix35“, с ДК № СВ 5528 СЕ, със застрахователна полица № BG/02/125000255452 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 16.01.2025 год. до 15.01.2026 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2025 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ищцата твърди, че на 17.01.2025 год. около 17 часа в гр. С. на ул. „Адам Мицкевич“ № 1 пътувала на предна дясна седалка на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е270“, с ДК № СВ 9393 АМ, управляван от Г.А.В., когато автомобилът бил ударен в задната му част от лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон ix35“, с ДК № СВ 5528 СЕ, управляван от 1

П.К.Р.. Виновен за произшествието бил водачът Р., който се движил с несъобразена скорост.

Тъй като при произшествието не били причинени средни и по-тежки телесни повреди на участниците в него, по случая не било образувано досъдебно производство, а били съставени констативен протокол за ПТП с пострадали лица и АУАН № 3626205/17.01.2025 год. на СДВР, отдел „Пътна полиция“.

Твърди се, че вследствие на гореописаното ПТП ищцата получила телесни увреждания, изброени по-горе. Не е посочено дали и къде е била лекувана, а единствено бланкетно е посочено, че „е търпяла интензивни болки и страдания, търпи ги сега, ще ги търпи и до края на живота си“.

Не са изложени твърдения, че лекият автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон ix35“, с ДК № СВ 5528 СЕ, управляван при ПТП от деликвента П.К.Р., е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна към 17.01.2025 год.

С уточняващата молба от 05.08.2025 год. се сочи, че ищцата подала до застрахователя застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на 05.03.2025 год., по която последният не се е произнесъл до момента на предявяване на исковете.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорва да е причинен деликт от страна на водача на лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон ix35“, с ДК № СВ 5528 СЕ – П.К.Р., като се оспорва същият да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Сочи се, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, доколкото за този водач не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.

Оспорват се и твърденията в исковата молба относно причините за ПТП, като се сочи, че констатациите в приложения по делото констативен протокол за ПТП не дават основание да се приемат за достоверни; същият не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно; без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД.

С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира, е прекомерно завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

Сочи се, че представените от ищцата медицински документи не установяват 2 наличието на тежки телесни увреждания или трайни последици вследствие на процесното ПТП, а отразяват по-скоро субективни оплаквания и временен дискомфорт, характерни за т.нар. „камерни“ травми, за които в съдебната практика се възприема, че въздействат краткотрайно върху общото състояние, без дългосрочни последици върху качеството на живот.

Сочи се, че от представения фиш за спешна медицинска помощ е видно, че е отбелязано „ударен врат и гърди“, като по-долу изрично е записано, че „няма видими наранявания“. Амбулаторният лист за преглед от УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД от 17.01.2025 год. съдържа диагноза „навяхване и разтежение на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб“ – пример за мекотъканна реакция, с нормален неврологичен статус, без патологични рефлекси, без МРД и без латентни парези. Във втория документ от същата дата и същото лечебно заведение диагнозата напълно съвпада, като е даден съвет за носене на мека шийна яка – стандартно консервативно лечение при липса на увреждания, налагащи имобилизация.

Сочи се, че посоченият амбулаторен лист със запис „контузия на долната част на гърба и таза“ и втори такъв с вписана клинична пътека „контузия на гръден кош“ следва да се тълкуват с оглед утвърдената практика на лечебните заведения да използват съответни номенклатурни кодове (клинични пътеки) единствено с цел формиране на отчет към НЗОК за извършените консултации и изследвания, но не и като доказателство за действително настъпили конкретни травматични увреждания - още повече след като същите документи съдържат данни, че са проведени образни и други диагностични изследвания, които не са установили никакви по-тежки увреждания.

Сочи се, че от представения амбулаторен лист от 21.02.2025 год., съдържащ диагноза по МКБ G54.2 – „увреждане на шийни нервни коренчета“ и описаното обективно състояние „шиен вертебрален синдром, двустранен цервикобрахиален радикулярен синдром“, както и заключението от извършена електромиография (ЕМГ) за „преднокоренчева увреда на ниво С6-С7, по-изразена вляво“ (редукция на F-вълните на ниво С5-С6-С7), се налага извод, че към момента на прегледа е налице компресивна коренчева симптоматика, характерна за вертеброгенни изменения на шийния отдел на гръбначния стълб. Последващата етапна епикриза от 21.01.2025 год., съставена само четири дни след ПТП говори за „тежък шиен вертебрален синдром“, хипестезии, смутена хватателна способност, хоризонтален нистагъм вдясно – клинична картина, която значително надвишава описаното в първоначалните документи от УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД от 17.01.2025 год., в които обективно са констатирани нормален неврологичен статус, без патологични рефлекси, без данни за коренчево засягане, без парези, без смутена сетивност.

Твърди се, че това разминаване в неврологичната невро-функционална находка е съществено : при остро посттравматично коренчево увреждане с такава степен (характер на радикулопатия С6-С7), още при първоначалния преглед би следвало да се установят поне начални признаци – парестезии, намалена мускулна сила, отслабени сухожилни рефлекси или смутена сетивност, които категорично липсват в документацията от 17.01.2025 год.

3

Сочи се, че в документа от 21.02.2025 год. липсват образни изследвания (ЯМР или скенер), доказващи травматична причина за компресия или увреда – например фрактура, дисков пролапс или хематом – а „насочването за ЯМР“ е първо диагностично търсене, а не доказателство за вече установена структурна травма. Сочи се, че според медицинската практика подобна неврорентгенологична симптоматика най-често се дължи на дегенеративни промени (остеохондроза, спондилартроза, дискова херния), които се активират времево след събитие, но не са причинно-следствено обусловени от самото ПТП.

Ответникът сочи, че при твърдение за наличието на увреда по МКБ G54.2 вследствие на ПТП е необходимо доказване на: 1) пряка, непосредствена причинна връзка във времето;

2) травматогенен механизъм, обективно способен да причини коренчево увреждане; 3) съответствие между първоначалната обективна констатация и последващото усложнение. В случая :

- е налице над 1 месец интервал между ПТП и появата на данни за коренчев синдром;

- първоначално е документирана само мека тъканна реакция (навяхване) с липса на неврологична симптоматика;

- представената ЕМГ демонстрира умерени изменения (редукция на F-вълни), които в медицинската практика по-скоро говорят за хроничен процес (преднокоренчева дегенерация), отколкото остро травматично увреждане.

Сочи се, че отчитайки горното, следва да се приеме, че няма убедителни медицински данни усложнението при ищцата, описано през февруари 2025 год., да се дължи пряко на ПТП от 17.01.2025 год.; по-вероятно е то да се дължи на предшестващи дегенеративни процеси в шийния отдел, активирани във времето след инцидента, без доказателство за травматичен механизъм, който е причинно-следствено способен да доведе до същите. Във връзка с горното ответникът се позовава на практиката на ВКС по сходен случай /решение № 111/2019 г. по гр.д. № 225/2018 год. на ВКС, III г.о./, която приема, че когато травматичният механизъм е слабоинтензивен, а първоначалният преглед не установи коренчеви симптоми, последвали усложнения с неврологичен характер не могат да бъдат вменени като пряка последица от ПТП, освен ако не са налице обективни доказателства за непосредствена връзка – каквито в случая липсват.

Предвид така установения характер на уврежданията – временни функционални оплаквания от типа на шийно разтежение, без структурни травми или трайни неврологични дефицити, както и с оглед липсата на доказана причинно-следствена връзка между ПТП и по-късно манифестиралия се радикуларен синдром от дегенеративен характер, ответникът намира, че претендираната от ищцата сума от 50 000 лева следва да се счита значително завишена и несъразмерна спрямо вида и степента на претърпените болки и страдания.

Оспорва се и претенцията за лихва по реда на чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на застрахователя. Сочи се, че в случая не е приложима хипотезата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, защото при предявяване на претенцията си ищцата не е била представила всички необходими документи, каквито са й били изискани допълнително от застрахователя.

4

С оглед на горното и на осн. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ ответникът не е изпаднал в забава и не дължи законна лихва.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-29/17.01.2025 год. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, в същия е отразено ПТП, настъпило на 17.01.2025 год. около 17 часа в гр. С. на ул. „Адам Мицкевич“ № 1, с участието на :

- МПС 1 – лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон ix35“, с ДК № СВ 5528 СЕ, с водач П.К.Р.;

- МПС 2 – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е270“, с ДК № СВ 9393 АМ с водач Г.А.В. и пътници в колата ищцата М. И. Д. и Ивайла Георгиева Василева;

- МПС 3 – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № СВ 1900 КС, с водач Редис Росабал. Отразено е, че МПС 1 се движи по ул. „Адам Мицкевич“ в гр. С., като на моста на Бакърена фабрика реализира ПТП със спрялото пред него МПС 2, което вследствие на удара отскача напред и удря МПС 3. Отразено е, че пострадали при ПТП са водачът на МПС 1 и двете пътнички от МПС, сред които ищцата – с навяхване на шия.