Определение № 1013 от 15.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1013 гр. Варна, 14.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500538 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, представлявана от Директора главен комисар Николай Николов срещу Решение № 52 от 07.01.2022г. по гр.д. № 6233/2021г. по описа на ВРС, ХIVти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на П. П. Т. с ЕГН ********** сумата от общо 1792.78 лева, представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 223.94 часа за периода 01.01.2018г. – 10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.04.2021г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 342.73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължима от първо число на месеца, следващ тримесечието за плащане на задължението за периода 01.04.2018г. до 28.07.2021г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както и за постановяване при неправилно прилагане на института на погасителната давност.

Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време се изчислява сумарно за тримесечен период и отчитането се извършва на тримесечие, като вземането е изискуемо след изтичане на отчетния тримесечен период. Ето защо вземането за първото тримесечие на 2018г. е погасено по давност. Съгласно чл. 111, б. „а“ и б „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват възнагражденията за труд и лихви, като началният момент, от който тече давностният срок е денят, в който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 от 1

ЗЗД. Наред с това, решението е постановено при неправилно тълкуване на нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени в ЗМВР. Изложени са доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат да намерят приложение. По делото не са установени отработени часове над нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през нощта, съответно напълно заплатен от него. Извънреден труд би бил налице, ако работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица компенсаторни механизми.

Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени с извод за неоснователеност.

В отговор на жалбата от П. П. Т. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В жалбата се съдържа искане за спиране на производството по делото до приключване на преюдициално дело С-262/20 на Съда на ЕС, Люксембург, образувано по отправено преюдициално запитване от РС, гр. Луковит. На настоящия състав е служебно 2 известно обстоятелството, че цитираното дело на СЕС е налице постановено Решение на съда от 24.02.2022г. и същото не е висящо понастоящем. В този смисъл приема, че към настоящия момент искането за спиране на делото до приключване на преюдициалното произнасяне е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.04.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективрано във въззивната жалба за спиране на настоящото производство до окончателното приключване на преюдициално дело С262/20 на Съда на ЕС, Люксембург, образувано по отправено преюдициално запитване от РС, гр. Луковит.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3