Решение № 581 от 28.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Бургас, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело № 20232100101284 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А. И. З., ЕГН ********** от ******, *****, представлявана от адв. Здравко Жильов, гр.Бургас, ул.“Лермонтов“ №37 и адв. Константин Тончев, гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ №9 против ЗД“Булинс“ АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, с която се иска да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, душевни болки и страдания, вследствие настъпило на 07.08.2021г. ПТП, довело до смъртта на дъщеря й П.Г.Б., ведно със законната лихва върху сумата от датата на изтичане на срока за произнасяне по извънсъдебната претенция пред ЗК“Булинс“ АД-12.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските в настоящото производство, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответната страна оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна:

Ищцата твърди, че на 07.08.2021г., около 07.00 часа сутринта в гр.Бургас, на ул.“Захари Стоянов“, автомобилът марка „БМВ“, модел „320 Д“, с рег.№А 2013 МХ, управляван от В.П.П., в който на задната седалка пътувала дъщеря й П.Б., допуснал самостоятелно ПТП, в резултат на което на ****г. тя починала вследствие множество сериозно телесни увреждания, получени при инцидента. В колата, с която е настъпило ПТП-то пътували освен дъщерята на ищцата и още един пътник на предната дясна седалка- Г.Д.. Тримата се връщали от работа- **** в гр.Приморско, като били на работа от 23.00 часа на предния ден до сутринта на следващия. Ищцата твърди, че шофьорът на автомобила В.П. се движел с превишена скорост- два пъти по-висока от разрешената такава от 50 км/ч по посока на жк „Меден рудник“ и, загубвайки контрола над управлявания от него автомобил, последователно преминал от лява пътна лента в дясна, преминал и бус-лентата, ударил се странично в металното ограждение 1

/мантинела/, след което автомобилът се ударил и се възкачил на втората по ред мантинела. Завършил движението, удряйки се в метален стълб за тролейбус, намиращ се вдясно от платното за движение. Пътното платно за движение в тази посока е еднопосочно, с по три ленти за движение в двете посоки; пътният участък е прав, с лек вираж на изкачване по посока на движението; инцидентът е настъпил при ясно, слънчево време, на пътна настилка без неравности. От удара автомобилът се усукал с дясната си предна част около металния стълб, въздушните възглавници се отворили.

Дъщерята на ищцата била изведена в безсъзнание, получила първа помощ от притеклите се на помощ хора. Тя и другата пътнички били транспортирани от линейка в спешното отделение на УМБАЛ АД- Бургас. Там дъщерята на ищцата изпаднала в кома и приведена незабавно в ОАИЛ на УМБАЛ- Бургас. Поради положителен тест за Ковид- 19, била настанена в Ковид-отделението на реанимацията, където й е била приложена съответна терапия, интубация, направени са били множество консултации с различни специалисти, но състоянието й не позволявало оперативна намеса. В резултат на претърпяното ПТП, дъщерята на ищцата получила множество сериозни телесни увреждания- политравматизъм/тежка мозъчно-черепна травма и лицеви травми, фрактура през дясна сфеноидална кост, фрактура на лява пирамида и долна челюст, фрактура на лява зигоматична кост, мозъчен оток, контузия на дясна хемисфера, продълговатия мозък и моста, контузия на бял дроб и хипостатична пневмония в параверталните части на дробовете, наличие на тромб в дясно предсърдие, фрактура в основата на лява дъга на трети шиен прешлен, триъгълен фрактуриран фрагмент по ляв вътрешен контур на първи шиен прешлен- наранявания, несъвместими с живота, в резултат на които тя починала на ****г., без да дойде в съзнание. Другата пътничкаГ.Д. също получила увреждания на здравето- средни телесни повреди.

Съставен е бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №769р12939/09.08.2021г. и е било образувано досъдебно производство №3292- 3М528/2021г. по описа на Четвърто РУ- Бургас. С Присъда №69/21.12.2022г., постановена по НОХД №1334/2022г. по описа на БОС, водачът В.П.П. е бил признат за виновен за това, че на 07.08.2021г. в гр.Бургас, при управление на горепосоченото МПС, нарушил правилата за движение- чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П.Г.Б., настъпила на ****т. и средни телесни повреди на Г.Д., поради което на основание чл.343а, ал.1, б.“г“ вр. чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.“б“, предл.първо, вр. чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 НК, е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 2 г и 4 мес., с 4 годишен изпитателен срок. Лишен е и от право да управлява МПС за срок от 2 г. и 4 мес.

Ищцата твърди, че последиците от настъпилото произшествие преживяла и продължава да преживява изключително тежко, с много болки и страдания. Загубила е първородната си дъщеря, в млада възраст, отгледана с много любов и грижи, с която ги свързвали много обич и взаимно уважение. Ищцата още не може да приеме загубата на дъщеря си и да се примири. В резултат на тази загуба, ищцата станала емоционална лабилна, животът й коренно се променил, затворила се, изолирала се от близки и познати, изпитва постоянен душевен дискомфорт и непреодолима мъка. Няма желание за живот, не може да спи, да се храни нормално, избягва всякакъв социален контакт и развлечения, не е способна вече да изпита радост, да се засмее, да живее нормално.

Ищцата твърди, че към датата на произшествието, лекият автомобил БМВ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК“ Булинс“ АД с полица №BG/02/121001106, със срок на действие от 19.04.2021г. до 18.04.2022г., който факт не се оспорва от ответната страна и е признат по делото за безспорен и ненуждаещ се от доказване.

С писмена молба от 11.01.2022г. ищцата е предявила претенция до 2 застрахователното дружество за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. По нея е била образувана преписка №2210000913-ПТП . С писмо изх.№НЩ2159/01.04.2022г. ответното дружество е отказало определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, поради което за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответното дружество е депозирало писмен отговор в законоустановения срок, с който прави множество възражения по основанието и размера на иска, но не оспорва, поради което са обявени за безспорни, ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица №и BG/02/121001106, със срок на действие от 19.04.2021г. до 18.04.2022г. по отношение на лек автомобил „БМВ“, модел „320 Д“ с рег.№А 2013 МХ; настъпването на процесното ПТП на 07.08.2021г. с участието на посочения автомобил, в резултат на което на ****г. е починала дъщерята на ищцата.

Ответникът прави възражение са съпричиняване с твърдението, че загиналата П.Б. е пътувала без поставен предпазен колан, с което допринесла за собственото си увреждане.

Оспорва се и механизма на настъпилото ПТП и по-конкретно, че при удара автомобилът се е усукал с дясната си част около метален стълб, като се твърди, че автомобилът се е ударил челно с дясната си предна част в стълба като уврежданията и деформациите са основно в дясната част, позовавайки се на огледа и албумите, изготвени в досъдебното производство. Ответникът подчертава, че тялото на загиналото лице се е ударило безконтролно в части вътре в купето, тъй като е било без обезопасителен колан. Ако е била с колан, както седящата на предна дясна седалка пътничка, дъщерята на ищцата не би получила фаталните увреждания, довели до смъртта й. В този смисъл счита, че размерът на иска следва да бъде намален, респ. искът уважен частично.

Ответникът счита, че размера на претендираната сума е прекомерен, противоречащ на принципа на справедливост и съдебната практика в подобни случаи.

Първоначално, с отговора на исковата молба, обръща внимание, че изложени обстоятелства и доказателства във връзка с близостта на ищцата с дъщеря й липсват по делото, което възпрепятства преценката за справедливост, която следва да се извърши по реда на чл.52 ЗЗД. Впоследствие, след като по делото са събраните доказателства, по същество заявява отново категорично, че не се установи връзката на ищцата с дъщеря й да е била толкова силна, че да бъде определено обезщетение в поискания размер.

Правното основание на спора е чл.432 от КЗ. Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“. Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата; механизма на ПТП. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, необходимо е при определяне размера на дължимото обезщетение да се извърши задълбочено изследване на общите и специфични правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, и да се съобрази общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. В съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в процеса 3 носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. На ищцата е указано, че следва да проведе пълно и главно доказване, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС /фактическият състав на което е противоправното поведение на водача, настъпилата вреда и пряка причинна връзка с поведението/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застрахователя.

Съпричиняването на вредата, въведено от ответника, изисква установяването от негова страна на наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения представлява обективен елемент от съпричиняването. Следва да се прецени доколко действията на пострадалата са допринесли за резултата и въз основа на това да се определи обективния й принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес.

Тежестта на доказване е за ответника.

По делото е допусната и приета съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е установило механизма на ПТП. Безспорно е, че то е възникнало самостоятелно, на посочените в исковата молба място и време- на 07.08.2021г. автомобилът„БМВ 320 Д“, с рег. №А 2103 МХ, управляван от В.П.П., се движел по бул.“Захари Стоянов“ в посока пътен възел Юг към жк“Меден рудник“, гр.Бургас.

Пътят е двупосочен, с три ленти за движение във всяка посока, като най-дясната е означена с маркировка само за движение на автобуси на градския транспорт. След като изпреварил автомобил, водачът П. преминал в средната лента, след това най-дясната бус-лента и поради мигновено заспиване, автомобилът напуснал пътното платно през десния банкет, като се протрил странично в края на първата мантинела след автобусната спирка, заорал с десните гуми в банкета, след това достигнал втора мантинела, изкъртил три звена, съборил мантинелата и се блъснал във втория тролейбусен стълб след автобусната спирка. Ударът бил челен, ексцентричен в крайна предна дясна част, поради което автомобилът се завъртял наляво около вертикалната си ос на 35 градуса, като останал на място, забит в стълба. При удара се отворили двете предни въздушни възглавници. ПТП настъпило при сухо и ясно време, в светлата част на денонощието, рано сутринта. Вещото лице категорично е установило, че произшествието е настъпило поради самостоятелно напускане на пътното платно и удара в тролейбусен стълб, поради управлението на автомобила с превишена скорост, несъобразена с пътния участък и загуба на контрол над автомобила, поради умора и заспиване на водачът му. Скоростта на движение на лекия автомобил преди ПТП е била 115 км/ч, а в момента на удара- 90 км/ч. Опасната зона за спинае от тази скорост на движение била 102,4 м. и се изминавала за 5,2 сек. При движение със скорост 115 км/ч, вещото лице дава заключение, че произшествието е било предотвратимо, но ако водачът не беше напуснал пътното платно. От напускането на пътното платно до удара в стълба автомобилът изминал 31,4 м, което разстояние е по-голямо от опасната зона за спиране от скорост 50 км/ч, колкото е разрешената в населено място. В съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че високата скорост, с която се е движел автомобилът е в пряка причинна връзка с тежките травми на Б..