Решение № 794 от 19.07.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 794/19.07.2022г. по НАХД № 2233/2022г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод постановление на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение М. М.

К., ЕГН **********, родена в гр. Бургас с адрес ***, българска гражданка, основно образование, неомъжена, неосъждана, безработна, да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за това че на 28.06.2019г. в гр.Бургас, ж-к „Меден Рудник“, на паркинга на магазин „Лидъл“ управлявала моторно превозно средство - лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред, съгл. чл.140, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата и Наредба 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчитане, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, тъй като на 26.06.2018г. е бил служебно дерегистриран по чл. 143, ал.15 от ЗДвП.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и че обвиняемата следва да бъде призната за виновна, като на основание чл. 78а НК бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в минимален размер.

Обвиняемата К., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, за нея се явява упълномощен защитник адв. М. Н.а, която пледира, че обвиняемата съжалява за деянието и моли да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемата М. М. К. – ЕГН ********** е родена на *** г. в гр. Бургас, българка, българска гражданка, с постоянен адрес: ***, неомъжена, с основно образование, безработна, неосъждана.

На 06.03.2018г. съгласно справка от нотариус с рег. № *** на НК Ц.А. била извършена промяна в собствеността относно МПС лек автомобил „***“, модел „***“ с рег.

№ ***. Собствеността върху МПС била прехвърлена на обвиняемата М. М. К.. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

На 26.06.2018г. регистрацията на лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, собственост на обвиняемата М.К., била служебно прекратена и автомобилът бил дерегистриран на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Девет месеца по-късно, на 27.03.2019г. обв. М.К. била спряна от органите на МВР - свидетелите Х.К. и З.Д. - автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас, които установили, че управляваният от нея лек автомобил „*** ***“ с рег.№ *** не е надлежно регистриран. За така установеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДВП, св.К. съставил АУАН бл.№ 071772 от 27.03.2019г., който бил връчен лично на обвиняемата. Регистрационните табели на автомобила не били свалени.

Впоследствие било издадено и наказателно постановление №19-0769-003584/01.08.2019г., в сила от 26.06.2020г., с което на обвиняемата за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.

На 28.06.2019г., лек автомобил „*** ***“ с рег. №*** бил управляван от обв.К. когато 1 бил спрян за проверка на паркинга на магазин „Лидъл”, ж.к. „Меден Рудник”, гр. Бургас от полицейските служители Т.Б. и К.С. - служители на Първо РУ Бургас, предвид получена от тях оперативна информация за лице, което държи наркотични вещества и също се намира в автомобила. След като спрели автомобила, свидетелите Б. и С. установили, че в него има наркотични вещества. Св. Б. и св.С., поискали съдействие от колегите си от Сектор „Пътна полиция“ - Д.К. и св. М.М. - служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, които да направят на водача на автомобила - обв.М.К. проверка за това дали същата е управлявала автомобила, след като е употребила наркотични вещества. Обв.К. отказала да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества. При проверката, полицейските служители установили, че тя управлява лек автомобил „*** ***“ с рег. №***, чиято регистрация е служебно прекратена от 26.06.2018г. и въпреки съставеният й на 27.03.2019г. акт за извършеното нарушение, автомобилът отново не бил регистриран по надлежния ред.

За така установеното, свидетелят К., съставил на К. АУАН бл.№333897 от 28.06.2019г.

Освен това, бил съставен и АУАН бл. №333946 от 28.06.2019г. за установените и други нарушения, за това че К. отказала да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества с техническо средство (чл.174, ал.3 от ЗДвП) и не носела контролен талон към СУМПС (чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП). Св. М.М. свалил регистрационните табели на автомобила.

От справката за нарушител/водач е видно, че обвиняемата М.К. има издадено СУМПС и е правоспособен водач.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – Д.К. (л. 56); Х.К.

(л. 57); З.Д. (л. 58); К.С. (л. 59); Т.Б. (л. 60); М.М. (л.61);

От писмените доказателства: АУАН бл. № 071772; ЗППАМ (л.17, л. 18 ДП); НП от 01.08.2019г. (л.19 ДП); АУАН № 333946 (л. 21 ДП); ЗППАМ (л. 22, 23 ДП); НП от 10.07.2019г. (л. 24 ДП); АУАН бл. № 333897 (л.28 ДП); справка за собствеността на МПС (л.

30, 31 ДП); справка за нарушител/водач (л.32, л.72ДП); справка от нотариус Ц.А. с рег. № *** НК (л.48 ДП), ведно с СРМПС (л. 49 ДП); НП от 01.08.2019г. (л. 69 ДП); преписи от документи изпратени от ОД МВР Бургас сектор „ПП“ (л.65-70 ДП); справка от ЦПЗ Проф др Ив. Темков (л.86); докумнети от ОД МВР Бургас, сектор ПП (л.17-20 СФ); справка за съдимост (л.23 от съдебното производство).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което й е повдигнато обвинение.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се 2 изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемата по привеждане на лек автомобил „***“, модел „***“ с рег.№*** в движение и придвижването му до паркинг на магазин „Лидъл” в ж.к. „Меден Рудник”, гр. Бургас, представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието „управление”, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че МПС лек автомобил е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство и индивидуално електрическо превозно средство.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемата, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че същото не е регистрирано по надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения е намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която - по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с регистрационен номер.

Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство и съгласно разпоредбата на чл.

18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., издадена от Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 (т.е. служебно) се извършва по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Безспорно обвиняемата е имала законовото задължение да регистрира придобитото МПС в срок. Безспорно не е изпълнила това свое задължение и регистрацията на управляваното от обвиняемата МПС е била прекратена служебно на 26.06.2018г. на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП и по реда, предвиден в чл. 18, т. 2 и чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата, поради това, че в двумесечния срок от придобиването на МПС, не е изпълнила задължението си да регистрира превозното средство, както и че за служебното прекратяване на регистрацията на регистрирано МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, вр. чл. 18, т. 2, вр. чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата, законът не предвижда уведомяване на собственика, а само отбелязване на това обстоятелство в автоматизираната информационна система.

Отделно от това обвиняемата е управлява със съзнание, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на посочената дата, тъй като вече е била спряна за проверка на 27.03.2019г. и й е бил връчен АУАН за установено нарушение, за което впоследствие е издадено и НП, влязло в сила.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл 3 по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Обвиняемата е съзнавала, че управлявания от нея автомобил не е регистриран надлежно и въпреки това го привела в движение. На 27.03.2019г. спрямо нея е бил издаден АУАН, за това, че е извършила административно нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП, тъй като е управлявала процесния лек автомобил, което превозно средство е било със служебно прекратена регистрация. АУАН, съставен на 27.03.2019 г., й е бил предявен и е подписан без възражения. Въпреки това на 28.06.2019 г., тя е предприела управление на същото МПС, за което знаела, че е с прекратена регистрация, респ., че не е регистрирано по надлежния ред.

Деянието не е „малозначително”, респективно не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК. В тази връзка настоящият състав намира следното: Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно право (чл.9, ал.2 НК), не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност на деянието, извеждаща липса на престъпление, в два варианта-отсъствие (липса) на обществената опасност поради негова малозначителност, или наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна незначителност. При разискване на признаците на нормата на чл. 9, ал. 2 НК в отделните случаи, се изследват деянието и обществената опасност като елементи на всяко престъпление. Както е известно, конкретиката на всеки процесен случай е тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в обсъждания законов текст. В случая според съдебния състав липсват предпоставки за която и да е от двете алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете както личността на обвиняемата, като част от преценката за самата обществена опасност на престъплението, така и конкретиката на самото деяние. Не се касае за първо установено нарушение, не са сочени някакви непредвидени и съществени обстоятелства, които да са налагали управление на МПС, а освен това в самото МПС са налице данни, че е имало забранени вещества и обвиняемата е отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества.