Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 410 от 26.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 315/2023
Вид
Протокол № 410
Подписан
26.09.2023
В сила
26.09.2023
Състав
Магдалина Стефанова Иванова, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл.116 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 410 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Светлозар М. Лазаров

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600315 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателката – подсъдимата К. П. Л., се явява лично и с адв. Г. В., назначен за неин служебен защитник от по-рано.

Частните обвинители М. К. И., С. С. Д., С. С. Д. и Ю. Л. Т. се явяват лично.

За тях се явява адв. Г. Б., редовно упълномощен като техен повереник.

По делото след образуването му е постъпило писмено изложение към въззивната жалба от служебния защитник на подсъдимата – адв. В..

ВРЪЧИ се екземпляр от същото на повереника и частните обвинители.

ПРОКУРОРЪТ: Получил съм екземпляр от допълнителното писмено изложение на адв. В.. Да се приложи към материалите по делото. Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Няма процесуална пречка за даване ход на делото. Запознах се с допълнителното писмено изложение на адв. В.. Да се приложи същото към делото.

1

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М. И.: Запознах се с допълнителното писмено изложение на адв. В.. Да се приложи същото към делото. Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Ю. Т.: Запознах се с допълнителното писмено изложение на адв. В.. Да се приложи същото към делото. Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. Д.: Запознах се с допълнителното писмено изложение на адв. В.. Да се приложи същото към делото. Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. Д.: Запознах се с допълнителното писмено изложение на адв. В.. Да се приложи същото към делото. Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА К. Л.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, както и че към материалите по делото следва да бъде приложено писменото изложените на служебния защитник на подсъдимата – адв. В. като допълнение към въззивната жалба на същия, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЛАГА към същото писменото изложение на адв. В. като служебен защитник на подсъдимата К. Л..

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и доказателствени искания.

АДВ. Б.: Аз също нямам отводи и доказателствени искания.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М. И.: Нямам отводи и доказателствени искания.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Ю. Т.: Нямам отводи и доказателствени искания.

2

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. Д.: Нямам отводи и доказателствени искания.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. Д.: Нямам отводи и доказателствени искания.

АДВ. В.: Нямам отводи и доказателствени искания.

ПОДСЪДИМАТА К. Л.: Нямам отводи. Нямам доказателствени искания.

С оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на нови доказателства и тъй като съдът намира делото за изяснено от фактическа страна,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, госпожи апелативни съдии, запознат съм с въззивната жалба, разбира се и с писменото изложение, като допълнение към нея. В случая сме изправени пред един сложен фактически състав, тежко дело и тежко наказание, защото това са човешки съдби - и на убития, и на подсъдимата. В ръцете и в правомощията на въззивния съд е да определи по-нататъшната съдба и развоя на делото.

От всички материали по делото, включая и писмените изложения, аз се солидаризирам, че наложеното наказание „доживотен затвор“ е прекомерно.

Всяко наказание трябва да отговаря на принципа за справедливост, а в случая има основание да се говори за явна несправедливост на наказанието.

Не случайно първоинстанционният прокурор, внесъл обвинителния акт, в пледоарията си е поискал 20 години лишаване от свобода или доживотен затвор с единствения мотив, че няма мотив за извършване на деянието и няма провокация за извършване на деянието.

В експертизата обаче, е посочено, че такава провокация за извършване на деянието се допуска и то, с много голяма вероятност.

Сега, мотивите на защитата, че пострадалият сам се е поставил в невъзможност да се защити, вследствие на употребата на наркотици, вследствие на употребата на алкохол, в случая не е състоятелна, защото той не е имал и такава възможност при нанесения първи удар с въпросната 3 гиричка. Но всички други обстоятелства сочат, че първоинстанционният съд действително е завишил или преценил, че обществената опасност на деянието и дееца е твърде висока, за да наложи това тежко наказание, като до известна степен е пренебрегнал наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а именно интерпретацията на първо място, че подсъдимата е натрапчиво набожна - това не било съС.ие и по никакъв начин не можело да бъде доказано. Да, подсъдимата е набожна, очевидно е и самата нейна постъпка, че отива да признае греха си пред отец В. в храма „Св. М.“ в С., самото обстоятелство, че тя не е имала телефон и е искала, и е търсила да се обади на тел. № 112; това признание на извършения от нея голям грях, на практика е и разкаяние. Разбира се, тук не е църковен храм, за да обсъждаме ние простимо ли е или не е простимо това и нарушаване на християнския морал. Да отнемеш човешки живот, разбира се е едно от най-големите престъпления и в християнството, и в човешкото общество, в цивилното общество. Цялостното й поведение показва, че тя се е разкаяла, търсила е съдействие и на практика в следващото й поведение очевидно е била под голям стрес, за оказване съдействие за разследване. Да, оказала е съдействие, защото тя е посочила, именно по нейни сведения е посочен контейнерът, намиращ се в близост до местопрестъплението, при извършването на огледа в хода на разследването.

На практика налагането на „доживотен затвор“, тук няма да се спираме да коментираме за „особено мъчителен начин“ и „с особена жестокост“, тъй като съдебната практика е категорична и тези квалифициращи признаци са отдавна изяснени в теорията на правото.

В този смисъл ще ви моля да уважите жалбата, тъй като действително отнетият живот не може да бъде възстановен, убитият си е убит, трябва да има справедливост, разбира се. Но налагането на „доживотен затвор“, при провокация, при употреба на наркотици или алкохол. След това от последващото поведение, считам, че е налице оказване на съдействие, считам, че е налице разкаяние с постъпката – веднага отивайки при свещеника, всичко това сочи, че са налице и смекчаващи, а не само отегчаващи обстоятелства, както първоинстанционният съд се е мотивирал и на практика е завишил обществената опасност на деянието и на дееца.

Няма спор, че престъплението е тежко - отнет е човешки живот, но в 4 случая действително според мен, като вътрешно убеждение казвам, след като се запознах с материалите по делото, е налице прекомерност на наложеното наказание.

Моля ви да измените присъдата и да наложите по-лекото наказание 20 години „лишаване от свобода“, благодаря.

АДВ. Б.: Госпожо председател и уважаеми съдии, от събраните материали по вътрешно убеждение считам, че присъдата е обоснована, правилна, справедлива и законосъобразна.

Не споделям мнението на представителя на държавното обвинение, че подсъдимата е била провокирана и се въвежда твърдение за употреба на наркотици и алкохол от пострадалия. Терминът „натрапчиво набожна“ ние тълкуваме като форма на хитруване, до степен такава, че може да се нарече, че тя е натрапчиво агресивна или натрапчиво хитра.

Поведението в досъдебната фаза на обвиняемата категорично показва, че тя всячески се стреми да замете следите, да насочи разследването в друга, удобна за нея посока. Разхвърлянето на веществените доказателства, укриването им, сменянето на защитната теза с различни измислени версии.

Това, че е посетила храма, не можем да го приемем безспорно като натрапчиво набожно. По-скоро вътрешното ми убеждение показва, че си имаме работа с една добре обиграна личност, с висока обществена опасност.

Деянието, което е извършено, дори и да не е извършено по смисъла на закона по особено жесток и мъчителен начин, се доказа, че е извършено много хладнокръвно, много пресметнато, целенасочено.

От субективна гледна точка тя е целяла и искала този резултат и е направила всичко възможно деянието да остане скрито или твърде разкриваемо. Навеждането в защитната й теза на други хора, други личности, които дошли и извършили други деяния, само тя е стояла настрани, цялата в бяло и други са извършили гнусните деяния.

От всичко това помоему, вътрешното ми убеждение ми подсказва, че изложените доводи в нейното писмено изложение, за намаляване на наказанието, интерпретират фактите в посока, каквато нея я устройва. В съвкупност фактите показват, че личността на подсъдимата е агресивна, личността е такава, че не зачита чуждото мнение, чуждото достойнство, 5 чуждия живот. Ако приемем, че човешкият живот е най-голямата ценност, значи тези нематериални ценности за нея изобщо не са такива.

Непровокирано и то, към човек, с който са имали близки отношения, не към случаен. Този човек, който винаги, се е отзовавал на нейните молби за помощ – и финансова, и материална, и съвсем така, битова.

До този момент няма нито едно обстоятелство, което да навежда, макар и малко, на мисълта, че може да се намали наказанието.