Решение № 20 от 18.02.2015, Районен съд - Монтана

Р Е Ш

Е Н И Е

18.02.2015 година, град Монтана

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в съдебно заседание при закрити врата от 05.02.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ

ЦЕКОВА при секретаря Т.И. и с участието на прокурора ................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 70584 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.

Ищецът Е.С.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.А.,xxx, твърди, че с ответницата П.К.Л.,xxx сключили граждански брак на 01.06.2012 година, който е първи и за двама им. От брака имат едно дете – К. Е.Л., роден на xxx г.

В началото брачните им отношения се развивали в рамките на нормалните такива. С течение на времето се появило несходство в характерите им, все повече се проявявали различията между тях.

Липсвало разбирателство и единомислие. Ежедневно възниквали конфликти.

Капризите на ответницата нямали край. На практика спорели за всичко. При проблем тя звъняла на баща си и след разговор с него, баща и искал да им разреши проблемите. Или му звъняла по телефона, или идвала на място да се саморазправя с него, разправяла се и с майка му. За всичко баща и се намесвал в отношенията им. На практика в един момент се получавало така, че ако не постъпи както искала ответницата, следвал скандал, на и ако не изпълни това, което иска баща и, пак следвал скандал, защото започвал да го заплашва.

До голяма степен скандалите им били свързани за пари. В тези скандали се намесвали нейните родители и неговата майка.

С течение на времето се отчуждили.

Изчезнало доверието и разбирателството между тях. Конфликтите станали ежедневие.

Разделили се с ответницата, като тя без причина напуснала семейното им жилище три месеца преди раждането на детето. Причините за това нейно напускане не е само в него. Напускането и се отразило на здравето му. До момента тя не се е интересувала от него. Детето е при нея. До момента той не го е виждал. Тъй като в момента не е в добри отношения с родителите на ответницата, не смее да се обади и потърси сина си.

Съпругата му е образувала гражданско дело № 70470/2014 година, ІІІ състав, по описа на Районен съд Монтана относно упражняването на родителските права и издръжката на сина им, за което още не е получил съобщение за насрочването му.

От фактическата раздяла до предявяването на иска не поддържат връзка помежду си. Всеки от тях води свой живот.

Според него този брак е окончателно разрушен.

Брачната връзка е само формална. Бракът е опразнен от съдържание, дълбоко и непоправимо разстроен. Фактическото му и правно съществуване не е в интерес нито на семейството, нито на детето им, нито на обществото.

Моли съда да постанови решение, с което се допусне развод и се прекрати бракът им, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съда да се произнася относно вината за разстройството в брака.

Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. Е.Л., ЕГН xxxxxxxxxx, да се предоставят за упражняване от майката П.К.Л.; да се определи да заплаща на П.К.Л., като майка и законен представител на К. Е.Л. месечна издръжка в размер на 80 лв., до настъпване на обстоятелства, имащи значение за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа, до окончателното изплащане; да се определи режим на виждане първи и трети съботен и неделен ден от месеца, за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и един месец през лятото, когато майката не е в отпуск; да му бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в град Монтана, ул. xxxx 45А, което е собственост на майка му. След прекратяването на брака, П.К.Л. да носи предбрачното си име – Димитрова.

Ответницата П.К.Л.,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.Б.,xxx, взема становище по иска.

Счита исковата молба за допустима и основателна, в смисъл, че бракът им наистина е разстроен и следва да се прекрати.

Но причините бракът им да е разстроен не са изложените в нея обстоятелства.

Твърденията на ищеца са неверни.

Поддържа, че причината да се разделят с ищеца и да не поддържат контакти е поведението на ищеца и зависимостта от неговата майка.

Именно поради поведението на ищеца е била принудена да напусне семейното жилище и да заживее при родителите си.

Ищецът не само е отказвал да я допусне в семейното жилище, но отказвал да и върне личните вещи, за което е била принудена да потърси съдействието от полицията. Нито веднъж не я е посетил и не се е поинтересувал как върви бременността и.

Възразява относно режима на лични контакти на бащата с детето и издръжката, която следва да и заплаща той.

Така поискания режим на виждане на бащата с детето е крайно неподходящ, с оглед възрастта на детето.

К. е бебе, към настоящия момент е едва на четири месеца, тя го кърми, има специфични нужди и не може да бъде отделят от нея. Детето не може да ходи и говори, нуждае се от постоянни грижи и внимание.

Бащата не се е грижил до сега за дете и няма никакъв опит. Детето има и херния, която изисква повишено внимание и грижи.

Е.Л. има здравословни проблеми, които изискват медицинска помощ и някой, който да се грижи за него самия.

Представил е доказателства, от които става ясно, че през последната половин година постоянно боледува от различни заболявания: остър ларингофарингит; дистония,/чувствал се напрегнат, неспокоен, отпаднал/, световъртеж от централен произход, стенокардия, ОБДВ – кл.ІІ-ІІІ по KILLIP, AX /АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ/ - ІІ ст., криза, хипертонично сърце, СП – лекостепенна митрална регургитация.

Предвид влошеното здравословно състояние на ищеца е немислимо К. да остава да преспива с баща си, контактите да продължават дълго време и срещите между тях да се осъществяват без нейно присъствие.

Предложеният размер на месечната издръжка е крайно недостатъчен. Сумата от 80 лв. не е съобразена с изискванията на закона, а също и не съответства на нуждите на детето. Счита, че подходящо и съобразена със закона е сумата от 150.00 лв. Моли съда да постанови решение, с което осъди Е.С.Л. да и заплаща, като майка и законен представител на К. Е.Л. месечна издръжка в размер на 150.00 лв., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от 10.11.2014 година до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, както и да се определи режим на лични контакти между Е.Л. и сина му К. по два часа пред деня два пъти месечно, които да се осъществяват в дома на майката – П.К.Л. и в нейно присъствие.

Моли съда да и се присъдят направените по водене на делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени.

Съединено е към гражданско дело №

70584 по описа за 2014 година на Районен съд Монтана гражданско дело № 70470/2014 година по описа на същия съд, по заявена искова молба от П.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx xxxx 8, срещу Е.С.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Делчев 45А, на основание чл.127 ал.2, във връзка с алинея 1, във връзка с чл.143 ал.2 от Семейния Кодекс.

Дирекция “Социално подпомагане” град Монтана представя писмено становище, с което сочи, че не трябва да се прекъсва психо-емоционалната връзка “родител – дете”, като е необходимо детето да бъде насочвано към развитие на чувство на уважение към родителите. Препоръчително е за двамата родители да контактуват и да комуникират по отношение на цялостното развитие на детето, съобразявайки възрастта му и да вземат решение, свързани с неговото бъдеще, които да бъдат в негов интерес. Осъществена е среща само с майката на детето К., бащата, въпреки че е бил уведомен, не е пожелал разговор със социалния работник.

Отдел „закрила на детето” при

Дирекция „Социално подпомагане” Монтана счита, че съдът ще постанови решение, което ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и ще е в интерес на К. Е.Л..

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

Няма спор между страните, че на

01.06.2012 година, в град Монтана са сключили граждански брак, признат единствено за официален такъв на територията на Република България, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0047 от 01.06.2012 година на Община Монтана, като съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – Л..

Няма спор и относно факта, че от брака между страните е роден син – К. Е.Л.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx.

Не се спори и по отношение на това, че страните са се разделили три месеца преди раждането на К., като ответницата е напуснала семейното жилище и се е преместила да живее при родителите си в същия град, където е понастоящем с малкия К.. И двамата съпрузи не са правили опити за заздравяване на брачната си връзка след фактическата раздяла.

Спорен е въпросът, основателен ли е иска за развод, предявен от ищеца, заявявайки доводи в насока фактическата раздяла и липсата на каквито и да било контакти със съпругата му.

От събраните по делото доказателства се установява, че в брачните отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия, като фактическата раздяла е довела до отчуждаването на съпрузите. Тази фактическа раздяла задълбочила отчуждаването между съпрузите и довела до окончателното разкъсване на брачните връзки.

Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Дълбокото разстройство на брака е и непоправимо, когато е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. В конкретният случай, макар да не са наведени никакви други основания от ищеца относно иска му за развод, освен отчуждението от съпругата му и огромното му желание да се прекрати брака му с нея, съда не може да приеме, че отхвърляйки иска, би допринесъл по някакъв начин за възстановяване на брачните отношения, каквито законът и моралът влагат в тях. От непосредственото впечатление на съда се налага извода, че ищецът е взел сериозното и непоколебимо решение, обмислено и непроменимо, бракът му да бъде прекратен, в което е категоричен. Макар и през не толкова дългото съпружеско съжителство да е имало проблеми, в които да имало конфликти, явно проявеното несходство в характерите и различията, водещи до разногласие трудно могат да бъдат преодолени между страните. Това личи от изразеното становище по иска, отразено в отговора по реда на чл.131 ал.1 ГПК от ответницата. За една брачна връзка са необходими двама души, а в случая и двамата са непреклонни в решението си и по никакъв начин не желаят това състояние да продължи, както е било. Касае се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка - антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липсва и минималната наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка.

Безвъзвратно са изчезнали между съпрузите взаимната любов, вярност и привързаност, макар и да е запазен добрия тон. Чувствата на обич, любов и привързаност са заменени с отношения на студенина и безразличие, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения. Понастоящем формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, като от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува само на книга.

Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизнено съдържание, обективно е разрушен в основата си и фактически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване - това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка по-нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака, който е нежизненоспособен и мъртъв, за което важна роля е изиграла и фактическа раздяла между страните и намесата в отношенията им от трети лица. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. След като бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи и роденото от брака дете, ненужно е неговото изкуствено запазване - в нашето общество бракът не може да играе ролята на наказание, поради което, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, същият следва да се прекрати.