Решение № 7 от 06.01.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велико Търново, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500291 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Предмет на подадената от името на „Т.Б.“ ЕАД София, въззивна жалба е решение № 260017/15.02.2021 г. по гр.д. № 12462020 г. на ВТРС, в частта му, с която предявените срещу ХР. АЛ. ХР. по реда на чл.415,ал.1 на ГПК, искове за установяване на вземания за неустойки в размер на 42,48 лева и 112,47 .лева, вземания в размер на 83,34 лева и на 291,89 лева , явяващи се разлики между цената на мобилни телефонни устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена - - общо в размер на 530,18 лева по фактура № 7270106064/15.03.2018 г. , произхождащи от договор за мобилни услуги от 12.10.2017 г. с предпочетен мобилен номер +................. по абонаментен план Интернет + 16,99 и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 26.10.2017 г. за предпочетен мобилен номер +............... по абонаментен план Тотал 44,09 промо 2000 МВ, договор за лизинг от 26.10.2017 г. за мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G и договор за лизинг от 26.10.2017 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А5 2017 Black , както и вземане за потребени мобилни услуги , надхвърлящо пакета на абонаментния план в размер на 22,41 лева за периода 15.11.2017 г. -14.12.2017 г. по договор за мобилни слуги от 12.10.2017 г. за мобилен номер +................. по абонаментен план Интернет +16,99 / по фактура № 726594282/15.12.2017 г./ , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 03.02.2020 г. до окончателното им изплащане, са отхвърлени като 1 неоснователни , с молба за отмяната му и уважаването им , с присъждане на направените по производството разноски.

Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност на обжалваното решение поради несъответствие на приетото от съда със събраните доказателства относно претенцията за потребени мобилни услуги извън пакета на абонаментния план , както и погрешно прилагане на материалноправни норми, предвиждащи неравноправен характер на клаузи в потребителски договори, изведени от ЗЗП, които са неотносими и неприложими спрямо вземанията за неустойки и за разликите между цената на мобилни телефонни устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена.

В с.з. ищецът писмено поддържа жалбата.

Назначеният особен представител на ответника оспорва жалбата по съображения за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Претенциите за заплащане на сумите 42,48 лева и 112,47 лева са заявени като неустоечни вземания, чиято правна уредба е предмет на клаузата на т.11, б.“а“ от договор за мобилни услуги от 12.10.2017 г. с предпочетен мобилен номер +................. и клаузата на раздел IV т.4 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 26.10.2017 г. за предпочетен мобилен номер +................

Претенциите за заплащане на сумите 83,34 лева и 291,89 лева са заявени като вземания, явяващи се разликите между пазарната цена на получените на лизинг от ответника- потребител мобилни телефонни устройства без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, чиято правна уредба е предмет на клаузата на т.11, б.“б“ от договор за мобилни услуги от 12.10.2017 г във връзка с договор за лизинг от 26.10.2017 г. за мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G и раздел IV т.5 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 26.10.2017 г във връзка с договор за лизинг от 26.10.2017 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А5 2017 Black .

Основните юридически факти на сключените между страните договор за мобилни услуги, допълнително споразумение и договори за лизинг , както и получаването на мобилните устройства/ съгласно наведените в исковата молба твърдения/ са установени с представените писмени документи с договорно съдържание. От разпечатките на хартиен носител от електронната счетоводна система на ищеца – мобилен оператор се извличат сведения да издадени данъчни фактури, отразяващи цена на услуги във връзка с изпълнителното прилагане на договорите, с включени в тях/ фактурите/ суми, съответни на претендираните вземания, както и за потреблението по вид и количествено измерение.

2

Разглежданите претенции следва да бъдат отречени като лишени от доказано покритие между хипотезите на договорните правила , които ги уреждат, и фактите от действителността , които трябва да настъпят , за да ги осъществят. За да са възникнали в полза на мобилния оператор вземания за неустойка за сумите 42,48 лева и 112,47 лева е необходимо : 1/ поради виновно неизпълнение на периодично пораждащото се задължение на потребителя да заплаща цените на предоставените му услуги , мобилният оператор да е изявил воля за предсрочно прекратяване на договора , равнозначно на развалянето му/ чл.87, ал.1 ЗЗД, чл.19б, б.“в“ на ОУ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги / или 2. / самият потребител да е изявил воля за предсрочно / логически очевидно- едностранно/ прекратяване на договора за мобилни услуги, без прекратяването да е поради неизпълнение на някакво задължение на мобилния оператор, т.е. без основание. Тук веднага следва да се отбележи , че такова субективно право на произволно прекратяване на индивидуалния договор, потребителят не притежава нито според същия , нито съгласно Общите условия , поради което въпросната хипотеза на правото на неустойка на мобилния оператор е „мъртва“, т.е. неприложима.

Смисълът на тази неустойка/ която нито има неравноправен характер по смисъла на чл.143 ЗПП, нито е нищожна на някое от основанията , предвидени в текстовете на чл.26, ал.1, ал.2 ЗЗД в първата си хипотеза/ като уговорен вид договорна отговорност/ чл.92, ал.1 ЗЗД/ е да обезщети кредитора- ищец за пропуснатите ползи, състоящи се от сбора на неполучените абонаментни такси, но не повече от три , които би получил , ако договорът бе изпълняван за същия период от време от длъжника- ответник.

Писмено доказателство , че е осъществена първата хипотеза / отправено до ответника и достигнало до него волеизявление за прекратяване на договора за мобилни услуги преди да изтече срока му / ищецът не е представил по делото. Неизпълнението на задължението за заплащане цената на потреблението, сам по себе си не е достатъчен отрицателен юридически факт за възникването на неустоечните вземания.

Ненастъпването / или неустановяването, че е ноастъпил/ на факта , че ищецът е упражнил правото си да прекрати / развали/ договора преди да изтече срока му е обстоятелство , което възпрепятства тяхното възникване.

Тъй-като при същите предпоставки е уредено да възниква и правото на мобилния оператор да търси разликата между цената на полученото на лизинг от потребителя мобилно устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, то претендираните на посочените по-горе договорни основания вземания във връзка с двете предоставени на ответника мобилни устройства, следва да бъдат отречени по същата причина.

Доколкото от стриктно гражданскопроцесуално гледище, при позиция на оспорване от особения представител на ответника на исковете , представените по 3 делото от ищеца разпечатки на хартиен носител от електронната му счетоводна система / съвкупност от съставени електронни документи- чл. 184, ал.1 ГПК/ имат характер на частни писмени документи , то те се явяват негодни сами по себе си да установят действително потребление на мобилни услуги, надхвърлящо пакета на абонаментния план на стойност 22,41 лева, защото -като неподписани от първия са му непротивопоставими по съдържание / нямат никаква материална доказателствена сила/ - чл.180 ГПК. Ищецът не е упражнил доказателствените възможности да се провери редовността на счетоводните му книги , за да се ползва от записванията в тях като доказателство по своя полза / чл.182 ГПК/ или пък да се провери чрез технологическа експертиза, изследваща регистрираните в системата трафични данни дали информацията за твърдяното допълнително потребление е вярна.

По изложените съображения правораздавателният резултат какъвто е постановен от първоинстанционния съд. на спора е такъв

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл. 271, ал1 ГПК решение № 260017/15.02.2021 г. по гр.д. № 1246/2020 г. по описа на ВТРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4