Решение № 98 от 03.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600112 по описа за 2023 година , при произнасянето взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка по ВНОХД №112/2023 година е правилността на присъда №21/23.11.2022 година, постановена от състав на Окръжен съд-Разград по НОХД №167/2022 година. С тази присъда подс.М. Й. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК, осъден е на три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за пет години, частично е уважен граждански иск за имуществени вреди от деятелността в размер на 65849.20лв., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното плащане на главницата, на дееца са възложени разноски по чл.189, ал.3 от НПК и съответна държавна такса. Със същата присъда подсъдимото лице е оправдано по обвинението за престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НК, за неоснователна е счетена и исковата претенция за имуществени вреди от несъставомерното деяние в размер на 15763.99лв.

Съдебният акт се проверява вследствие на инициатива по чл.318, ал.5 от НПК – с въззивна жалба процесуалният представител на гражданския ищец атакува присъдата като незаконосъобразна в отхвърлителната част на 1 гражданския иск за имуществени вреди. Към настоящата инстанция се отправя искане за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и уважаване в цялост на предявения граждански иск от министъра на финансите, ведно със законната лихва от началото на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

По съществото на делото в настоящата инстанция и представителят на въззивната прокуратура, и защитникът на подсъдимия пледират за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Въззивната инстанция, в изпълнение на задължението си по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, приемайки за установено следното:

Контролираният съдебен акт е постановен задочно по отношение на подсъдимия М. Й.. До това развитие се достига при изпълнени, по мнение на този състав, процесуални задължения от страна на първоинстанционния съд и на органите на досъдебното производство за обезпечаване правото на лично участие на подсъдимото лице във водената спрямо него наказателна процедура - отказ от което право подс.Й. недвусмислено е манифестирал с цялостното си поведение до и включително във въззивния съдебен стадий.

В предметния казус по категоричен начин е установено, че подсъдимият М. Й. е турски гражданин, с постоянно местоживеене в Кралство Нидерландия (напр. ДПр, т.3, л.135, л.149, л.150, л.151; т.4, л.8 и сл.). Не е и не би могло да е спорно, че същият е бил надлежно уведомен още в стадия на разследването за воденото срещу него наказателно производство за данъчни престъпления - оповестени на лицето с точно описание на фактическите им параметри още към момента на призоваването му за действия по чл.219 от НПК – затова, че в качеството си на собственик и управител на „Стар транспорт“ЕООД в гр.Разград, избегнал установяване и плащане на ДДС в размер на 81613.20лв в периода от 01.08.2012г. до 01.05.2015г. (ДПр, т.3, л.184 и сл.). От приложените книжа в досъдебното производство следва, че подс.М. Й. е бил многократно и редовно призоваван по реда на чл.180, ал.2 от НПК за привличане като обвиняем и за предявяване на обвинение (ДПр, т.4, л.17, л.54, л.61, л.83, л.108). Позовавайки се на множеството молби за правна помощ в досъдебното производство и на техните приложения, въззивният състав констатира, че още в стадия на разследването на подсъдимото лице са 2 били разяснени правата по чл.55 от НПК, както и възможността по чл.269 от НПК.

За последвалото процесуално поведение на лицето в досъдебната фаза, настоящият състав съди от писмени актове на водещия разследването и постановления на наблюдаващия прокурор. Именно от тях става ясно, че М.

Й. по лично решение не е взел участие в разследването. Вследствие на това поведение, на 29.10.2021г. в условията на чл.206 вр. чл.269, ал.3, т.4 от НПК и в присъствието на служебно назначения защитник адв.П., турският гражданин е привлечен задочно като обвиняем за две престъпления по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НК, постановлението е предявено на защитника, мярка за неотклонение не е взета (ДПр, т.4, л.124). Самият акт на привличане също е бил изпратен в превод на дееца, заедно с призовка за предявяване на разследването (ДПр., т.4, л.213, л.243 и сл.).

По-нататък, съдебната фаза е образувана по обвинителен акт на прокурор от ОП-Разград, с който на обв.М. Й. е повдигнато обвинение за еднородна реална съвкупност от престъпления по чл. чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НК. За изпълнение на процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК съдията-докладчик е разпоредил превод на разпореждането по чл.247б, ал.2, т.1 от НПК, на обвинителния акт, на извлечение от НПК в лицето на законовите разпоредби на чл.55, чл.248 и чл.269, както и на призовка за разпоредително заседание.

Към материалите в първоинстанционното дело е приложен пощенски документ, удостоверяващ получаване на процесуалната документация на 02.09.2022г. на адреса на подсъдимия в Кралство Нидерландия, като обстоятелството, оценено и през изявление на упълномощения защитник при даване ход на делото и съдебното следствие в окръжния съд, не оставя съмнение в знанието на лицето за съдебната процедура и редовното му призоваване както за разпоредителното заседание, така и за следващите етапи от стадия на съдебното заседание в първата инстанция. Видно от протоколи от 20.10.2022г. и 23.11.2023г. по НОХД №167/2022г., съдебното производство е проведено неприсъствено в хипотезата на чл.269, ал.3, т.4, б.в от НПК, за която са били налице всички нормативно закрепени условия.

Законните интереси на подсъдимия са били охранени с представителството му от двама упълномощени защитници. Постановената в съдебното заседание 3 на 23.11.2022 година присъда заедно с мотивите към нея е преведена, изпратена и узната от подсъдимия (НОХД, след л.212).

Преминавайки към обобщение на изложените фактически положения, за въззивния състав не остава съмнение, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение с приложението на чл.269, ал.3, т.4, б.в от НПК, като неприсъственото разглеждане и решаване на делото по отношение на подсъдимия в тази инстанция се дължи изцяло на причини в поведението на дееца, манифестиращо отказ от лично участие в първоинстанционния съдебен стадий и неявяване пред съда без уважителни причини.

Законосъобразна е и преценката на контролирания съд, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения по см. на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, доколкото проследяването на цялостното поведение на подсъдимия в тази фаза сочи на липса на желание за участие в наказателното производство. Служебната проверка на присъдата не констатира и никакви други процесуални нарушения, които биха могли да обосноват произнасяне по чл.335, ал.2 от НПК.

С фокус към проверката на присъдата по нейната обоснованост и материална законосъобразност, въззивният състав отбелязва, че по делото е проведено пълно съдебно следствие, в което са събрани и проверени гласни и писмени доказателства, изслушана е ССчЕ от досъдебното производство.

Проведената собствена доказателствена оценка дава основания на този съдебен състав да се солидаризира с фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, които накратко са следните:

Подсъдимият М. Й. е турски гражданин, без трайно пребиваване в България. През м.април 2012 година той учредил в Република България свое търговско предприятие „Стар транспорт“ЕООД. Дружеството се управлявало от него, седалището му било в гр.Разград, а от 29.06.2012г. то (дружеството) било регистрирано и по ЗДДС. Основната дейност на търговския субект била свързана с товарен автомобилен транспорт на територията на ЕС и най-вече в Кралство Нидерландия.

Счетоводството на предприятието се водило от св.Селвер К., която била упълномощена от подсъдимия с права във връзка с данъчното облагане на „Стар транспорт“ЕООД, също за представителство по въпроси от областта на трудовото законодателство и в други административни области.

4

Дружеството имало регистрирани банкови сметки в „УниКредит Булбанк“ АД, а във връзка с търговската си дейност разполагало с дълготрайни материални активи, получени чрез ВОП и по-конкретно:

-придобит на 16.05.2012 г. л.а. „Мерцедес 220" с peг.№ РР 7533 АТ, на стойност 5476,32 лв.;

-придобит на 03.07.2012 г. влекач „Скания“ с peг.№ РР8177 АТ, на стойност 14668,73 лв. и ДДС 2933,75 лв.;

-придобит на 03.07.2012 г. влекач „ДАФ“ с peг.№ РР 8178 АТ, на стойност 14668,73 лв. и ДДС 2933,75 лв.;

-придобит на 03.07.2012 г. влекач „ДАФ“ с peг.№ РР 8233 АТ, на стойност 14668,73 лв. и ДДС 2933,75 лв.;

-придобит на 27.08.2012 г. мега-влекач „Скания“ с peг № РР 9370 АТ, на стойност 14668,73 лв. и ДДС 2933,75 лв.;

-придобит на 07.09.2012 г. мега-влекач „Скания“ с peг.№ РР 9427 АТ, на стойност 14668,73 лв. и ДДС 2933,75 лв.

За периода от 23.07.2012г. до 12.02.2013г. „Стар транспорт“ЕООД документално участвало по множество търговски сделки с дружество „Г Ван Дусбург Транспорт БВ.“, чието реално наименование, според вписания във фактурите VIN номер, е „Gеtru Koeltransport B.V.“, със седалище в Кралство Нидерландия. Поради отдалеченост, подсъдимият получавал по-късно първични счетоводни документи – фактури и др., които били въвеждани в съответните дневници по ЗДДС на „Стар транспорт“ЕООД за по-късен данъчен период.

Подс.Й. предоставял на св.К. - лично или на имейл, за осчетоводяване първични счетоводни документи от цялостната дейност на дружеството – фактури, товарителници, стокови разписки, пътни листи, ЧМР, документи за платени пътни такси, дебитни и кредитни известия. Сред тях били фактури, издадени от „Стар транспорт“ЕООД към „Gеtru Koeltransport B.V.“ (още веднъж - неправилно записано в счетоводството на дружеството като „Г Ван Дусбург Транспорт БВ.“), с VIN№ NL 808955937В05, седалище в Кралство Нидерландия, за извършени ВОД – транспортни услуги с товарни автомобили предимно на територията на Нидерландия, облагащи се със ставка 0%, като в дневниците за продажби на „Стар транспорт“ЕООД били осчетоводени 5 фактури с №№2 от 23.07.2012 г. на стойност 7534,56 лв.; 3 от 23.07.2012 г. на стойност 8430,17 лв.; 4 от 24.07.2012 г. на стойност 7403,60 лв.; 6 от 28.07.2012 г. на стойност 9984,83 лв.; 7 от 28.07.2012 г. на стойност 806,90 лв.; 9 от 01.08.2012 г. на стойност 7764,41 лв.; 11 от 04.08.2012 г. на стойност 6947,26 лв.; 12 от 13.08.2012 г. на стойност 9266,72 лв.; 13 от 13.08.2012 г. на стойност 3827,48 лв.; 14 от 13.08.2012 г. на стойност 7996,76 лв.; 17 от 18.08.2012 г. на стойност 615,58 лв.; 18 от 18.08.2012 г. на стойност 7398,79 лв.;19 от 23.08.2012 г. на стойност 7090,90 лв.; 22 от 31.08.2012 г. на стойност 7318,81 лв.; 25 от 10.09.2012 г. на стойност 14423,99лв.; 26 от 21.09.2012 г. на стойност 8286,34 лв.; 27 от 21.09.2012 г. на стойност 8304,06 лв.; 28 от 25.09.2012 г. на стойност 6813,47лв.; 29 от 25.09.2012 г. на стойност 6707,68 лв.; 31 от 01.10.2012 г. на стойност 6754,79 лв.; 32 от 01.10.2012 г. на стойност 6430,10 лв.; 33 от 01.10.2012 г. на стойност 6538,48 лв.; 34 от 01.10.2012 г. на стойност 7198,96 лв.; 36 от 12.10.2012 г. на стойност 7081,81 лв.; 37 от 12.10.2012 г. на стойност 6872,00 лв.; 38 от 12.10.2012 г. на стойност 10097,81 лв.; 40 от 19.10.2012 г. на 5348,63 лв.; 41 от 19.10.2012 г. на стойност 6790,66 лв.; 49 от 02.11.2012 г. на стойност 7409,35 лв.; 52 от 11.11.2012 г. на стойност 7107,59 лв.; 53 от 11.11.2012 г. на 9715,00 лв.; 54 от 11.11.2012 г. на стойност 5682,59 лв.; 57 от 16.11.2012 г. на стойност 7417,86 лв.; 58 от 16.11.2012 г. на стойност 7919,19 лв.; 60 от 26.11.2012 г. на стойност 10156,55 лв.; 61 от 26.11.2012 г. на стойност 6337,50 лв.; 62 от 26.11.2012 г. на 10067,30 лв.; 63 от 26.11.2012 г. на стойност 7553,69 лв.; 65 от 28.11.2012 г. на стойност 8009,93 лв.; 66 от 28.11.2012 г. на стойност 9768,06 лв.; 68 от 31.12.2012 г. на стойност 88279,57 лв; 85 от 12.02.2013 г. на стойност 7283,20 лв.; 86 от 12.02.2013 г. на стойност 2123,60 лв. и 87 от 12.02.2013 г. на стойност 228,71 лв.