Решение № 398 от 11.09.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Ловеч, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20224310101336 по описа за 2022 година обективно съединени искове са с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т.2 ЗЗДискр.-за установяване на дискриминационно третиране на ищеца и чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.-за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева:

Подадена е молба вх.№7538/30.08.22г. и поправена искова молба от И. А. Р., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора-гр. Ловеч, XI група, чрез процесуалния представител на осн. чл.95 ГПК във вр. с чл.21,ал.1,т.3 ЗПП-адвокат Р. В. А. от АК гр. Ловеч, адрес г*****, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията"-гр.

София, които изтъква следната фактическа обстановка: Р. е лишен е от свобода и изтърпява наказанието си в затвора гр. Ловеч, XI група, от 06.08.2021 г., до настоящия момент. Твърди, че след тази дата, през месеците Септември, Ноември и Декември 2021г., както и Януари, Февруари, Март, Април, Май, Юни и Юли 2022, редовно е конвоиран от Затвора - гр. Ловеч, до затвора - гр. Варна във връзка с явяване и участие по съдебни дела. По време на престоя му в затвора-гр. Варна, всеки път е настаняван в VI /шеста/ група, 224 спално отделение и за престоя му там, през периода м. септември 2021 - м. юли 2022г.,твърди да са изготвяни различни графици за разпределение на времето му като лишен от свобода като те били изготвени конкретно за „Чужда Делегация" VI /шеста/ група, 224 спално отделение или специално за него. Последния график с който бил запознат е от 10.05.2022г. изготвен от инспектор по социални дейности и възпитателна работа /ИСДВР/ на VI /шеста/ група - Н. Г..

Твърди още, че в нито един от изготвените графици за разпределение на времето му не фигурирал ден и час за посещение и участие в религиозна беседа с Пасторите посещаващи VI /шеста/ група както и, че многократно му е отказвана от страна на служители на затвора среща с духовните лица, посещаващи VI /шеста група, за провеждане на религиозна беседа.

Последният път е на 07.07.2022г. На същата дата, около 16:20 часа, поискал да бъда изведен за среща и беседа с Пасторите, които били на посещение в затвора. Служителят от затвора му отговорил: „Питал съм - няма да стане". На въпроса зададен от негова страна „Коя е 1 причината да не го допускат до среща с Пасторите, с цел задоволяване на негови основни религиозни потребности?" отговора от страна на служителите бил основно „Няма го отбелязано в графика ти". Изтъква, че изтърпява наказание „Доживотен затвор" като е бил настаняван в различни затвори. Във всички места за лишаване от свобода /с изключение на процесния период 01.09.2021 - 07.07.2022г. в затвора - Варна/, в графиците му за разпределение на времето са включвани религиозни беседи или срещи с духовни лица.

Изтъква още, че при посещения на духовни лица в местата за лишаване от свобода найредовно изявявал желание за срещи и религиозни беседи, като e допускан винаги до същите с изключение на визирания период 01.09.2021г.-07.07.2022г. в затвора - гр. Варна. Това се случвало както следва: През периода 2004г.-2007г. в затвора гр. Белене. През периода 2008г., 18. 01.2018г. в затвора гр. Плевен-През периода 18.01.2018-06.08.2021 г. в затвора гр.

Варна. През периода 06.08.2021 г. до настоящия момент в затвора гр. Ловеч като всички срещи и религиозни беседи в които е участвал са проведени съгласно законовите разпоредби визирани в чл. 166 и 167 от ЗИНЗС, както и 148 и сл. от ППСИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява възможност за удовлетворяване на религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и обреди, както и за ползването на съответна литература. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 167 от ЗИНЗС в местата за лишаване от свобода се осигурява достъп на духовни лица от религиозните общности, регистрирани в Република България. Духовното лице може да се среща насаме с лишения от свобода. Изповядващите различни религии имат равни права.

Във всички гореописани места за лишаване от свобода в графиците за разпределение времето на лишените от свобода изтърпяващи наказание „доживотен затвор" е включена религиозна беседа или среща с духовно лице. В графиците за разпределение времето на всички лишени от свобода изтърпяващи наказание „доживотен затвор" в затвора гр. Варна, в това число и VI /шеста/ група е включена религиозна беседа или среща с духовно лице, а единствено в неговите графици съставени конкретно за мен през периода 01.09.2021 07.07.2022г. в затвора гр. Варна не фигурира религиозна беседа или среща с духовно лице.

Невключването на религиозна беседа или среща с духовно лице, в съставените конкретно за него графици от страна на служители на ГДИН както и недопускането му до беседи и срещи с духовни лица през периода 01.09.2021 - 07.07.2022г. в затвора гр. Варна съставлява според него форма на дискриминация, насочена конкретно спрямо него. Счита, че с тези свои действия ответника ГДИН - София, го е дискриминирал в периода м. септември 2021 г.

07.07.2022г., като не му е осигурил възможност и му е отказал достъп до участие в религиозни беседи и срещи с духовни лица, в сравнение с други лишени от свобода изтърпяващи наказание „доживотен затвора в затвора гр. Варна. По този начин е третиран по - неблагоприятно в сравнение с други лишени от свобода изтърпяващи наказание „доживотен затвор" в затвора гр. Варна. Твърди още, че за него като лишен от свобода, изтърпяващ наказание „доживотен затвор", удовлетворяването на духовни потребности е от съществено значение, тъй като е свързано с психическото и психологичното му оцеляване.

Едно от основните отношения, които го крепят при изтърпяване на най - тежкото наказание „доживотен затвор'' е именно връзката му с лица представляващи религията която 2 изповядва. Връзката му с религията и религиозните му потребности посочва, че могат да се установят чрез местата за лишаване от свобода и в които е пребивавал. Излага още, че е участник в множество религиозни проекти, в това число и проекта „Филип", организиран от фондация „Библейска лига-България, за което прилага сертификат. Твърди, че в резултат на дискриминационното отношение на ГДИН, спрямо него, през процесния период в затвора гр. Варна, е подложен на унижение, отхвърленост, душевни болки, страдание, психически стрес и духовна изолация, незачитане на неговите права и законни интереси, регламентирани в закони, които му причинили сериозни неимуществени вреди. На основание чл. 71 ал. 1 т. 1 от Закона за защита от дискриминация, да установи нарушението на чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр, изразяващо се в невключването на религиозна беседа или среща с духовно лице, в съставените конкретно за мен графици от страна на служители на ГДИН, както и недопускането ми до беседи и срещи с духовни лица през периода 01.09.2021 07.07.2022г. в затвора гр. Варна, въпреки изричното му желание за това. Предвид гореизложеното, на основание чл. 71 ал. 1 т. 2 от Закона за защита от дискриминация, моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по нататъшни нарушения; на основание чл. 71 ал. 1 т. 3 от Закона за защита от дискриминация да осъди ответника ГДИН - София, да му заплати обезщетение в размер на 2000 /две хиляди/ лева за претърпени от него неимуществени вреди, породени от чувства на унижение, отхвърленост, душевни болки, страдание, психически стрес, духовна изолация и незачитане на неговите права и законни интереси. Моли обезщетението да бъде присъдено ведно със законната лихва считано от датата на установяване на нарушението, до окончателното му изплащане като счита, че изброените по-горе вреди са пряк причинно-следствен резултат от неправомерното поведение на ответника.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото, редовно призован, чрез юриск. Г., която моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и й се присъдят разноските по делото-300,00 лева на осн. чл.25,ал.1 НЗППщ като прави следните възражения: съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от ЗЗДискр., всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенството в третирането, са нарушени може да предяви иск, с който да поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от подобни действия и заплащане на обезщетение.

Ищецът претендира установяване на извършени спрямо него действия на пряка дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр. Според легалното определение на пряка дискриминация, дадено с нормата на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр., тя е налице в случаите, в които едно лице е третирано по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, въз основа на признак, посочен в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. или в друг закон, или международен договор, по който Република България е страна. Съгласно дадената законова дефиниция, "неблагоприятно третиране" представлява всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да се квалифицира нарушаването на правото на равно 3 третиране като пряка дискриминация, нормата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. изисква неравното третиране да бъде основано на един или повече от обективните признаци, посочени неизчерпателно в тази разпоредба-пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние. Законът не разглежда всяко неравно третиране като дискриминация, за което следва да се ангажира отговорността на нарушителя. Поставянето на едно лице в неравнопоставено положение, в сравнение с други лица, когато не се дължи на някой от признаците, посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., не съставлява дискриминация и за подобно третиране не може да се носи отговорност по реда на Закона за защита от дискриминация. Ищецът е посочил, че е бил поставен в неравностойно положение от служители на затвора в сравнение с други лишени от свобода при сравними и сходни обстоятелства на основание на признак „лично положение".

Доказателствената тежест е за него. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. обръща доказателствената тежест едва тогава, когато страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Необходимо е да се установи факта на неравно третиране, на сравнимост на ситуацията, на защитен признак, както и на различието по този признак със сравняваните лица, и второ-да се докажат факти, от които може да се направи обосновано предложение за възможно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак, т.е. за причинна връзка между спорното третиране и защитения признак. Съгласно § 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр., неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права и законни интереси. Счита, че регламентираните от закона права на И. А. Р. по никакъв начин не са нарушени. Твърди още, че ищецът не е третиран по-неблагоприятно в сравнение с други лишени от свобода. Неоснователен е и предявеният иск за обезщетение за причинени вреди, тъй като не само не е налице дискриминационно отношение спрямо ищеца, но и не са възникнали вреди, в резултат от твърдяното дискриминационно отношение, нито е налице пряка връзка между евентуално проявено неравно третиране и твърдени от ищеца вреди. Не са налице елементите на фактическия състав по чл.1, ал.1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на дискриминационно третиране от страна на администрацията на затвора - Варна, при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Във връзка с изложеното в Справка с peг. № 470/20.01,2023г. по описа на затвора Варна, че лишените от свобода, желаещи да посещават религиозни беседи, курсове, семинари и други следва да заявят писмено това свое желание, обективирано в молба, като тя се съхранява в досието на лишения от свобода, уведомява съда, че в досието на лишения от свобода И. А. Р., за периода от м. септември 2021 година до м. юли 2022 година, няма приложена и не се съхранява такава. Администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" предоставя равна възможност на лишените от свобода във всички затвори да контактуват с представител на религията, която 4 изповядват. Изготвят се графици, съобразно които всеки лишен от свобода, който желае, може да удовлетвори религиозните си потребности. Графиците са за лишените от свобода, според тяхното разпределение по групи, индивидуални графици не се изготвят.