Решение № 707 от 22.06.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Пазарджик, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20215220102492 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са следните искове:

- по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 3000лв. като част от сумата 5000лв., която е получена от ответника без основание, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 16.07.2021г. до плащането;

- по чл.61, ал.1 ЗЗД и чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата 5279.60лв.

/след допуснато изменение на иска/, представляващи припадащата се на ответника ½ част от направените от ищеца полезни разноски /подобрения/ на съсобствена вещ, както и за заплащане на сумата от 390лв., представляващи припадащата се на ответника ½ част от направените от ищеца необходими разноски за почистване, поддържане и опазване съсобствена вещ, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 16.07.2021г. до плащането;

- по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 100лв. като част от сумата 1800лв., представляваща обезщетение за забава за изпълнение на вземането, което е предмет на иска по чл.61, ал.1 ЗЗД, дължимо за периода от направата на полезните разноски /заплащането на подобренията/ до предявяването на 1 иска;

- по чл.30, ал.3 ЗС за заплащането на сумата от 1500лв. като част от сумата 3000лв., представляваща припадащата се на ищеца ½ част от получените от ответника доходи от съсобствената вещ;

- по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 283.19лв. /след допуснато изменение на иска/, представляваща обезщетение за забава за изпълнение на вземането, което е предмет на иска за получени доходи по чл.30, ал.3 ЗС, дължимо за периода от получаването на доходите до предявяването на иска;

Ищецът М. ИВ. М. с ЕГН ********** от гр.***** твърди, че на **г. заедно с а М.а А.а с ЕГН **********, б.ж. на гр.Пазарджик, починала на 2**0г., е закупил в съсобственост при равни права бунгало №28, представляващо едноетажна вилна постройка, находяща се в ПВБ – *** бивша ПВБ „**-с.к“, в имот кадастрален №297, при съседи на бунгалото: запад – бунгало №29, изток – бунгало №27, юг – двор на ПВБ-гр.к и север – път и ограда, ведно с всички права върху бунгалото, както и 2.35% от общите части. Твърди, че непосредствено преди смъртта на а М.а А.а двамата са водели преговори за закупуването на нейната 1/2 ид. част от бунгалото на цена от 5000лв., която ищецът е заплатил на същата по следния начин:

4000лв. – на 13.04.2020г. и 1000 лв. – на 02.07.2020г. Поддържа, че договор за продажба на идеалната част не е сключен поради смъртта на продавача, а платената сума от 5000лв. е придобита по наследство от ответника д и а. с ЕГН ********** от ** и по този начин същият се е обогатил неоснователно за сметка на неговото обедняване до размера на платеното. Претендира частично връщането на 3000лв., ведно със законна лихва за забава от предявяване на иска до плащането.

Освен това ищецът твърди, че в периода от 12.10.2015г. до 18.06.2018г. изцяло със собствени средства е извършил ремонт на бунгалото, който се изразява в следното:

1.Демонтаж на всички врати /входна и вътрешни/ и всички прозорци в помещенията, монтаж на нови алуминиеви врати и ПВЦ прозорци, вкл. с щори и комарници;

2.Ремонт на цялата баня - демонтаж на стари батерии на душ и мивка и монтаж на нови такива, демонтаж на стара мивка и монтаж на нова, демонтаж 2 на стари и монтаж на нови спирателни кранове, демонтаж на стари сифони и монтаж на нови такива, демонтаж на стар бойлер и монтаж на нов бойлер, сваляне на стари тапети и изграждане на окачен таван /вкл. боядисване/, боядисване по стени, монтаж на водоустойчив гипсокартон, залепване на плочки по стените и по пода, изграждане на праг;

3.Демонтаж на старо тоалетно казанче, тоалетна и всичката санитария и монтаж на нови;

4.Подмяна на цялата ВиК инсталация, използвайки полипропиленови тръби, подмяна на водомер;

5.Монтаж на нов вграден огледален шкаф за баня;

6.Монтаж а тавана на ПВЦ пана, ПВЦ облицовка;

7.Демонтаж на стара облицовка по всички стени - вътрешни и външни, шпакловането им, грундиране и боядисване, както отвътре, така и отвън;

8.Частична подмяна на ел.инсталацията - демонтаж на стари и монтаж на нови осветителни кабели, подменяне на контактите и ел.ключове в помещенията, инсталиране на нови осветителни тела.

Поддържа, че разходите за вложените при ремонта материали и положения труд възлизат на 12000лв., които е заплатил на изпълнителя на СМР и М. М. в брой по следния начин: на 16.01.2017г. – авансово 6000лв., а остатъка от 6000лв. - при приемането на СМР на 18.06.2018г.

Ищецът, също така твърди, че от закупуването на бунгалото на **г. до датата на подаване на исковата молба в съда на 16.07.2021г. съсобственикът не е участвал в разходите за почистването, поддръжката и опазването на общата вещ /около 60лв. на година/, които за периода от м. май, 2008г. до м. юли, 2021г. на 780лв. и са заплатени само от него.

При тези твърдения ищецът първоначално е предявил иск за заплащане на припадащите се на ответника полезни и необходими разноски. Твърди, че поради забавата ответникът дължи мораторно обезщетение за периода от окончателното заплащане на извършените СМР - 18.06.2018г. до подаването на исковата молба в съда в размер на 1800лв., от които претендира частично 100 лв.

На следващо място ищецът твърди, че в периода 2018г. – 2020г.

3 съсобственикът а М.а А.а е събирала доходи чрез отдаване на общата вещ под наем, който годишно възлиза между 1800лв. и 2000лв., т.е. 5400-6000лв. общо за целия период. Поддържа, че ответникът като неин наследник следва да му заплати половината от тези доходи в размер на 3000лв. и предявява частична претенция за плащане в размер на 1500лв. Твърди, че поради забавата ответникът дължи мораторно обезщетение за периода от получаването на всеки отделен доход до подаването на исковата молба в съда в общ размер на 283.19 лв.

Претендира и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът д и а. не оспорва наличието на съсобственост върху процесното бунгало между страните, а преди това между ищеца и а М.а А.а, както и качеството си на единствен законен наследник на същата.

Оспорва иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата от 5000лв. при твърдение, че между наследодателката и ищеца не е имало предварителен договор или друга уговорка за закупуването на нейната част от бунгалото и отрича сумата от 5000лв. да е платена във връзка с предстоящ договор за продажба на тази част. Не сочи друго основание за плащането.

Оспорва исковете по чл.61, ал.1 ЗЗД и чл.30, ал.3 ЗС при твърдение, че описаните в исковата молба СМР не са извършени, а евентуално, че същите не са довели до увеличение в стойността на бунгалото. Твърди, че разходите за почистването, поддържането и опазването на общата вещ са били заплащане поравно от съсобствениците. Твърди, че представените от ищеца договори за възлагане на СМР са антидатирани и са съставени за целите на настоящото производство.

Оспорва иска за събрани доходи по чл.30, ал.3 ЗС при твърдение, че наследодателката а М.а А.а не е получила доход от съсобствената вещ в посочения от ищеца размер.

Предявява възражение за погасяване по давност на всяко от претендираните вземания.

Моли всички искове да бъдат отхвърлени и претендира съдебни разноски.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

4

По иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:

За основателността на този иск ищецът следва да докаже, че е предал на ответника, респ. на неговия наследодател, сумата, чието връщане претендира, както и да поддържа, че липсва основание за плащането.

При установяване на горното, ответникът следва да докаже фактите, пораждащи правно основание за получаването на сумата.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване фактите, от които е възникнала съсобствеността върху процесното бунгало между страните.

За установяване предаването на исковата сума от ищеца на наследодателя на ответника съдът е провел разпит на доведения от ищеца свидетел й с х. Видно от нейните показания, тя се познава със страните и техните родители 1976г. Работила е във фирма, ръководена от бащата на ищеца и М., който е брат на а А.а - наследодател на ответника. От показанията на този свидетел се установява, че преди да почине а е искала да продаде своя дял от бунгалото на брат си и, както и че преди Великден през 2020г. последният й е предал голяма сума пари, които тя възнамерявала да внесе в банковата си сметка. Не е ясно каква е била сумата и защо е дадена.

От представената от ищеца вносна бележка се установява, че на 13.04.2020г. а е весла 4000 лв. в своя банкова сметка в банка „ОББ“ АД. Според свидетелските показания и и друг път е давал на сестра си пари преди празниците. От показанията на св.и Димитров Димитров се установява, че малко преди а да почине е дал на същата в заем 4000лв., за да покрие разходите си по предстояща екскурзия до Нова Зеландия, която не се е състояла поради нейната кончина.

Според съда, от така събраните доказателства не се установява, че ищецът М.И. е предал на наследодателя на ответника а А.а исковата сума от 5000лв. Не се установява той да и е давала каквито и да са пари. Напротив, дори според показанията на доведения от ищеца свидетел, сумата за предстоящата продажба на частта от бунгалото е била платена не от ищеца, а от неговия баща и М.. Ето защо ищецът М.М. не е материално легитимиран да получи тази сума обратно, дори и при липса на основание за нейното заплащане на наследодателя на ответника. По тази причина искът следва да се отхвърли.

5

По исковете по чл.61, ал.1 ЗЗД и чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на полезни и необходими разноски:

За основателността на исковете за заплащане на необходими разноски и на подобрения ищецът следва да установи кога са направени необходимите и полезните разходи, в какво се изразяват същите и какъв е техният размер, а по отношение на подобренията – дали и с колко са е увеличили стойността на вещта, както и дали са направени със съгласието, без съгласието или въпреки изричното противопоставяне на съсобственика, което е необходимо за прецизирането на правната квалификация на иска за подобрения съответно по чл.30, ал.3 ЗС, чл.61, ал.1 ЗЗД или чл.61, ал.3 вр. чл.59 ЗЗД.

Съгласно Тълкувателно решение № 85/68г. на ОСГК на ВС, всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането й. Необходими разноски са тези, които са запазили вещта от погие или повреда или са условие за нейното запазване или използване, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им. Не са необходими разноските, свързани с нормалното използване на вещта или с нейното по-добро използване /щом не водят до увеличаване на стойността й/.

Ищецът претендира сумата от 390лв., която твърди да е платил вместо ответника за почистване, поддържане и опазване бунгалото. Съдът счита, че разходите за почистване и за заплащане на консумативите /ток, вода и кабелна телевизия/ са свързани с нормалното ползване на вещта, поради което същите са за сметка на съсобственика - ползвател. Заплащане може да претендира само този съсобственик, който е покрил повече от своята част, но без да е ползвал общата вещ съобразно правата си в съсобствеността. Ищецът не е представил доказателства, че той е заплащал тези разходи, както и че не е ползвал вещта. Напротив, от показанията на свидетеля й х се установява, че е я е ползвал. Не е представил и доказателства за техния размер, в т. ч. и размера на разходите за поддържане, охрана. Поискал е те да бъдат определени от вещо лице, но това се допуска само ако искът е доказан по основание – чл.162 ГПК, което в случая не е така. Ето защо искът за заплащане на необходими разноски следва да се отхвърли.

Полезните разноски представляват парично оценими разходи, независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита 6 всичко онова, с което е намаляло имуществото на съсобственика-ищец и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на останалите съсобственици. Следователно подобрение ще е налице, ако фактически е увеличена стойността на вещта, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/. От значение е дали вследствие действията на ищеца се е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно стойността на вещта. Като подобрения на вещта се считат тези нововъдения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил. Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия при които са извършени подобренията и от условията при които съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК. За подобрения, извършени със съгласието на останалите съсобственици, се присъждат действително направените разходи – чл.30, ал.3 ЗС. При подобрения, извършени без съгласието на другите съсобственици, правоотношенията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл.61 ЗЗД. Отговорността е до размера на обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота. При подобрения, извършени въпреки изричното противопоставяне на останалите съсобственици, правоотношенията се уреждат съобразно правилата на чл.60, ал.3 вр. чл.59 ЗЗД. Отговорността е до по-малката сума между обедняването /направените от подобрителя разноски/ и обогатяването /увеличената стойност на имота/. И в трите хипотези давността започва да тече от момента на извършването на разходите.