Решение № 9 от 21.02.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Асеновград, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200514 по описа за 2023 година Съдът, за да се произнесе взе предвид следното: С Решение № 159/16.11.2023г., постановено по настоящото АНД № 514/2023 г. съдът е отменил наказателно постановление № 68/20.07.2023 г., издадено от инж.

Стоян Д. - Зам.кмет на Община Асеновград, с което на „***“ ООД, ЕИК:

***,със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Л. В. А. – управител, на основание чл.237 ал.2 т.7 от Закона за устройство на територията е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв.за нарушение по чл. 56 ал.1 и ал.2 от ЗУТ.

С решението си съдът е осъдил Община Асеновград да заплати на жалбоподателя „***“ ООД, сумата от 300 лева, представляващи направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение на упълномощения му процесуален представител- адв. П., вместо претендираните разноски в размер на 1250 лева, като е уважил възражението за прекомерност и е изложил подробни мотиви за това.

По делото е постъпила молба наименована частна жалба от адвокат П. процесуален представител на „***“ ООД, с която се иска да бъде изменено решението в частта на разноските, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 1250 лева.

Частната жалба с искането за изменение на съдебното решение е съобщена на насрещната страна в процеса Кмета на Община Асеновград, като е депозиран отговор в законовия едноседмичен срок със становище за неоснователност на частната жалба.

Искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е допустимо, а разгледано по същество е частично основателно.

Производството е по чл. 248 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК, във вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН. По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в 1 съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл.144 от АПК, за неуредените въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В постановеното решение, съдът е изложил мотиви и по отношение на искането на пълномощника за възнаграждение и на практика има произнасяне по този въпрос, като на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 300 лева сторени за възнаграждение на процесуалния представител.

В аспекта на изложените в частната жалба възражения, съдът намира, че са налице основания за самостоятелна частична ревизия на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Във въззивното производство жалбоподателят „***“ ООД е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1250 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, пред настоящата инстанция удостоверени с приложен Договор за правна защита и съдействие съдържащ отбелязване, че възнаграждението е заплатено в брой.

По делото с молба е направено възражение от въззиваемата страна за прекомерност на претендираните разноски, което е депозирано след представянето на списъка с разноските и преди постановяване на съдебното решение. Тъй като възражението не е по основния предмет на делото, а касае размера на разноските, в която част съдебното решение може да бъде изменяно и допълвано дори след постановяването му, съдът го е разгледал и уважил, за което в съдебно решение са изложени подробни мотиви, които са актуални и при настоящото произнасяне. Размерът на възнаграждението, винаги е функция на интереса, а в конкретния случай наложената с НП имуществена санкция не е във висок размер съдът намира, че така претендираното възнаграждение за адвокат е прекомерно, поради което следва да се редуцира по правилото на чл. 18 ал.2, и ал.4 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата до посочения минимален размер за една инстанция за административно-наказателни дела, който е в размер на 400 лева за всяка инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 400 лв.” В т.2 към ал.2 на чл.7 е посочено, че при интерес от 1000 до 10000 лв. възнаграждението е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. Тъй като в решението си съдът неправилно е посочил минималния размер, като го е определил на 300 лева, прилагайки старата редакция на чл. 7 ал.2 от Наредбата в синхрон с актуалната редакция на нормата следва да се извърши корекция, като се определи на това основание възнаграждение за процесуалния представител в размер на 400 лева. Допълнително в жалбата се претендира и възнаграждение и на основание чл. 18 ал.1 от Наредбата отделно За изготвяне на жалбат а срещу наказателно постановление без 2 процесуално представителство. Въпреки, че ал.2 и ал.1 на чл. 18 от Наредбата са в съотношение на поглъщане, с оглед обема на декларираната дейност, съдът намира, че и на това основание по горните правила следва да се определи допълнително възнаграждение за пълномощника в размер на една втора от определената вече сума от 400 лева, а именно в размер на 200 лева или на същия следва да бъде определено възнаграждение за изготвяне на жалбата и процесуално представителство в размер на 600 лева.

От друга страна, съдът намира и, че направеното искане от АНО за прекомерност на претендираната сума за разноски по делото в размер на 1250 лева съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН, също е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като същото е приключило в рамките на едно заседание, а обемът на приложените доказателствени материали е незначителен. АНО сам е направил искане за отмяна на атакуваното НП, с което се е отказал от всякакво оспорване на жалбата и респективно не е създал никакви процесуални трудности пред жалбоподателя.

Поради което възражението за прекомерност следва да бъде уважено, като претендираната от жалбоподателя сума за разноски в размер на 1250 лева, следва да бъде редуцирана на 600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител - адвокат Г. П., съгласно изложените по –горе съображения.

Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Решение № 159/16.11.2023г., постановено по настоящото НАХД № 514/2023г. по описа на РС Асеновград в частта за разноските като увеличава присъдената сума от 300 лв. на 600 лв. и съответно ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на жалбоподателя „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 600 лева, представляващи направени от същия разноски по делото за адвокатско възнаграждение на упълномощения му процесуален представител.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив.

Настоящото решение е неразделна част от решение № 159/16.11.2023г., постановено по настоящото НАХД № 514/2023г. по описа на РС Асеновград.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 3