Решение № 18 от 23.01.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Бургас, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20242000500438 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 417/ 7.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1439/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас е осъдено „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1700, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В. Ил. и В. В. М. – заедно от двама изпълнителни директори, да заплати на Г. Ц. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж. к.

Славейков, бл. 68, вх. 6, ет. 4, сумите 33 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, последица от непозволено увреждане – ПТП, настъпило на 13.01.2023 г. в гр. Бургас, ул. Струга, в района на бл. 60 в ж. к.

Възраждане, причинено от Г. В. Г., водач на лек автомобил Рено Меган, рег. № ******, и 70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, последица от описаното противоправно деяние, както и законна лихва върху двете главници, считано от уведомяването на ответника на 3.05.2023 г. до окончателното плащане на сумите, като претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 33 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв. е отхвърлена.

Присъдени са разноски.

1

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, с адрес за връчване: гр.

Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 – адв. П. В., в която същото се обжалва, в частта, с която исковете са уважени, като неправилно, поради нарушения на материалния закон, и като постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Претендира се неговата отмяна или намаляване на обезщетенията до справедливия им размер.

Претендира се, че застрахователят на гражданската отговорност не отговаря пред увредените лица в хипотеза на неспособност на делинквента към момента на увреждането. Обосновават се съображения, че процесното ПТП е настъпило поради причини, изключващи вината на водача Г..

Поддържа се липсата на проведено пълно и главно доказване на причинените вреди. Изтъква се, че пострадалият не е провел каквото и да било лечение или рехабилитация, включително не е поставил шина за навяхването в шийната област, сам е напуснал лечебното заведение, а приложените медицински доказателства констатират единствено болков синдром и ограничено движение. Въззивникът акцентира на липсата на доказателства по делото за медикаментозна терапия на пострадалия и медицинска документация за изследвания, извън направеното след повече от година ЯМР. Подчертава се становището на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, че от ЯМР не може да се установи давност на увреждането. Развити са съображения, че не е установена причинно – следствена връзка между ПТП и установеното след четири месеца увреждане - травматичен деколман. Навеждат се доводи, че дори след установяване на увреждането, лечение не е предприемано. Като недоказани се оспорват наведените твърдения за проведена рехабилитация. Подчертава се, че пострадалият се е върнал на работа, свързана с движение и физически труд, веднага след изтичане на болничните листи, общо в размер на 74 дни. Твърди се, че наличието на болки, оток и ограничения в ставата три месеца след ПТП са отбелязани единствено в съдебномедицинското удостоверение от 20.04.2023 г.

По мнение на въззивника – ответник присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди е завишена.

Оспорват се изводите на съда относно наведеното възражение за 2 съпричиняване, изразяващо се в бездействие за извършване на рехабилитация за уврежданията, като отново се подчертава, че ищецът не е предприел действия за лечение на травмите и по този начин е удължил възстановителния процес.

Оспорват се изводите на съда от първа инстанция относно настъпилата преклузия по възражението за съпричиняване, изразяващо се в неподаване на авариен сигнал от ищеца, като се изтъква, че възражението е направено след изтичане срока за отговор на исковата молба, при наличието на хипотезата на чл.147, ал.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава.

По повод претенцията за имуществени вреди, се сочи, че същата е неоснователна, тъй като съдебно-медицинското удостоверение не е официален документ, изготвено е месеци след ПТП и не е свързано с назначаване на изследвания и лечение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от Г.

Ц. Г., с адрес за връчване: гр.София 1000, площад „Позитано“ № 3, ет. 2, офис 10, сграда на СБА - адв. Я. Д., в който се моли за оставянето й без уважение, като неоснователна, и потвърждаване на атакувания съдебен акт, в обжалваната му част.

Сочи се, че присъденият размер обезщетение за неимуществени вреди не е завишен.

Оспорват се възраженията на въззивника относно липсата на отговорност на застрахователя в хипотезата на неспособност на делинквента в момента на увреждането. Твърди се, че такава не е доказана в настоящото съдебно производство. Изтъква се, че според установения от съдебната автотехническа експертиза механизъм на настъпване на ПТП, причина за него са субективните действия на застрахования при въззивника - ответник водач, който не е съобразил скоростта си на движение и не е спазил дистанция от намиращото се пред него превозно средство, управлявано от въззивника ищец. Подчертава се, че застрахованият водач не е оспорил вината си и е бил наказан за произшествието по административен ред. Сочи се, че застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ включва и отговорност за вредите, причинени по време на 3 движение на моторно превозно средство, в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача, възпрепятствало управляването му чл.493, ал.2, т.6 КЗ.

Изразява се несъгласие с оплакванията за липса на медицинска документация. Твърди се, че по делото са представени документи от прегледа в спешно отделение, седем броя амбулаторни листа, един брой съдебномедицинско удостоверение, медицински протоколи от ЛКК и осем броя болнични листа, като се акцентира, че отокът, наблюдаван при ищеца, е обективно състояние, а не субективно оплакване. Поддържа се, че на ищеца са причинени две самостоятелни средни телесни повреди, установени от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, всяка една от които е довела до трайно обездвижване на десния крак и болнични за период от 74 дни. Твърди се наличието на трайни последици, включително и към момента.

Развити са съображения, че възражението за съпричиняване е недоказано, при условията на пълно и главно доказване. Изтъква се, че възражението за неизползвани аварийни светлини е несвоевременно направено и е неоснователно. Оспорва се задължението за използване на аварийни светлини и се твърди, че същото е предвидено от закона като правна възможност.

В аспект претенцията за имуществени вреди, се претендира относимост и необходимост от направеното съдебномедицинско освидетелстване, за нуждите на проведеното съдебно производство. Сочи се, че разходът не се покрива от НЗОК.

Претендират се разноски.

По делото е постъпила насрещна въззивна жалба от Г. Ц. Г. срещу постановеното решение, в частта, с която предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 33 000 лв. до сумата от 40 000 лв. Иска се отмяна на решението в тази му част, с присъждане на обезщетение в горния размер.

Навеждат се оплаквания за необосновано занижаване на присъденото обезщетение, с оглед принципа на справедливост. Акцентира се върху установените по делото травматични увреждания, между които две средни телесни повреди, и се релевира наличието на трайни последици и продължаващи страдания година и половина след инцидента. Сочи се, че 4 оздравителният период е бил с продължителност два месеца и половина, поради настъпилата вътреставна увреда на дясното коляно.

Твърди се, че след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, пострадалият е приет за оперативна интервенция артроскопия в Многопрофилна болница „Бургасмед“, за която е издадена епикриза.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор по насрещната въззивна жалба от

„Застрахователна компания Лев Инс“АД, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Моли се за отхвърляне на жалбата, с потвърждаване на съдебното решение в обжалваната му част.

Оспорва се относимостта на представеното писмено доказателство от въззивника - ищец пред настоящата инстанция. Твърди се, че посочената в него операция касае увреждане без причинно-следствена връзка с инцидента.

Поддържа се, че оплакванията му са в резултат на професионално заболяване, което не е било лекувано.

Постъпила е частна жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“АД, против Определение № 1744/ 02.07.2024 г., постановено по гр.д № 1439/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което съдът от първа инстанция е оставил без уважение молбата на адв. В., в качеството му на процесуален представител на „Застрахователна компания Лев инс“ АД, за изменение на постановеното по делото Решение № 417/ 7.05.2024 г., в частта му на присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 4428 лв.

Определението се квалифицира като неправилно, моли се за отмяната му, с присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 400 лв.

Претендира се недължимост на ДДС в хипотезата на чл.38 ЗАдв и намаляване размера на определеното от съда възнаграждение под определените с Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Навеждат се аргументи, че безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност, при позоваване на релевантна съдебна практика. Изтъква се, че съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, националният съд 5 не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредбата. Сочи се, че от страна на процесуалния защитник на пострадалия по делото е изготвена единствено искова молба, без участие в съдебни заседания и не е налице фактическа и правна сложност на делото.

В постъпилия отговор на частната жалба от Г. Ц. Г., същата се оспорва, като се твърди, че преобладаващата, към момента, съдебна практика, относно присъждането на ДДС към адвокатските възнаграждения, е в противоположен на поддържания от частния жалбоподател смисъл.

Претендира се извършена пълноценна адвокатска услуга, включваща обстоен предварителен анализ и оценка на обемна документация, рекламационно и исково производство, явяване в три открити съдебни заседания по делото, разпит на свидетели, изслушване на експертизи и депозиране на писмена защита.

Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.

Пред въззивната инстанция е приета като доказателство по делото Епикриза № 5778 от 1.05.2024 г., издадена от Многопрофилна болница „Бургасмед“ за извършена артроскопия.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в кумулативно обективно съединение пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас претенции за неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивника - ищец, като следствие от пътен инцидент, при който той е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.