Решение № 225 от 27.02.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Русе, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20224520103260 по описа за 2022 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Р у с е твърди, че в периода от 24 .11.2018г. до 22.11.2021г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 115,57 лева по 1 8 броя фактури в имота на ответника П. Ц. М. с ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“****“ N:3, бл.“***“, вх.- гараж с абонатен N:****.

Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо 115,57 лева по 18 броя фактури. Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 17,46 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда 25.01.2022г..

Поддържа, че за посочените суми се снабдил със Заповед № *****г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

№****г. по описа на РРС .

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира деловодните разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор по исковата молба. Впоследствие с молба с вх.N:***г. е направил признание на иска.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия на ответника.

Видно от представения по делото Договор N: *** 06.01.1997г. етажната собственост на бл.“***“ в гр.Русе, сключила договор с ищеца Топлофикация Русе за ползване на топлинна енергия.

Видно Договор N:*** /30.02.2002г. м/у етажната собственост на бл.“***“ в гр.Русе и фирма „Нелбо инженеринг“ ООД е сключен договор за доставка и монтаж на уреди за отчитане на топлоенергия.

Видно от Договор N:***/12.09.2008г. м/у етажната собственост на бл.“***“ в гр.Русе и фирма „Топлоснабдяване“ АД гр.Шумен, за процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение на топлинната енергия в процесната сграда.

От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на дружеството ищец. Установява се, че в сградата е въведено дялово разпределение и то се извършва от „Топлоснабдяване“ АД гр.Шумен.

Експертът установява, че имот с административен адрес гр. Русе, ул.

„****" № 3, блок „***", вх. гараж е присъеднинен чрез сградна инсталация към топлопреносната система на Топлофикация Русе АД под абонатен № ****. В процесния имот няма отоплителни тела и не се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната система на дружеството - ищец.

Установява, че в процесния имот няма уреди за дялово разпределение 2 на топлинна енергия. При спазване правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение за процесния имот с административен адрес гр. Русе, ул. „****" № 3, блок „***", вх. гараж, присъеднинен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе АД под абонатен № ****, за процесния период 24.11.2018 г. - 22.11.2021 г. следва да се разпредели 1,2018 МУУп топлинна енергия на стойност 115,61 лв с ДДС.

При така установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло но до претендирания в исковата молба размер.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихвав размер на 17,46 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство . Видно от представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в общ размер от 475,00 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение , 75,00 лева държавна такса и 300,00 лева възнаграждение за вещо лице.

Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, които в случая са в размер на 75,00 лева.

Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 550,00 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Ц. М. с ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, сумата от 115,57 лева, представляваща неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по 18 броя фактури за периода от 3

24.11.2018г. до 22.11.2021г. в имота на ответника П. Ц. М. с ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“****“ N:3, бл.“***“, вх.- гараж с абонатен N:****, както и сумата от общо 17,46 лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка една от фактурите до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2022г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на РРС е издадена Заповед № ***/27.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА П. Ц. М. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, сумата от 550,00 лева деловодни разноски.

Решението е постановено в условията на чл.237, ал.1 от ГПК при направено признание на исковете и подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4