Решение № 17380 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17380 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110144577 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, депозирана от С. Г. М., ЕГН **********, с адрес в ********, с която се иска отмяна на взетите решения на Е.с. на ЕС, находяща се ***********, обективирани в протокол от проведено ОС на 23.05.2022 г.

В исковата молба се навеждат твърдения за нарушения на процедурата по свикване на процесното ОС, като се поддържа, че същото е свикано от управителя “Д.М.” ЕООД, като същото дружество не е разполагало с правомощия за свикването му, поради липса на валиден договор за възлагане на управлението; че не е бил налице необходимия кворум за свикване и провеждане на ОС; че ищецът не е бил надлежно уведомен за датата, часа и дневния ред на ОС; че са налице нарушения при представителството на отделни етажни собственици при провеждане на ОС; че към протокола от проведеното ОС липсвал приложен присъствен лист, като не ставало ясно как се формирал кворума, както и кои от участвалите в провеждането му, с какви идеални части от общите части в ЕС са разполагали, както и в какво качество са участвали, в т.ч. не било изрично отбелязано кои конкретни собственици/ползватели, имащи право на участие в ОС, са участвали чрез пълномощници. В исковата си молба и подадените уточняващи молби, ищецът поддържа и че са налице нарушения на необходимия кворум по чл.17 ЗУЕС, като взетите решения на проведеното ОС са изцяло незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Претендира се и присъждане на сторените в производството, разноски.

В срока по чл.131 ГПК, е постъпил отговор на предявената искова молба, от Е.с., представлявани от управителя на ЕС, чрез адв. П., като се заема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове с правно основание чл.40 ЗУЕС. Излагат се подробни съображения за законосъобразността на процедурата по свикване на ОС, както и на взетите на същото и обективирани в протокол от 23.05.2022г., решения на ЕС.

Претендират се разноски.

Производството по делото се развива след отмяна на решението, постановено по гражданско дело № 33248 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд и връщане на делото 1 за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Основанието за връщане на делото на първоинстанционния съд е пропускът да бъде подписан съдебния протокол от откритото съдебно заседание, проведено на 22.11.2023 г. от председателя на съдебния състав. В същото съдебно заседание е обявен окончателния доклад по делото, приключено е съдебното дирене по делото и е даден ход на устните състезания.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените писмени доказателства относно нарушение на чл. 12, ал. 1, т.

1 ЗУЕС по настоящото производство - протокол от проведено ОС от 29.09.2021 г. /т. 2/, се установява, че Е.с. са взели решение за възлагане на управлението на ЕС на "Д М" ЕООД.

По делото е представен и приет като писмено доказателство, договор за възлагане на управлението от 01.10.2021 г., сключен между ЕС и " Д.М. " ЕООД, по силата на който се възлагала дейността по управление на ЕС на последния. Ищецът е оспорил автентичността на представения с отговора на исковата молба, договор за възлагане на управление.

Процесният договор за управление от 01.10.2021 г., е представен в официално заверен препис от процесуалния представител на ответната страна /адвокат/ по см. на чл. 32 ЗАдв.

Действително същият не е представен в оригинал, но поради процесуалното бездействие на страните, производство по чл. 193 ГПК, не е било проведено, поради което съдът е обвързан от доказателствената сила на представения в официално заверен по чл. 32 ЗАдв., препис като на основание чл. 179, ал. 2 ГПК, официално завереният препис има същата доказателствена сила, както и оригиналният документ /в същия см. и Решение № 14/24.07.2017 г. по т. д. № 2800/2015 г., на ТО на ВКС и посочената там съдебна практика/. С оглед на приетото, съдът намира че не са налице нарушения по чл. 12, ал. 1, т. 1. ЗУЕС, като проведеното ОС е свикано от субект, разполагащ с правомощията за свикването му.

По твърденията за нарушение на реда за свикване на ОС - от представените по делото писмени доказателства, по безспорен начин се установява, че датата и часа, както и дневния ред за провеждане на ОС, респ. поканата за свикването му, са били надлежно сведени до знанието на заинтересуваните лица, при спазване на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, в т. ч. и посочените там срокове. Неоснователни са твърденията в исковата молба за нарушения при представителството на лица, имащи правото да участват и гласуват на ОС, като от представените с отговора на исковата молба, пълномощни е видно кои лица са били представлявани при провеждане на ОС и от кого. Към протокола от проведеното ОС, е приложен и присъствен лист, в който са отбелязани присъствалите лица, както и съответните им идеални части от собствеността, като е направено и надлежно отбелязване, кои лица са представлявани от пълномощници. Представена е и схема на притежаваните идеални части от собствеността в сградата в режим на ЕС /в процентно съотношение/, съобразно с разположението на самостоятелните обекти по етажи. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не са налице твърдяните нарушения по чл. 13, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 7, както и по чл. 14, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС.

По твърденията за липса на кворум за провеждане на ОС - от съдържанието на протокола от проведеното ОС, е видно, че взетото решение по т. 4 от дневния ред попада в хипотезата на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС, като всички останали решения на ЕС, обективирани в протокола от проведеното ОС на 23.05.2022 г., попадат сред изключението на посочената норма /чл. 15, ал. 1 ЗУЕС/, при което е законосъобразно провеждането на ОС при по-малък кворум от конкретно посочения в началото на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС. С оглед на изложеното, основателно е твърдението за липса на кворум за провеждане на ОС, единствено по отношение на взетото решение по т. 4. По отношение на останалите взети решения, както вече бе посочено, същите попадат в изключението, тъй като са взети на основание чл. 17, ал. 2, т. 1 -4 и по ал. 3 ЗУЕС, като по отношение на тях се прилага правилото на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, т. е. за вземането им е бил налице изискуемият от закона 2 кворум за свикване на ОС - на не по-малко от ЗЗ% ид. ч. от общите части на сградата.

По твърденията за нарушения на чл. 17 ЗУЕС - от съдържанието на протокола от проведеното ОС, е видно, че са взети решения, които попадат под хипотезите на чл. 17, ал. 2, т. 1, по т. 3, по т. 4, по т. 6, както и по чл. 17, ал. 3

ЗУЕС. Решенията по т. 2, по т. 3 /второто взето решение/, по т. 4, по т. 7 и по т. 8, са взети в нарушение на предвидения кворум за вземането им, както следва: по чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗУЕС /100% ид. ч. от о. ч. /, по чл. 17, ал. 2, т. 3 /75 % ид. ч. от о. ч. /, по чл. 17, ал.

2, т. 4 /75 % ид. ч. от о. ч. /, както и по чл. 17, ал. 2, т. 6/50 % ид. ч. от о. ч. /, тъй като предвидения кворум за тяхното вземане се изчислява на базата на ид. ч. от общите части, а не като процент от представените ид. ч. на конкретното ОС. За решението по т. 4 - за прекъсване на топлоснабдяването /попадащо под хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС/ важи отбелязаното по-горе и по отношение на липсата на кворум за провеждане на ОС, за вземането му.

Останалите взети решениия по т. 1, т. 5, т. 6, т. 9 и т. 10, обективирани в протокола от проведеното ОС, попадат в хипотезата на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС, поради което същите не следва да бъдат отменяни. Недоказани по настоящото производство, са твърденията за незаконосъобразността на последните.

С оглед на гореизложеното, се формира фактическият и правен извод за основателност на предявената искова претенция по отношение на взетите и обективирани в протокол от проведено ОС от 23.05.2022 г., решения по т. 2, по т. 3 /второто взето решение/, по т. 4, по т.

7 и по т. 8, които са взети в нарушение на предвидения кворум по чл. 17, ал. 2, т. 1, т. 3, т.

4 и т. 6 ЗУЕС, както и в нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС, поради което същите следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, а искът отхвърлен по отношение на взетите решения по т. 1, т. 5, т. 6, т. 9 и т. 10 от протокола.

По разноските.

Ишецът претендира разноски, в общ размер на 900 лева както следва: 80 лева – държавна такса по първоинстанционното производство, 40 лева - държавна такса по въззивното производство; 300 лева –адвокатско възнаграждение за защита в по гр. д.

33248/2022г., 3то го, СРС; 500 лева - адвокатско възнаграждение за защита в по в. гр. д.

8416/2022г., 3то го, СГС; 700 лева - адвокатско възнаграждение за защита в по гр. д.

44577/2025г., 2 - ро г.о., СРС;

Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца, съобразно с уважената част, следва да бъдат присъдени разноските, в общ размер на 450 лв.

Ответникът претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение. В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно с отхвърлената част, следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв., за адвокатско възнаграждение.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни, на основание чл. 40 ЗУЕС вр. чл. 17, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т.

6 ЗУЕС, както и чл. 15, ал. 1 ЗУЕС, по подадена от С. Г. М. с ЕГН ********** искова молба срещу Е.с. от е.с.т, находяща се в ***********, представлявани от управителя “Д.М.” ЕООД с ЕИК ********, взетите решения по т. 2, по т. 3 /второто взето решение/, по т. 4, по т. 7 и по т. 8, обективирани в протокола от проведеното ОС на 23.05.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията по отношение на взетите решениия по т. 1, т. 5, т. 6, т. 9 и т. 10, като неоснователна.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е.с. от е.с.т, находяща се в ***********, 3 представлявани от управителя “Д.М.” ЕООД с ЕИК ********, да заплатят на С. Г. М. с ЕГН ********** сумата в общ размер на 230,084евро (450 лв)., разноски за производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. Г. М. с ЕГН ********** да заплати на Е.с. от е.с.т, находяща се в гр. ххх, представлявани от управителя "Д.М." ЕООД с ЕИК **********, сумата в размер на 76,69 евро (150 лв.), разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4