Решение № 203 от 09.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Стара Загора, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20255501000168 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 182/27.02.2025 г. постановено по гр. д № 4587/2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, в частта с която „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД, е осъдено да заплати на П. К. Й., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета с щета № 0801-005001/2024-01 и дължимото обезщетение от 7 000 лв. за причинени болки и страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от причиненото от П.Й.Т. ПТП на 14.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. – датата на предявяване на писмената претенция по чл. 429, ал. 3, във връзка с чл.86 ЗЗД, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 544 лв., представляваща разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска и „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД е осъдено да заплати на адвокат В. В. О. сумата от 960 лв. за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА с ДДС.

Въззивникът

„З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“

АД излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Направено е искане да се постанови ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани при условията на пълно и главно доказване с произтичащите от това законови последици, касаещи лихви и разноски. При условията на евентуалност моли присъденото на ищеца обезщетение да бъде редуцирано поради несъответствие с критериите, заложени в чл.52 от ЗЗД.

1

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия П.

К. Й., в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно, изложени са подробни аргументи в тази връзка, направено е искане да е отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските по въззивното производството.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.432 КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.429, ал.3 от КЗ, във връзка с чл.86 ЗЗД.

Ищецът П. К. Й. моли съда да постанови решение, с което да осъди о „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД да заплати обезщетение в размер на 8 000 лв. за причинените му неимуществени вреди - болки, страдания и стрес от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.06.2024г. – датата, на която е сезиран ответникът за образуване на застрахователна щета, до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор ответникът „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като излага подробни съображения.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД за настъпили неимуществени вреди за П. К. Й. причинена при ПТП на 14.06.2024 г. Виновното и противоправно поведение на водача П.Й.Т. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „С.С.“ с рег.№СТ **** ВХ е установено от заключението на автотехническата експертиза. По делото не е спорно, че за горепосочения лек автомобил е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Не е спорно, че за настъпилото ПТП, ищецът е подал молба по чл. 429, ал. 3 КЗ до „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД на 08.06.2024 г. за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди. В този смисъл районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Основен спорен момент по делото какво е справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца П. К. Й..

При определяне дължимото на ищцата обезщетение за обезвреда в размер на 7 000 лв., първоинстанционният съд е взел предвид изслушаните свидетелски показания и заключението на съдебномедицинската експертиза.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза при процесното ПТП, в резултат на ПТП ищецът е получил следните увреди: контузия на главата, разкъсно - контузна рана на главата, подкожен кръвоизлив вляво теменно, контузия на дясна глезенна става и контузия на гърба. Към настоящия момент, ищецът е напълно възстановен от получените 2 при ПТП травми, които няма да имат последици за здравето му. В зоната на разкъсно-контузната рана на главата е налице малък добре зарастнал ръбец без усложнения, който ще остане пожизнен и в зоната ще има алопеция – ще липсват косъмчета.

Видно от показанията на Д.Д. Й., която е майка на ищеца, последният изпитвал е болки, имал ограничения в движението в пълен обем, нуждаел от помощ, за да се изправя, защото му се виело свят, както и при миене и къпане.

Неминуемо вследствие на ПТП – то, ищецът е преживял и силен емоционален стрес, тъй като и към настоящия момент изпитвал страх при пресичане на улици.

С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените травми при процесното ПТП, ищецът е претърпяла болки и страдания, което е довело до ограничения от личен и битов характер. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства и възрастта на ищцата – 24 години, към момента на ПТП – то, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 7 000 лв., от които са изплатени 2 000 лв., като „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД следва да бъде осъден да заплати остатъкът от 5000 лв., за която сума искът е основателен.

Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от страна на П. К. Й., поради нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

Съгласно, чл. 113, ал. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; да не преминават през ограждения от парапети или вериги.

Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗДвП на пешеходците е забранено: да навлизат внезапно на платното за движение; да пресичат платното за движение при ограничена видимост; да извършват търговия и услуги на платното за движение.

Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че пресичането не е било осъществено нито внезапно, нито е било непредвидимо, а е било по маркирана с пътна маркировка М8.1 „Пешеходна пътека“. Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за движение на автомобили, поради което водачът е бил длъжен да намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне преминаването на пешеходците (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП ). Пешеходецът не е бил длъжен да изчака преминаване на автомобила, а напротив – основавайки се на предоставеното от закона предимство при преминаване по пешеходна пътека, той е имал правното основание да изисква и очаква да му бъде предоставено 3 предимство при пресичането. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, което е сторено от страна на П. К. Й..

Видно от заключението на автотехническата експертиза, причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на водача на лекия автомобил, който при приближаване на кръстовище и на обозначена с пътен знак и пътна маркировка пешеходна пътека, не е възприел пресичащия отляво надясно спрямо посоката му на движение пешеходец, не е предприел намаляване на скоростта на движение или спиране и не го е пропуснал да премине.

Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди.

С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия П. К. Й..

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

В хода на производството е представен договор за правна защита и съдействие сключен с ищеца, в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното от адв. О. адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по - горе критерии.

В настоящия случай, въззивното производство е протекло в едно съдебно заседание, в което адв. О. не се е явил. Поради това съдът намира, че с оглед фактическа и правна сложност на делото, следва да е определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца в размер на 480 лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД следва да заплати на адв.

В. О. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца в размер на 480 лв. с ДДС.

4

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/27.02.2025 г. постановено по гр. д № 4587/2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора в обжалваната част.

ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. **** да заплати на адв. В. В. О. – САК, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр.С., ул.“И.“ *** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца в размер на 480 лв. с ДДС.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5