Решение № 768 от 04.05.2017, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 04.05.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9083 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от Сдружение „БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС“ /БСК/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Алабин“ №16-20, представлявано от ***, чрез ю.к. Н.С. срещу „ Диана – Па Трейдинг“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2894, 66 лева, от които: сума в 1672,00 лева, представляващи дължими наемни суми за периода от декември 2013 г. до септември 2015 г; сума в размер на 717, 47 лева, представляващи дължими суми за консумативи, от които 240,22 лева – абонаментна такса за поддръжка на асансьор за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2015 г.; 477,25 лева с ДДС – електрическа енергия за месеците декември 2013 г. до 30.09.2015 г.; сума в размер на 228, 20 – договорна неустойка за неизплатените консумативи и наеми за периода от 01.12.2013 г. до 10.10.2015 г., както и сума в размер на 276,99 лева, представляващи законна лихва, върху неплатените суми за наеми и консумативи, считано от датата на прекратяване на договора /11.10.2015 г./ до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че на

01.11.2011 г. между страните по делото е сключен договор, по силата на който БСК е отдало под наем на „ Диана – Па Трейдинг“ ЕООД помещение за офис, находящо се в ***. Сочи се, че съгласно чл.2 от Договора наемателят се е задължил да заплаща месечен наем по банкова сметка ***, с вкл. ДДС, до 7- мо число на текущия месец, като в наемната цена не са включени консумативните разходи за отопление, осветление, вода и др. Излага се, че в чл.7 от договора е предвидено, че при забавено плащане, Наемателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден върху дължимата сума. Навеждат се доводи, че в изпълнение на договора наемодателят – ищец ежемесечно е издавал фактури за дължимите суми по договора – за наем и консумативи, като считано от 01.03.2012 г. наемателят е преустановил плащането на наема. Сочи се, че на 10.09.2015 г. управителят на дружеството –ответник е отправил предизвестие за прекратяване на договора за наем, считано от 10.10.2015 г. Твърди се, че за периода от 01.12.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба ответникът има неизплатени задължения по договора за наем в размер на 2894, 66 лева, от които: сума в размер на 1672,00 лева, с вкл. ДДС, представляващи 22 наема за периода от декември 2013 г. до септември 2015 г. вкл.; сума в размер на 717,47 лева, с вкл. ДДС, представляваща дължими суми за консумативи, както следва:

240,22 лева – абонаментна такса за поддържане на асансьор за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2015 г. вкл; сума в размер на 477, 25 лева с ДДС за ел. енергия за периода от декември 2013 до 30.09.2015 г. вкл.; сума в размер на 228,20 лева, представляваща договора неустойка, върху неизплатените суми за наем и консумативи; 276,99 лева, представляващи законна лихва, върху неизплатените суми за наем и консумативи, считано от датата на прекратяване на договора /10.10.2015 г./ до завеждане на исковата молба. Излага се, че на основание чл.3, ал.2, т.3 от договора за наем, наемодателят се е удоволетворил от депозита в размер на 152,00 лева за покриване на задължения за: ел. енергия за 2011 г. в размер на 16,72 лева с ДДС; заел. Енергия за м. януари 2012 г. в размер на 24,78 лева; наем за месец февруари 2012 г. в размер на 76 лева и част от дължимия наем за месец март 2012 г. в размер на 34,50 лева.

Поради изложеното моли съда да уважи иска и да им присъди сторените по делото разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск, който счита за доказан по основание и размер. Претендира присъждането на разноски. В нарочна писмена защита изразява становище за основателност на предявения иск. Твърди, че ищецът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по договора през целия период на наемното правоотношение. Сочи, че не е бил уведомяван по никакъв начин от ответника за проблеми от какъвто и да е характер с наетото помещение. Навежда доводи, че по делото не са представени доказателства в подкрепа на уведомяване на наемодателя за настъпване на вреди върху наетото помещение и за отправяне на предложение за неговата смяна. Счита, че депозираното от ответника възражение за прихващане за неоснователно. Твърди, че същият не е представил доказателства, че вещите са придобити от него в периода на действие на договора между тях, както и каква е била тяхната стойност към датата на предполагаемото им увреждане, при отчитане на тяхното изхабяване амортизация.

Излага, че ответникът не е индивидуализирал движимите вещи, за които се твърди, че са увредени, както и, че не е доказал, че те са се намирали в наетото помещение, или пък са идентични с тези, които са били обект на оценителната експертиза, вкл. и какво е било тяхното състояние, в периода, в който се твърди, че са се намирали в наетото помещение. Твърди, че ответникът не е представил доказателства, че го е уведомил за увреждането на наетото помещение, поради наличие на теч, каквото задължение има съобразно разпоредбата на чл.4, ал.1 т.6 от Договора. Сочи, че в разменената между тях кореспонденция в периода от 12.11.2013 г. до 18.02.2014 г., след като ответникът е уведомен писмено за непогасени от него суми по договор за наем, той е потвърдил задълженията си, предложил е тяхното разсрочване и не е споменал за причинени вреди върху наетото помещение.

Навежда пространни доводи в подкрепа на искането си съдът да не кредитира допуснатата СОЕ и показанията, дадени от свидетелите по делото.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не отрича фактът, че между него и ответникът е съществувало твърдяното наемно правоотношение. Излага, че по въпросния договор е имал твърдените задължения за заплащане на наемната цена и за консумативни разноски. Сочи, че не е платил претендираните суми, тъй като на няколко пъти е имал теч в офиса, което се дължало на недобра поддръжка и извършени некачествени ремонти на покрива на сградата, в която се е намирал наетия от него офис. Твърди, че за поддържането на наетото помещение в състояние, което да отговаря на ползването е бил задължен наемодателя. Навежда доводи, че наводняванията, които са настъпили са били две – едно през есента на 2013 г. , когато е бил унищожен лаптопът му за 1300 долара и още едно през юни 2014 г., когато е била унищожена комбинирана машина – ксерокс, принтер, скенер, факс- марка Самсунг / на стойност 2000 лева/, компютър – на стойност 660 лева и диван – на стойност -800 лева. Твърди, че тогава заявил на ищеца, че за да обезщети вредите, които са настъпили по негова вина ще спре за известно време да плаща дължимият наем и консумативи, докато си възстанови причинените вреди.

Сочи, че за времето през което не е плащал наемът и консумативите до прекратяване на договора не е успял да удържи цялата стойност на причинените вреди от наводнението. Излага, че до настоящия момент не е търсил ищеца, тъй като си е мислил, че въпросът ще се реши доброволно между тях. Прави възражение за прихващане на вземането си от 4000 лева с претендираното от ищеца вземане. Поради изложеното моли съда като вземе предвид направеното възражение за прихващане да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника сочи, че иска е основателен, но счита и, че е основателно направеното от тях възражение за прихващане. Претендира присъждането на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото договор за наем се установява, че на 01.11.2011 г. между страните по делото е сключен договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил за ползване на наемателя офис от 19 кв.м., находящ се в ***, за срок от една година. В договора е уговорен начина на плащане на наемната сума, правата и задълженията между страните, срокът на договора и дължимите неустойки.

Видно е от представеното писмо от ответника до ищеца с датата 10.09.2015 г. е, че ответното дружество е отправило предизвестие за прекратяване на договора за наем, считано от 10.10.2015 г.

Установява се от приложените по делото фактури от л.13 до л.56, че ищцовото дружество е издавало фактури на наемателя за дължимите наемни вноски, консумативи и абонаментни такси в периода от 02.02.2013 г. до 01.10.2015 г. /когато е последната издадена фактура/.

По делото е представено и предизвестие от 12.11.2013 г. отправено от ищеца до ответника, с който БСК е уведомил „Диана – Па трейдинг“, че към 31.10.2013 г. има задължение към БСК в размер на 1169,79 лева, представляващи неизплатени наемни суми и консумативи за периода от февруари 2012 г. до март 2012 г. и от февруари 2013 г. до октомври 2013 г.

Видно е от представеното по делото писмо от ответното дружество с изх. №1/22.01.2014 г., че същото е отправило предложение за погасяване по две фактури месечно.

По делото е представен и проект на споразумението за заплащане на претендираните суми.

По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Х.С.М. и М.М.С..

Свидетелят Х.С.М. свидетелства, че познава управителя на ответното дружество повече от 15 гозини. Разказва, че е ходил много често в офиса му на ул. Дойран. Сочи, че както неговият офис, така и на ответника са били на последния етаж, като над тях не е имало нищо друго. Излага, че когато се е нанесъл ответникът е имал възможност да избира от няколко офиса и той избрал един, който бил в прилично състояние. Разказва, че много често е ходил в офиса на А., за да ползва копирната му машина. Разказва за наводнение през есента, през година, която не може да си спомни, като предполага, че е било преди няколко години – 2 -3 години. Сочи, че при първото наводнение е бил повреден лаптопа на ответника. Свидетелства, че ответникът му е споделил, че лаптопа е повреден, както и, че са помолили човек от съседната стоя да го види, който също констатирал повредата на компютърната техника.Твърди, че повредите ги е отстранил ответника. Разказва и за друго наводнение, станало през лятото на следващата година, на който не бил свидетел. Разказва, че когато отишъл след два- три дни видял в офиса на ответника следните вещи: кожен диван, който бил залят, бюро и под, които също били залети, голяма копирна машина, на чието място по – късно е била донесена друга. Предполага, че копирната машина е била увредена при второто наводнение. Сочи, че на покрива била поставена реклама, поставена по определен начин и сигурно бил пробит покрива и оттам дошли тези проблеми.

Свидетелят М.М.С. свидетелства, че познава ответника. Разказва, че като студент е ходил да пише на неговия компютър. Сочи, че често е ходил в офиса му, намиращ се над спортно информационния център. Излага, че офисът бил на осмия етаж, както и, че не може да си спомни дали той е бил последен такъв. Разказва, че техниката в офиса била доста прилична. Твърди, че в две от посещенията си бил върнат, тъй като същата не работила. Свидетелства, че знае за две наводнения – през 2013 г. и 2014 г., тъй като често ходел там. Разказва, че при първото наводнение е изгорял лаптоп, а при второто не е работил принтера. Описва, че в офиса имало диван от шперплат, който се бил надул и миришел на влага. Разказва, че наводнения принтер е бил доста добър за времето си.