Решение № 1385 от 26.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. В., 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110111680 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „В. И К. - В.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № 33, срещу Д. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В. В.” ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 186.47 лв., представляваща служебно определено количество ВиК услуги за периода 10.01.2019 г. – 10.12.2019 г., по партида с абонатен № 1344265, за обект на потребление, находящ се в гр.

В., ж. к. „В. В.“ *********, за която сума са издадени фактури в периода от 13.02.2019 г. до 11.12.2019 г., поради неизпълнение на задължението на потребителя да извърши метрологична проверка на индивидуалния си водомер, което задължение е уредено в чл.

34а, ал. 5 вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 43.84 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 15.03.2019 г. – 31.01.2022 г., в който не е включен периодът 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г., които суми са предмет на Заповед № 785/09.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1510/2022 г. по описа на ВРС, LII състав.

В исковата си молба ищецът „В. И К.-В.” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор предоставя услуги за имот, находящ се в гр. В., ж.к. „В. В.” ******, които се отчитат по партида с аб. № 1344265, титуляр на която се явява ответникът. Посочено е, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1510/2022 г. по описа на ВРС, LII състав, което обуславя и предявяването на настоящия иск по реда на чл. 422 ГПК. Твърди, че предвид неизпълнението на задължението на потребителя за извършване на периодична проверка за метрологичната годност на водомера, съобразно чл. 34а, ал. 2 Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, е извършено служебно начисляване на потребените ВиК услуги. При определяне обема на същите, ищецът твърди, че са приложени правилата на чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредбата, а именно по 5 куб. м. месечно за всеки обитател в обекта при един живущ в жилището. Предвид изложеното, 1 моли за уважаване на така предявените претенции. Моли за присъждане на сторените както по заповедното, така и в настоящото производство разноски.

Ответникът Д. А. А., чрез назначения му от съда особен представител – адв. Ж. Н., е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за допустимост, но по същество неоснователност на така предявените искове.

Оспорва се качеството на потребител на страната, доколкото е посочено, че не са налице доказателства изобщо ВиК услуги да са предоставяни на процесния обект. Излага се, че по делото липсват данни ответникът да е отказал достъп до водомера, което обстоятелство следва да бъде отразено в протокол, на основание чл. 24, ал. 4 от ОУ на ВиК оператора и което да е предпоставило възможността на ищеца за служебно начисляване на вода. В тази връзка излага и че липсата на доказателства в посока, че не е осигурен достъп до водомера, води до невъзможност да бъде направен извод за неговото състояние, респективно изтеклия срок на метрологична годност. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк.

Пламенка Василева, която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответната страна се представлява от назначения особен представител адв. Ж. Н., който депозира нарочна молба, в която поддържа становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 1510/2022 г. по описа на ВРС, LII състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

От представените писмени документи: справка по лице в Служба по вписванията – В. за ответницата Д. А. А., се установява, че същата е собственик на 1/2 ид. част от процесния апартамент № 83, находящ се в гр. В., ж. к. „В. В.”, бл. 303, вх. 7, ет. 1.

По делото е изслушано заключението по допуснатата и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Я. Л., съгласно което партидата с абонатен номер 1344265 се води на Д. А. А., предвид справката за недобора и карнетите на ВиК дружеството. Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за ползвани ВиК услуги по посочените фактури в справка за недобора на частен абонат за процесния период е посочен от вещото лице в таблица № 1 към експертизата, като общото задължение за периода 10.01.2019 г. – 10.12.2019 г. възлиза на 186.47 лв. Ответницата не е извършвала плащания по процесните фактури. Количествата потребена вода са служебно начислени.

Според изчисленията на вещото лице, количествата вода по месеци за същия процесен период, при приложение на методиката по чл. 39, ал. 5 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ – по 5 куб. м./месечно за един обитател, при един живущ в обекта, са в размер на 70 кубика и на стойност 216.64 лв.

2

Вещото лице в експертизата си посочва, че е посетило адреса на 27.03.2023 г. На адреса нямало никой и не могло да отчете показанията на водомера в обекта. На експерта не са предоставени документи за това дали водомерът е подлаган на метрологичен контрол. В карнетите било записано, че метрологията е от 2007 г.

От съвкупния анализ на представените по делото доказателства съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесният обект – апартамент № 83 е водоснабден, както и че ответницата има качеството „потребител” на съответните ВиК услуги по смисъла на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. И К. - В.” ООД и пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Видно от представена справка за облога и плащанията на частен абонат с клиентски № 1344265 за периода от 15.08.2008 г. – 23.02.2023 г. , последният реален отчет на водомера на обекта е извършен на 09.02.2016 г. /отчетено е старото показание на водомера – 330 куб. метра, ново такова липсва/. След тази дата ВиК операторът служебно е начислявал съответни количества вода на месец, което е в съответствие с начина на отчитане за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, разписан в чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

По делото е представено уведомително писмо от 09.02.2016 г. /денят, в който е извършена реална проверка и отчитане в имота/, с което клиентът Д. А. А. е уведомен за изтекла валидност на метрологичната проверка /първоначална, последваща/ на индивидуалния водомер за студена вода в обекта на потребление – апартамент № 83, находящ се в гр. В., ж. к. „В. В.“, бл. 303, вх. 7.

По делото не са налице данни след м. февруари 201 6 г. да е била извършвана периодична проверка на индивидуалния водомер в имота.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 - 4 от Наредба № 4/2004 г. периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършват през 10 години. Периодичните проверки се извършват по искане и за сметка на потребителите като операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж и пломбиране. Когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6, т оест по пет куб. м. месечно на обитател, завишени с още един куб. м. на всяко тримесечие. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от наредбата предвижда показанията на водомерите да се отчитат с точност до 1 куб. м за период не по-дълъг от шест месеца. Съгласно ал. 4, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок, не по-дълъг от една година от последното отчитане.

Съгласно Общите условия на ищцовото дружество за битови потребители периодът на отчитане на индивидуалните водомери е не по-дълъг от 3 месеца – чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ. Съгласно чл. 2 4, ал. 3 от ОУ при невъзможност за отчитане поради отсъствие на потребителя или негов представител същият е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г., д оставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на 3 потребителите. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответницата, че операторът не е извършил проверки за състоянието на водопроводните и канализационните инсталации и вътрешните мрежи на потребителите, както и че не е уведомил потребителя за изтекъл срок на валидност на водомера с надлежно предписание съгласно чл. 34а от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ. Напротив – такова предписание е издадено още през 2016 г., коментирано по-горе в изложението, но няма данни ответницата да е предприемала каквито и да е действия в тази връзка.

За пълнота на изложението следва да се отбележи още и следното: Между същите страни е водено дело за заплащане на дължими суми за вода за предходен период.

Образувано е гр. д. № 6711/2019 г. по описа на ВРС, ХХ състав, решението по което е потвърдено изцяло с решение № 324/16.02.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3676/2020 г. по описа на ВОС, IV състав. В това производство е установено, че в имота липсва водомер, което било резултат от авария с гръмнал бойлер преди години. Това именно съдът приема, че обяснява и обстоятелството, че при извършената проверка на водомера на 09.02.2016 г. е отразено старото показание на водомера – 330 куб. м. /такова е било и при проверката на 08.02.2012 г./, като не е посочено ново такова – отбелязано е „0“.

Фактическата невъзможност вещото лице да извърши проверка на място в имота , преценена в съвкупност с липсата на твърдения и доказателства след 2016 г. абонатът да е изпълнил задълженията си да извърши периодична проверка на водомера си, респективно да постави такъв в апартамента, съответно да осигурява реален отчет поне веднъж годишно и да поиска проверка на средството за измерване, дават основание на съда да приеме, че са били налице предпоставките, предвидени в чл. 34а от Наредба №4/2004 г. ВиК операторът да начисли служебно консумация на вода в размера, посочен в чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредбата. В този смисъл именно са и разрешенията, дадени в решение № 1443/17.11.2022 г., постановено по гр. д. № 1352/2022 г. по описа на ВОС.