Определение № 6370 от 19.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6370 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502632 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 ГПК.

С частна жалба № 33673/12.3.2026г. ищецът в първоинстанционното производство обжалва определение на СРС, с което съдът, в производство по чл.248 ГПК, е оставил без уважение искането му за изменение на решението, в частта за разноските, като е поддържал становището си за приложимостта на чл.78,ал.2 ГПК. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и моли съда да го отмени.

Насрещната страна по жалбата и делото, счита жалбата за неоснователна.

Софийски градски съд, като съобрази, че жалбата е подадена в срок , представени са доказателства за платена държавна такса, същата е администрирана и намира същата за допустима.

Съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следното.

Исковото производство е образувано по иск с правно основание чл.500 КЗ за заплащане на сумата от 227,92 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 09.09.2021 г. в гр. София по вина на ответника А.В.Д. при управлението на МПС „Хонда Акорд“ с рег. № ********. Ищецът твърди да е застраховал гражданската отговорност на виновния водач – ответник, както и че по претенция на застрахователя по застраховка „Автокаско” е заплатил имуществени вреди, причинени от поведението на застрахования при него водач. Към исковата молба, самият ищец е представил множество писмени документи, в които е вписан адрес на ответника.

Липсва представена полица по гражданска отговорност или друг документ, от който да е видно, че адресът на ответника е различен от следния: град София, ж.к.********, ********.

Към исковата молба е изпратена извънсъдебна, предхождаща предявяването на иска 1 претенция на ищеца за заплащане на исковата сума, която е била адресирана от ищеца на същия адрес. Претенцията е изпратена от ищеца чрез „Български пощи” ЕАД, и върната невръчена, поради, както е вписано „непълен адрес”. На самата разписка е налице вписване „липсва телефон”. Видно от отбелязването от връчителя, пратката е приета за разнос на 30.5.2023г. и върната с посоченото отбелязване на 31.5.2023г., следователно, не е налице опит за връчване от връчителя. Липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на направеното твърдение в жалбата, че ответникът не е приел пратката – липсва такова вписване, а и тезата не е издържана, предвид посочването от връчителя,че няма посочен телефон.

Препис от исковата молба е връчен на ответника на 5.8.2025г.

На 12.8.2025г., в срока за отговор, ответникът е подал молба, в която сочи, че е платил цялото вземане за главница, лихва, държавна такса и обезщетение за забава в размер на законната лихва и се представят доказателства.

Разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК предвижда, че когато ответникът с поведението си не е станал повод за завеждането на делото и признае претенцията, разноските могат да се възложат на ищеца. При тълкуване на същата разпоредба, и липса на искане по чл.78,ал.2 ГПК ищецът да бъде осъден да плати разноски на ответника, съдът може да не присъди разноски на ищеца, в случай, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, както и с поведението си удовлетвори интереса на ищеца от водене на делото.

При осъдителен иск, интересът на ищеца от поддържане висящността на спора отпада след пълното плащане на притезанието, поради което, по вложения по – горе смисъл, поведението на ответника по удовлетворяване интереса на ищеца би съставлявало именно плащането на вземането, предмет на делото и изтеклата до плащането лихва, както е направил ответникът, в срока за отговор. Ето защо, съдът приема, че приложима би била разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, в случай, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото. По този въпрос, СРС правилно е приел, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото. Ищецът, като застраховател по гражданска отговорност на ответника, би следвало да има данни за адреса му, на полицата по гражданска отговорност, която не е представена по делото. Извънсъдебната покана е изпратена на адрес : град София, ж.к********, и посочване на вход, етаж, апартамент. Препис от исковата молба е връчен на идентичен адрес, но при посочване на блок 133. Пратката, върната от пощенския служител, е адресирана без посочване на блок. От датата на приемане на пратката – 30.5.2023г. и датата на връщането й – 31.5.2023г., с вписване, че адресът е непълен и липсва телефон, е видно, че пощенският служител не е направил повече от едно посещение на посочения от ищеца адрес. Невярно е твърдението на жалбоподателя, че ответникът е знаел за пратката, но е отказал да я приеме - липсват каквито и да е доказателства затова. Ето защо, не може да се приеме, че връчването на извънсъдебната покана е редовно, като определението е правилно, а жалбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 33673/12.3.2026г. на ЗД „Бул инс” АД против определение № 2619/20.1.2026г., постановено от СРС, 113- ти състав по гр.д.№ 39276/2025г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3