Решение № 640 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100509744 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение от 05.05.2022г., постановено по гр.д. №60813/2020г. по описа на СРС, 175 състав, е осъдена Н. Х. Р. да заплати на „К.п.“ ООД на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата от 1439,49 лева, представляваща платено възнаграждение на отпаднало основание – развален поради виновно неизпълнение договор за адвокатска услуга от м.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения иск за разликата над 1439,49 лева до пълния предявен размер от 2159,23 лева. Осъдена е Н. Х. Р. да заплати на „К.п.“ ООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 557,58 лева, представляваща сторените по делото разноски. Осъдено е „К.п.“ ООД да заплати на Н. Х. Р. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 200 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ответницата Н. Х. Р., чрез пълномощниците адв. В. Х. и адв. В. Д., срещу решението в осъдителната му част. Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, неоснователно и постановено след превратно 1 тълкуване на събраните в производството доказателства. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че договорът между страните е развален поради неизпълнение. В текста на изпратеното на 08.09.2020г. електронно писмо от ищеца до ответника не се съдържало волеизявление за разваляне на договор за правна помощ и защита и/или за оттегляне на представеното адвокатско пълномощно за адвокатски услуги. Изявлението, че се иска връщане на платените суми за адвокатски услуги не представлявало оттегляне на пълномощно или разваляне на сключения договор. Неправилно първоинстанционния съд приел, че предмет на договора за правна помощ и защита, сключен между страните, са извършване на действия по установяване на длъжник на територията на Германия чрез използване на наета от ищеца детективска агенция, подаване на сигнал в прокуратурата по случая/образуване на наказателно производство срещу длъжник и образуване на изпълнително дело срещу длъжник на територията на Германия. Рамката на договорената услуга между страните била регламентирана в самото пълномощно, подписано от представител на ищеца. С учредяване на правата на адвоката се рамкирали и предоставените от него услуги, тъй като същият ако не притежавал по-голям обем права, нямало как да ги предостави. Нито в пълномощното, нито в кореспонденцията се съдържали данни, че на адв. Р. е възложено изрично да образува досъдебно производство и едновременно с това изпълнително дело за събиране на задължения срещу длъжник, нито че тя е приела да извърши услугата в този обем. Мотивите на съда почивали единствено на предположения и на показания на заинтересован свидетел, чиито показания противоречали на събраните по делото писмени доказателства. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на основателно оттегляне на пълномощия по смисъла на чл.26, ал.2, изр.2 от ЗА. Страните били обвързани от възникналото мандатно правоотношение, рамкирано в самото пълномощно, което съдържало възложените дейности. В разпоредбата на чл.36 от ЗА изрично се предвиждало, че по договора за правна помощ винаги се дължи възнаграждение. Неправилно съдът разпределил възнаграждението по три пера, като приел, че ответницата е извършила 1/3 от възложената услуга, а 2/3 не е извършила. Невъзможно било да се образува изпълнително дело срещу длъжника, тъй като адвокатът не разполагал с необходимите данни за адресната му регистрация. Противоречало на адвокатската логика 2 ответницата да се съгласи да образува наказателно производство срещу длъжник, тъй като това бил спор от гражданскоправно естество. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „К.п.“ ООД, чрез пълномощника адв. Д. К., с който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

3

Не се спори в настоящото производство, а същото се установява и приетите по делото писмени доказателства, че между страните е възникнало облигационно правооотношение по договор за осъществяване на правна помощ, при уговорено възнаграждение по договора в размер на 2159,23 лева с ДДС, което е платено от ищеца с преводно нареждане от 08.10.2019г.

Упражняването на адвокатската професия, съгласно чл. 2 от ЗА, е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица (чл. 24 от ЗА), срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение – чл. 36 от ЗА.

Изложените основни характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки, сходни на договора за поръчка (в този смисъл решение № 495 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г. на ВКС, III г.о.).

Съгласно чл. 40, ал.2 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. За своя труд адвокатът има право на възнаграждение по силата на чл. 36, ал.2 от ЗА, в отклонение от общото правило на чл. 286 от ЗЗД , съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено.

С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни инстанции, спорен между тях е предметът на сключения договор за правна защита и съдействие, а именно дейностите, които ответницата се е задължила да извърши срещу авансово заплатеното възнаграждение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – представената електронна кореспонденция между страните и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.К. и Л.Х., въззивната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че предметът на договора е, както следва: 1/ извършване на действия по установяване местонахождението на длъжника на територията на Федерална Република Германия, чрез използване на наетата от ищеца детективска агенция и чрез 4 детективска агенция, с която ответницата работи, чрез проверка в регистър на чужденците и по други подходящи начини; 2/ подаване на сигнал в прокуратурата по случая (т.е. образуване на наказателно производство срещу длъжника) и 3/образуване на изпълнително дело срещу длъжника на територията на Германия. Неоснователни са доводите на ответницата, че предмет на договора е единствено издирването на длъжника. По делото е представена електронна кореспонденция между страните на хартиен носител в заверен препис при спазване на чл.184 от ГПК, която не е оспорена по делото и се ползва с доказателствена сила относно авторството и доказателствена стойност относно признатите неизгодни обстоятелства. От тази кореспонденция между страните по електронна поща се установява, че ищецът е търсил съдействие за събиране на вземане от свой длъжник на територията на Германия чрез образуване на изпълнително дело. В отговор ответницата е заявила, че може да предложи съдействие по казуса, което ще включва и евентуална жалба в прокуратурата, като възнаграждението за това е определила в размер на 920 евро. Неоснователни са изложените от въззивницата доводи, че образуването на изпълнително производство срещу длъжник с неизвестен адрес е невъзможно, както и, че няма как по гражданскоправен казус да се образува наказателно производство. В случая ответницата се е съгласила да извърши действия по образуване на изпълнително производство срещу длъжника, като от кореспонденцията между страните е видно, че именно това е била основната цел на ищцовото дружество в качеството му на кредитор, а именно събиране на вземането му, а ответницата изрично е посочила в изпратеното до ищеца съобщение, че определеният от нея хонорар в размер на 920 евро включва и евентуална жалба до прокуратурата. С оглед обстоятелството, че ответницата е адвокат, добросъвестното упражняване на професията изисква да предостави защита на интересите на клиента, като го уведоми предварително за адекватните и възможни действия, които следва да бъдат предприети за защита на правата му и да приеме възнаграждение единствено за тези дейности. Обемът на възложените дейности е уговорен именно във водената между страните електронна кореспонденция, като е неоснователно възражението на въззивницата, че същият е очертан от подписаното от представителя на ищцовото дружество пълномощно. Пълномощното е предложено на ищеца от ответницата именно след уточняване на дейностите, които следва да бъдат 5 извършени по казуса и уговаряне на размера на възнаграждението, което е предварително съгласувано в предоставената електронна кореспонденция.

Поради това въззивната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че ответницата е изпълнила само една от възложените с договора дейности, а именно извършване на действия по установяване на адреса на длъжника.

Ето защо е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответницата, като с писмо от 08.09.2020г. ищецът е отправил волеизявление за прекратяване на договора. Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че с посоченото електронно писмо не било направено изявление за разваляне на договора. От съдържанието на писмото е видно, че възложителят счита, че е налице неизпълнение на договора, поради което претендира връщане на платеното по договора възнаграждение.

Доколкото в рамките на упълномощителната сделка основен белег е доверието, което следва да е налице между упълномощителя и неговия пълномощник, първият разполага с правната възможност във всеки един момент да оттегли даденото пълномощно – това право е гарантирано както от общата разпоредба на чл.38, ал.1, предл.1 от ЗЗД, така и от специалната приложима норма на чл.26, ал.1 от ЗА. В хипотезата, когато представителят е адвокат и упълномощаването касае извършване на правни действия от представителя именно в качеството му на адвокат, то на последния винаги се дължи възнаграждение, независимо от това дали е договорено изрично с договора за правна помощ по чл.36, ал.2 от ЗА или липсва изрична договорка.