Решение № 952 от 22.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. Пловдив, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330204263 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-37 от 02.07.2025г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 68, ал.1 от ЗЕВИ.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление с доводи за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

АУАН и НП са издадени затова, че на 19.02.2024г. в гр. Пловдив, по адреса си на управление на ул. „***" № **, „Електроразпределение Юг" ЕАД е продължило прекратената на 15.01.2024г. по силата на закона (ex lege) процедура № 4567396 по присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение" Юг“ ЕАД на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с мощност 30 kW, предвиден за изграждане в УПИ XVI-101,102, кв. 47, с. Каменово, общ.

Нова Загора, обл. Сливен, със заявител „**“ ЕООД, като на същата дата (19.02.2024г. ) е изпратило до заявителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на дружеството, който договор бил сключен с полагане на подпис на заявителя на 20.02.2024г., при положение, че:

-към дата 13.10.2023г. между заявителя и „Електроразпределение Юг“ ЕАД не бил сключен предварителен договор за присъединяване;

-към дата 15.01.2024г. от заявителя не била внесена по сметка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД гаранция по смисъла на чл. 29, ал.1 от ЗЕВИ в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект.

Посочените факти са квалифицирани от наказващия орган като нарушение по чл. 68, ал.1 от ЗЕВИ.

Спор по фактите по делото не съществува, като от жалбоподателя не се оспорва, че: по описа му била открита процедура по присъединяване към електроразпределителната му мрежа на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с технически характеристики, така както са очертани в АУАН и НП, а именно мощност 30 kW, със заявител „**“ ЕООД; към дата 13.10.2023г. между заявителя и „Електроразпределение Юг" 2

ЕАД не бил сключен предварителен договор за присъединяване; към дата 15.01.2024г. от заявителя не била внесена по сметка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД гаранция по смисъла на чл. 29, ал.1 от ЗЕВИ в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект; на датата, посочена в АУАН и НП- 19.02.2024г., от седалището си в гр.

П., ул. „***" № ** „Електроразпределение Юг“ ЕАД изпратило до заявителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на дружеството, като фактическия състав по сключване на договора бил завършен с полагане на подписа на заявителя на следващия ден.

Освен, че не са спорни, тези вменени с АУАН и НП факти се установяват по несъмнен начин и от приложените по преписката писмени доказателства:

-Констативен протокол за извършена планова проверка;

-Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство или съоръжение за съхранение на електрическа енергия електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД;

-Договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа.

ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ ПО

ДЕЛОТО

При така безспорните по делото факти, спорните въпроси са правни и се свеждат до следното:

-дължало ли се е по конкретната процедура внасяне на гаранция по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗЕВИ;

-сключването на окончателен договор за присъединяване без внесена гаранция съставлява ли нарушение по чл. 68, ал.1 от ЗЕВИ;

-ако е извършено съставомерно деяние, описани ли са в АУАН и НП всички негови съставомерни признаци, така че да не е накърнено правото на защита на наказания субект.

3

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Няма спор по делото, че процесната процедура за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на наказания субект е стартирана по реда на чл. 24 (отм.) ЗЕВИ.

На тази база жалбоподателят навежда довод, че към процесната процедура принципно е неприложимо изискването за внасяне на гаранция по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗЕВИ, позовавайки се на параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, според който: „Започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред“.

Този довод не може да бъде споделен, като за оборването му следва да се направи исторически преглед на релевантната уредба.

До измененията в ЗЕВИ с ДВ бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., в зависимост от техническите особености на конкретния енергиен обект, съществуват различни процедури за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа. Тези процедури са уредени в чл. 23 ЗЕВИ (отм.), чл. 24 ЗЕВИ (отм.), чл. 25 ЗЕВИ (отм.), като са детайлизирани в глава пета от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.). В чл. 23-25 от ЗЕВИ и съответните норми от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. подробно са регламентирани фактическите състави на всяка една от процедуритеизискуеми за подаване документи, етапи от процедурата, срокове за приключване на етапите и др.

С измененията в ЗЕВИ с ДВ бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., чл.

23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ са отменени, като на законово равнище процедурата за присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа вече е уредено в чл. 26 от ЗЕВИ, който от своя страна е съществено изменен и има нова редакция. Отменена е Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г., като на подзаконово равнище процедурите, уредени в новата редакция на чл. 26 4

ЗЕВИ, са детайлизирани в новата Наредба № 6 от 28 март 2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи.

Същевременно с ДВ бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., се изменя и чл. 29 от ЗЕВИ, като измененията са в следната насока: в чл. 29, ал.1 ЗЕВИ се въвежда задължение за представяне на гаранция в полза на електроразпределителните дружества, както следва: „В тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно.“ в чл. 29, ал.5 ЗЕВИ са въведени изключенията, когато гаранция не се дължи, както следва: „Гаранция по ал. 1 не се предоставя от лица по чл.

26, ал. 15 и от производители по чл. 26а, когато не се променя общата присъединена мощност.“

От текста на чл. 29, ал.1 ЗЕВИ е видно, че задължението за внасяне на гаранция е директно приложимо по процедурите, които са започнали по реда на новата редакция на чл. 26, ал.1 от ЗЕВИ.

Приложимостта на задължението за внасяне на гаранция към процедурите, започнали по реда на чл. 23 ЗЕВИ (отм.), чл. 24 ЗЕВИ (отм.) и чл. 25 ЗЕВИ (отм.) се урежда от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ.

Основният спорен по делото въпрос е коя конкретна норма от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ урежда задължението за внасяне на гаранция.

Според жалбоподателя това е параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, съгласно който: „Започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред“.

Според въззиваемата страна това е параграф 70 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, съгласно който:

(2) Гаранцията по чл. 29, ал. 1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила 5 на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване.

(3) Гаранцията по ал. 2 се предоставя в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.

(4) В случай , че гаранцията по ал. 2 не бъде предоставена в срока по ал.

3, процедурата по присъединяване на обекта се прекратява.

Съдът намира, че правилно е становището на въззиваемата страна.

Действително между двете норми на пръв поглед съществува известно противоречие, но при съобразяване на гореизложения исторически преглед на уредбата и при систематично тълкуване на двете норми, се налага извод, че противоречието е само привидно, като параграф 70 се явява специален спрямо параграф 69.

Параграф 69 урежда в зависимост от датата на започване на процедурата дали тя ще протече:

-по реда на отменените чл. 23, чл. 24, чл. 25 от ЗЕВИ, респективно съобразно подзаконовите правила на отменената Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г.;

-или по реда на новата редакция на чл. 26 от ЗЕВИ, респективно по новата Наредба № 6 от 28 март 2024 г.

Под „ред“ по смисъла на параграф 69 се разбират всички правила, относими към приложими документи, срокове, етапи на процедурите и други.

Както вече се посочи, параграф 70 е специален и урежда един специфичен въпрос, а именно дали по висящите към момента на приемането му процедури се дължи гаранция по смисъла на чл. 29 от ЗЕВИ. Видно от текста на параграф 70, в него липсва ограничение по кой от отменените чл. 23, чл.24 или 25 от ЗЕВИ е започнала процедурата.

Изцяло несподелимо е тълкуванието на жалбоподателя, че параграф 70 бил приложим към процедури, различни от тези по отменените чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ.

Единствената процедура, относима към присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, различна от тези по отменените чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ, е тази по новата редакция на чл. 26 от ЗЕВИ, която заменя отменените.

За процедурата по новата редакция на чл. 26 ЗЕВИ, обаче преходна 6 разпоредба не е необходима, доколкото чл. 29 ЗЕВИ е приложим към нея на общо основание, тъй като новите редакции на чл. 26 и чл. 29 ЗЕВИ са влезнали в сила едновременно.

При преглед на цялата отменена и действаща уредба на ЗЕВИ и Наредбите по прилагането му, се установява, че противно на доводите, излагани от жалбоподателя, процедури за присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, които да са различни от: