Определение № 2261 от 21.05.2026, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2261 гр. Плевен, 21.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № **********1574 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба А. Р.

А., ЕГН**********,*****************против *************** Исковата молба е недопустима, тъй като посоченият ответник няма материална и процесуална правоспособност.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2017 на ОСГТК на ВКС, исковият процес е двустранно производство – условие за допустимостта му е наличието на две срещуположни страни, на два различни правни субекта като ищец и ответник. Съгласно чл.26, ал.1 ГПК страни по гражданските дела са лицата от чието име и срещу които се води делото. Законът предоставя право на иск на носителя на спорното право, за което се търси защита в процеса, поради което в общия случай страни в процеса са самите субекти на спорното материално правоотношение. Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. За да породи задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния гражданскоправен спор, правото на иск, като всяко субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява искът и да бъде надлежно упражнено. Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни да следи служебно както при предявяването на 1 иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт.

Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона.

Процесуалната правоспособност (респ.правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения.

Процесуалната правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл.27, ал.1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.

Посоченият ответник по делото е Клиника по ортопедия и травматология, гр.Плевен, бул.Г.Кочев № 8а.

Съгласно чл. 58, ал.1 от Закон за лечебните заведения, клиниката е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от хабилитирано лице - лекар, съответно лекар по дентална медицина, в която се извършва диагностично-лечебна дейност и се провежда обучение на студенти и/или обучение на специализанти и/или продължителна квалификация.

Видно е, че клиниката не е самостоятелно юридическо лице и няма собствена материална и процесуална правосубектност, а представлява звено на лечебното заведение, в което е открита и функционира. Липсва положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, тъй като посоченият ответник не разполага със самостоятелна правосубектност.

Изложеното налага извода, че подадената искова молба се явява недопустима, поради което следва делото да бъде прекратено на осн. чл. 130 от ГПК.

Воден от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

2

На основание чл. 130 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА, производството по гр.д.

№ ********** 1574/2026г. по описа на ПлРС, като НЕДОПУСТИМО и ВРЪЩА исковата молба на А. Р. А., ЕГН**********,*************** Определението може да бъде обжалвано пред ПлОС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3