Решение № 310 от 12.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Смолян, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20235400500233 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

Постъпила е въззивна жалбаот РД„Гранична полиция“ -Смолян срещу Решение № 121/13.03.2023г., постановено по гр. дело № 1056/2022г. по описа на Районен съд-Смолян.С посоченото решение е уважен предявения иск С. А. срещу РДГП-Смолян на основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД като ответникът еосъден да заплати на ищеца сумата от 1 717,68 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положения 176 часа нощен труд в периода 26.10.2019 – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 240,99 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на тримесечието, в което е полаган извънредния труд, до 26.10.2022 г. , като ответникът е осъден да заплати и сумата от 500 лева -съдебни разноски за адв.възнаграждение.

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснован. Излагат се доводи, че мотивите на районния съд съдържат вътрешно противоречие .От една страна – за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР.

Неправилно съдът се е позовал на неотносимата към конкретния спор разпоредба на чл.67 ал.З от ЗДСл, според която минималните и максималните размери на основните заплати по 1 нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7 т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат пониски от определените в трудовото законодателство. При тези мотиви, съдът е приел за доказан по основание главния иск за заплащане на нощен труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен. Поддържа се оплакване, че в разглеждания случай съдът е прибягнал до аналогия на закона, съгласно чл.46 ал.2 изр. първо от ЗНА, регламентиращ,че за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Твърди се, че правни изводи на съда са неправилни и формирани в резултат на неправилно прилагане на материалния закон. За трите групи служители в МВР(по чл.142, ал.1 от ЗМВР) една и съща правна материя относно възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията, статута, правата, задълженията, работното време,почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, социалното сдружаване и др. е регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл. и КТ, т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само, към правоотношенията с конкретните правни субекти. По аргумент от чл.142 ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗМВР страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, поради което и в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на КТ. В случаите,в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Чл.180, ал.1-4 от ЗМВР препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.188, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др.

ЗМВР е специален нормативен акт,регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, който обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта,размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислен след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12-часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между 2 страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка е постановено ТР№1/2020г. от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ- в частност чл.9, ал.2 от същата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з-776/2016г.; Наредба №8121з-36/2020г.; Наредба №8121з-1174/2020г.; Наредба №8121 з-1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От приетата по делото експертиза е видно, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа, за които неправилно съдът е приложил чл.9,ал.2 от НСОРЗ.За служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, като различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд, които различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на понеблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Първоинстанционният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон, като е приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове е правно основание относимо към извънреден труд.

Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Моли съдът да отмени решението и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Срещу подадената въззивна жалба не е подаден писмен отговор от въззиваемия.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от юр.Х. , като същата поддържа жалбата.

Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от адв.М. , като същият оспорва жалбата и претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество 3 въззивната жалба е основателна по следните съображения:

По делото не е спорно , че ищецът С. А. е работил в периода от 26.10.2019г до 30.09.2022г като младши инспектор в ГПУ-М. ГКПП М. към Регионална дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ “ –Смолян по служебно правоотношение . Не е спорно също, че ищецът е работил на 12-часови работни смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа, при сумирано отчитане на работното време. От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от страните, се установява, че за процесния период от26.10.2019г до 30.09.2022г . ищецът е положил общо 1522 часа нощен труд, които часове са заплатени без да са превърнати нощните часове в дневни по методиката на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В случая при преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен/разлика от 176 часа/ по методологията на посочената НСОРЗ се получава разлика отработен нощен труд, равняващи се на сумата от 1 717,68 лева , която сума не е заплатена на ищеца. Законната лихва за забава върху тази сума по тримесечия, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период до предявяване на иска е 240,99 лева като посочените суми подробно са описани в приложената към заключението таблица. С протоколно определение от 14.02.2023г. районният съд по молба на ищеца е допуснал на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявените искове.

Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред Смолянския районен съд по реда на чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 (сега ал.7) от ЗМВР са за заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд при преизчисляването му в дневен за периода от26.10.2019г до 30.09.2022г , ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника се свеждат до начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд – дали се дължи превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане, като именно до това се свежда спора между страните. Въззивникът поддържа и оплаквания, че районният съд не е съобразил изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020г., касаещо част от процесния период, с което изменение в чл.187,ал.1 ЗМВР ясно и точно е посочено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като съгласно новата ал.4 на чл.187 ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на 4 дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта, който безспорно е 1. Въззивникът поддържа оплаквания, че като не е съобразил това изменение, действащо за процесния период , както и с постановеното впоследствие ТР № 1/15.03.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е заемал длъжност в РДГП-Смолян .Същият е имал качеството на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР. Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), по график, съгласно протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа,а отработеното работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. След изменението на чл.187 от ЗМВР ,обн. в ДВ,бр.60/07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г. ,новата редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР, предвижда, че: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.“ Изменения има и в другите алинеи, но най-същественото относоми към настоящия спор е въвеждането на нова алинея 4, според която: “При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“ В случая е важно за правния спор как е станало това изменение на закона: На 10 и 11 юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019г.