Решение № 6306 от 21.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6306 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели С. Маринова

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100505868 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 463, ал. 1 вр. с чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 2024/26.04.2022 г. на „Г.-Т. – 08“ ООД – присъединен взискател по ИД № 3838/2021 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 КЧСИ, срещу разпределението от 20.04.2022 г. по ИД № 3838/2021 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 КЧСИ.

Жалбоподателят „Г.-Т. – 08“ ООД твърди, че е подал молба за присъединяване по ИД № 3838/2021 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 КЧСИ на 15.04.2022 г. за събиране на вземането му по изпълнителен лист от 25.05.2021 г., издаден по гр.д. № 37 638/2012 г. по описа на СРС, 120 с-в и гр.д. № 11 661/2015 г. по описа на СГС, с длъжник „БГ П.“ ЕООД и Н.В. Ф., по който ИЛ е образувано и висящо неприключилото ИД № 296/2021 г. по описа на ЧСИ М.К.. Доводите в жалбата се свеждат до това, че отказът на ЧСИ М. Б. дружеството – жалбоподател да бъде включено в разпределението по ИД № 3838/2021 г. е незаконосъобразен. Други доводи в жалбата не са наведени.

Постъпило е становище по жалбата от взискателя по ИД № 3838/2021 г.

„Ю.П.“ ООД, според което той е ипотекарен кредитор, ползващ се от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, поради което жалбата е неоснователна.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на жалбоподателя и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена от легитимирана страна – лице, подало молба по делото за присъединяване като взискател. На това лице на осн.

1 чл. 462, ал. 1 ГПК е предявено разпределението от 20.04.2022 г. и в тридневния срок по чл. 462, ал. 2 ГПК то е подало жалба срещу него. Разпределението е предявено на жалбоподателя на 20.04.2022 г./сряда/, 21.04.2022 г. /четвъртък/ е работен ден, а срокът изтича в първия присъствен ден след Великден, а именно на 26.04.2022 г., когато е подадена жалбата в 10,57 часа при ЧСИ.

По основателността на жалбата.

От фактическа страна. ИД № 3838/2021 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 КЧСИ, е образувано на 15.03.2021 г. от взискателя „Ю.П.“ ООД срещу длъжника „БГ П.“ ЕООД за събиране на парично вземане - вземане в размер над 4 000 000 лв. по два ИЛ, а именно ИЛ от 13.01.2016 г. по гр.д. № 74 934/2015 г. по описа на СРС, 90 състав и ИЛ от 30.03.2016 г. по гр.д. № 72 039/2015 г. по описа на СРС, 30 състав. Кредитор по ИЛ е „Банка Пиреос България“ АД. Вземането е над 4 млн лева.

В молбата за образуване на ИД взискателят „Ю.П.“ ООД сочи, че е цесионер на вземанията на кредитора по ИЛ, а именно „Банка Пиреос България“ АД. Банката с договор за цесия от 30.096.2017 г. му прехвърлила вземанията по ИЛ ведно с обезпеченията и привилегиите, а именно включително и първа по ред договорна ипотека върху магазин МБ-2 на партер, в блок Б, със ЗП 57,10 кв.м., находящ се в седеметажна жилищна сграда от две секции А и Б, изградена в УПИ I – 2719, 2720 в кв. 48 по плана на гр. София, м. „Студентски град“, с идентификатор на обекта /магазина/ № ***. по КК и КР на гр. София. Изрично в молбата за образуване на ИД се посочва начин на изпълнение - насочване на изпълнението срещу магазин МБ-2 с идентификатор на № ***.

Видно от нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху имот № 161, том трети, рег. № 10769, дело № 529 от 2008 г. от 07.07.2008 г. по описа на нот. М.

Калоянова, рег. № 200 НК, вписан в СлВп вх. рег. № 49921, акт № 185, том XLVII, дело № 24295 то в полза на „Банка Пиреос България“ АД от собственика на УПИ „БГ П.“ ЕООД, е учредена договорна ипотека върху УПИ и върху правото на строеж относно процесния магазин МБ-2. Установява се от Удостоверение за вещни тежести изх. № 5193/2022 г. от 02.02.2022 г. на АВ, че учредената в полза на кредитора „Банка Пиреос България“ АД ипотека върху недвижимия имот е първа по ред, както и че същата е подновена преди да изтече 10-годишният срок по чл. 172 ЗЗД /подновена на 02.07.2018 г./. Към момента на образуване на ИД сградата е построена, строежът е завършен.

Установява се от договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2017 г., сключен в изискуемата съгл. чл. 171 ГПК писмена форма с нот. заверка на подписите и вписан в СлВп рег. № 42057/30.06.2017 г., че на взискателя „Ю.П.“ ООД е цедирано вземането наред с обезпеченията по посочените по-горе два ИЛ. Съгласно чл. 2,1, б. А от договора вземането се прехвърля ведно с обезпеченията, посочени изрично в приложенията. По този начин ипотекарен кредитор с първа по ред ипотека се явява взискателят.

С предварителен договор за продажба на недвижим имот от 04.11.2008 г. собственикът на ипотекирания имот „БГ П.“ ЕООД, като обещател, се е задължил да прехвърли на жалбоподателя „Г.-Т. – 08“ ООД, като купувач, правото на собственост върху магазин МБ-2 с идентификатор на № ***.

Впоследствие с договор за продажба на правото на строеж по нот. акт № 33, том втори, рег. № 4191, дело № 198/2009 г., вп. СлВП вх. рег. № 44800/16.10.2009 г. собственикът на УПИ „БГ П.“ ЕООД е прехвърлил на Н. Ф. правото на строеж върху 2 същия този магазин МБ-2 с идентификатор на № ***.

Установява се от приложените по делото документи към възражение от 14.03.2022 г. на „Г.-Т. – 08“ ООД, че то е предявило срещу обещателя по предварителния договор / и длъжник по ИД „БГ П.“ ЕООД/ иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор относно магазина за окончателен. Също така „Г.Т. – 08“ ООД е предявило и Павлов иск срещу „БГ П.“ ЕООД и Н. Ф. за обявяване на относителната недействителност спрямо ищеца „Г.-Т. – 08“ ООД на договор за покупко-продажба на правото на строеж по нот. акт № 33, том втори, рег. № 4191, дело № 198/2009 г., вп. СлВП вх. рег. № 44800/16.10.2009 г.

Видно от представените преписи и УВТ е, че искът по чл. 135 ЗЗД на „Г.-Т. – 08“ ООД срещу „БГ П.“ ЕООД и Н. Ф. е уважен с влязло в сила на 19.03.2021 г. решение № 260815/27.10.2020 г. по в.гр.д. № 11 661/2015 г. по описа на СГС. След влизане в сила на това решение пр-вото по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /което е било спряно поради това, че предпоставка за уважаване на иска е имотът да е собственост на ответника към датата на устни състезания/ е възобновено. Според УВТ от 02.02.2022 г. няма данни да е вписано решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

С разпореждане от 01.06.2021 г. на осн. чл. 429, ал. 3 ГПК по ИД е конституирана Н. Ф. като приобретател по договор за продажба на правото на строеж по нот. акт № 33, том втори, рег. № 4191, дело № 198/2009 г., вп. СлВП вх. рег. № 44800/16.10.2009 г.

Върху магазин МБ-2 с идентификатор на № *** по ИД е наложена възбрана, имотът е описан и е реализиран на публична продан, провела се от 17.02.2022 г. до 17.03.2022 г. Според протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения от 18.03.2022 г. е постъпило едно предложение от взискателя по делото за придобиване на имота за сумата от 137 600 лв.

На осн. чл. 492, ал. 1, изр. 5 ГПК за купувач е обявен взискателят „Ю.П.“ ООД, който следва да внесе цената в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението.

По делото е приложен документ, именуван Протокол за разпределение на постъпилите суми с посочена в него дата 11.04.2022 г. Накрая на протокола е посочено, че той ще бъде предявен на 28.02.2019 г. или една година по-рано от съставянето му.

Липсват данни дали и на коя дата изготвянето му е отразено в дневника на извършените от съдебния изпълнител действия съгласно изискванията на чл. 22, ал. 2, т. 4 ЗЧСИ и чл. 5, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 9 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ.

С молба вх. № 19535/15.04.2022 г. настоящият жалбоподател „Г.-Т. – 08“ ООД е представил по ИД № 3838/2021 г. по описа на ЧСИ М. Б. удостоверение по ИД № 296/2021 г. по описа на ЧСИ М.К.. Според това удостоверение „Г.-Т. – 08“ ООД има вземане срещу „БГ П.“ ЕООД по изпълнителен лист от 25.05.2021 г. издаден по гр.д. № 37638/2012 г. по описа на СРС, 120 с-в и гр.д. № 11 661/2015 г. по описа на СГС с длъжник „БГ П.“ ЕООД и Н.В. Ф.. Вземането по ИЛ е в размер на 6 565,79 лв.

Моли на осн. чл. 456, ал. 1 ГПК да бъде присъединен като взискател.

Не е постановен изричен акт на ЧСИ за присъединяването му като взискател, но на „Г.-Т. – 08“ ООД на осн. чл. 462, ал. 1 ГПК е връчено съобщение, в качеството му на взискател, че на 20.04.2022 г. ще бъде предявено разпределението.

На 20.04.2022 г. разпределението е предявено.

3

От правна страна. Относно магазин МБ-2 с идентификатор на № *** в полза на взискателя „Ю.П.“ ООД по силата на нот. акт от 07.07.2008 г. и договора за цесия е учредена първа по ред ипотека. Или взискателят се явява ипотекарен кредитор с първа по ред ипотека и може да се удовлетвори от имота, в чиято и собственост да се намира той.

Поради това сключеният от собственика на имота /към 2008 и 2009 г./ и длъжник по ИД „БГ П.“ ЕООД следващ по време ипотеката договор за продажба на правото на строеж от 16.10.2009 г. не е противопоставим на взискателя.

Относно предварителния договор за покупко –продажба на имота на купувача и настоящ жалбодател – той е лишен от вещно-прехвърлителен ефект, сключен е след учредяване на ипотеката. Няма данни за влязло в сила решение по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Имотът магазин МБ-2 е реализиран на публична продан и за купувач е обявен взискателят „Ю.П.“ ООД, който следва да внесе цената в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението.

Сумата по проданта е 137 600 лв., като взискателят се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Първоначалният взискател и ипотекарен кредитор „Ю.П.“ ООД има вземане над 4 млн лева.

Относно това дали във връзка с молба вх. № 19535/15.04.2022 г. настоящият жалбоподател „Г.-Т. – 08“ ООД е присъединен като взискател по ИД съдът отчита следното.

Според правната си характеристика присъединяването води до множество взискатели, търсещи удовлетворение чрез едно и също изпълнително производство, всеки от тях става страна в изпълнителния процес и се намира в отделно изпълнително правоотношение със съдебния изпълнител, като при присъединяване на кредитори се достига до съединяване на делата. В мотивите към т. 2 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че със създаването на института на присъединяването идеята на законодателя е не да се образуват паралелни изпълнителни производства по отношение на един длъжник от всеки от кредиторите му, а другите кредитори освен взискателя да се присъединят съгласно чл. 456, ал. 1 и 2 ГПК. От горните мотиви на тълкувателните актове следва извод, че присъединилият се кредитор притежава същото правно положение и права в изпълнителното производство, както и първоначалния взискател.

Вярно е, че според чл. 456, ал. 1 ГПК през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник. В този смисъл е и Решение № 394 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 610/2008 г., III г. о., ГК, според което определени кредитори са присъединени по право /не по тяхна молба/ – арг. чл. 458 ГПК и чл. 459 ГПК, а останалите могат да встъпят в изпълнителното дело по тяхна молба до изготвяне на разпределението.

Според § 176 от Българско гражданско процесуално право на проф. д-р Ж.

Сталев, Силна норма АД, 2012, обаче присъединяването може да стане не по-късно от изготвяне на разпределението, за да може да бъде взет взискателят предвид, а ако не бъде взет предвид, то ще следва да се изготви ново разпределение, което е „нежелателно“.

Настоящият състав намира, че разпределението, предмет на обжалване, е 4 съставено на 20.04.2022 г., а не на посочената в него дата 11.04.2022 г. За да стигне до този извод съдът взе предвид: противоречивите дати, посочени в протокол за разпределение от 11.04.2022 г., подлежащ на предявяване над година по-рано от изготвянето му /посочена дата на предявяване 28.02.2019 г./; липсата на посочване на дата на протокол за разпределение в уведомленията до длъжника, взискателите и до Н. Ф.; липсата на данни протокол за разпределение да е вписан в регистъра по чл. 22, ал. 2, т. 4 ЗЧСИ на дата, прехождаща 20.04.2022 г.; и поради това, че крайната цел на присъединяването е не толкова осигуряване участието на присъединяващия се кредитор при реализирането на самия способ, а в участието му при разпределението на вече получената парична сума.