Решение № 21 от 20.02.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Оряхово, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20221460100518 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Г. К., ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул. „Христо Смирненски“, бл. 47, действаща чрез пълномощника си адв. Б. З. от САК против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, Район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. с която са предявени иск за установяване нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 436345/21.07.2020 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 488,13 лв., както и иск за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 50 лв. – частичен иск от общо 488,13 лв. - недължимо платена сума по нищожна клауза на чл. 8 от Договор за паричен заем № 436345/21.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

С Протоколно определение от 25.01.2023 г. съдът е допуснал увеличение на предявения частичен иск от 50 лв. за цялата сума от 488,13 лв.

Предявени са два кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за установяване нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 436345/21.07.2020 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 488,13 лв. и прогласяването й, както и с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 488,13 лв. - недължимо платена сума по нищожна клауза - чл. 8 от Договор за паричен заем № 436345/21.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

От името на ищцата се твърди, че между нея и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 е сключен Договор за паричен заем № 436345/21.07.2020 г.

Посочва се също, че съгласно сключения договор, заемодателят се е задължил 1 да предостави на заемополучателя заем в размер на 850 лв., а заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – на 23 седмични погасителни вноски.

Сочи се, че съгласно чл. 6 от договора страните са се съгласили заемът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, като още със сключването на договора на ищцата е начислена неустойка в размер на 488,13 лв. по чл. 8 от договора за непредоставяне в срок на поръчител или друг вид обезпечение.

Твърди се нищожност на сключения Договор за паричен заем № 436345/21.07.2020 г., поради противоречието му с нормите на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал.

2 и ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неправилно посочване на ГПР по заема и на ГЛП по него (вкл. непосочване на договорната лихва по заема), тъй като в същите е следвало да бъде включена неустойката за непредоставяне на поръчител по заема. Последната се твърди, че представлява печалба за кредитора като надбавка към главницата, плащана периодично с дължимите вноски.

Твърди се, че ищцата е погасила изцяло дължимите по заема суми, но желае ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата за платената от нея неустойка за непредостявяне на поръчител по заема на база нищожност на сключения договор за заем или нищожност на клаузата на чл. 8 от него. В тази връзка се твърди, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредостявяне на поръчител е нищожна поради нарушение на закона, както и поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по смисъла на чл.

143, т. 5 от ЗЗП, тъй като е необосновано висока.

Твърди се още, че случаят касае сключването на еднотипни договори, върху което съдържание потребителят не може да влияе. Във връзка с клаузата за неустойка се твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си преди сключване на договора да оцени кредитоспособността на потребителя и да откаже сключването му, а не да задължава в тридневен срок от сключване на договора, да се предостави обезпечение – двама поръчители.

Ако не предостави обезпечение – дългът на заемополучателя нараства с неустойка, която се твърди, че накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции и цели неоснователно обогатяване на кредитора и представлява възнаграждение, дължимо под условие. Последиците от неизпълнение на „задължението“ да се предостави обезпечение не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а договорът продължава да се изпълнява по погасителен план, но при повисока цена, прикрита като неустойка. Също така ако кредиторът е целял да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Допълнително се сочи също, че с клаузата за неустойка се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, действащо чрез юрисконсулт Яница Панайотова , с който се оспорват предявенит е искове като неоснователни. Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за паричен заем № 436345/21.07.2020 г., по който е предоставена сумата от 850 лв. съобразно посочените в договора условия.

Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗКП, тъй като при посочена фиксирана лихва липсва задължение в 2 договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗКП, а ГПР е в размер на 49,50 %, изчислен по законово определената формула и единственият разход е посоченият в договора годишен лихвен процент. Сочи се, че ГПР е изчислен именно към момента, в който е сключен договора, поради което в него няма основание да се включва начислената в последствие неустойка. Това е така, тъй като на кредитора не е известно дали заемателят ще изпълни поетото с договора задължение, а чл. 19, ал. 3 от ЗПК гласи, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща за неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Твърди се още, че не е налице неравноправност на клаузите за договорна лихва и ГПР по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като са конкретно посочени ГЛП – 40,05 % и ГПР – 49,50 %, ясни и разбираеми са, представляват уговорки от основния предмет на договора и дори да не са индивидуално уговорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни – чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Не е налице и заблуждаваща търговска практика, доколкото при преценката следва да се вземе предвид възприятието на средния потребител, който е сравнително добре информиран и в разумни граници наблюдателен и предпазлив, като се сочи и съдебна практика в посочения смисъл.

По отношение на твърденията за нищожност на клаузата за неустойка се твърди, че в случая същата има обезщетителна функция за евентуалните вреди от неизпълнение на договора и този разход изрично е изключен от законодателя при изчисляването на ГПР (чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК). Сочи се също, че предоставянето на обезпечение зависи от волята на потребителя и чрез неизпълнение на поетото задължение сам е увеличил носеният от него финансов риск, което не е могло да се предположи изначално от кредитора.

Твърди се, че ищцата е била информирана за задължението си за предоставяне на обезпечение чрез предоставения й СЕФ и съгласно чл. 12 от ЗЗД е следвало добросъвестно да изпълни поетото с договора задължение, в противен случай дължи обезщетение.

П р и г о р н и т е аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото и е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатското възнаграждение.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

С определение № 327 от 31.10.2022 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 436345/21.07.2020 г., по който е предоставена сумата от 850 лв. съобразно посочените в договора условия.

Видно от представения по делото Договор за паричен заем № 436345/21.07.2020 г. и погасителен план към него се установява, че сумата по отпуснатия заем е действително 850 лв., както и че лихвения процент е фиксиран от 40,05 % и ГПР е 49,50 %, при срок на заема 23 седмични вноски .

Също така е видно, че към вноската от 44,03 лв. и добавена вноска по чл. 8 от договора – 17,97 лв., като е разсрочената дължима неустойка за 3 непредоставяне на обезпечение по заема, при което крайната вноска по заема възлиза на 62 лв. за целия срок на заема. При това положение вместо ищцата да дължи връщане на сумата от 937,87 лв., тя дължи сумата от общо 1426 лв.

Горните обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства и представени от ответното дружество СЕФ, общи условия и справка за плащанията по кредита, от която се установява, че ищцата е заплатила по заема сумата от общо 1422 лв., от които 850 лв. главница, 87,87 лв. лихва и 488,13 лв. неустойка.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставения въпрос, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област. Същата е отговорила да въпроси, поставени както от ищцата, така и от ответното дружество.

От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 850 лв., при съответните уговорени параметри съгласно договора за заем. Последният е следвало да бъде върнат на дата 29.12.2020 г. с обща дължима сума от 1426 лв. – главница от 850 лв., договорна лихва от 87,87 лв., неустойка от 488,13 лв. Потвърждава се също, че заемът е предсрочно погасен от ищцата на 25.09.2020 г., като ищцата е заплатила сумата от общо 1422 лв., от които 850 лв. главница, 87,87 лв. лихва и 488,13 лв. неустойка. Имала е 4 лв. отстъпка, съгласно програмата за лоялност към „Сити Кеш“ ООД.

За да изчисли действителния ГПР по заема, вещото лице е взело предвид началния (21.07.2020 г.) и крайния срок на заема (29.12.2020 г.), който е общо 5 календарни месеца и съобразно дължимите суми за погасителните вноски (които освен главница и лихва, безспорно включват и начислена неустойка за непредостявяне на обезпечение) и платеното от ищцата по заема, при заместването на тези стойности в съответната формула за изчисление на ГПР е установено, че действителният ГПР по процесния договор за заем е всъщност 778,40 %.

По поставените задачи от ответника за това какъв е размерът на ГПР съгласно взетите предвид разходи от ответното дружество по заема е установено, че имайки предвид само включените от ответното дружество суми за дължима главница и лихва по договора, ГПР е изчислено в размер на 43,20 %. Установено е също, че общата сума на вноските за периода на заема, които са използвани за изчисляване на ГПР е 933,87 лв. (937,87 лв. намалена с отстъпката от 4 лв. по Програмата за лоялност). Към тази сума обаче не е взета предвид сумата за неустойка от 488,13 лв., описана като отделно задължение по заема и включена в общия размер на погасителната вноска, с пояснение за „размер на неустойката, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл. 6 от договора за заем“. Вземайки предвид и този разход за потребителя и съобразно срокът за връщане на заема, с действителната сума дължима от ищцата, действителният ГПР по заема възлиза на 778,40 %, а не на посочения в процесния договор – 49,5 %.

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за паричен заем № 436345/21.07.2020 г. за сумата от 850 лв. (обстоятелство обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните с