Решение № 466 от 17.07.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София,

......................2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

РОСИ МИХАЙЛОВА при участието на секретаря Т. Асенова и прокурора М. Бешков, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА В.Н.О.Х.Д. №1882 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 11.11.2019г., постановена по

НОХД №18601/2013г., СРС, НО, 23-ти състав, е признал подсъдимия М.В.Б. за НЕВИНОВЕН в това, че на 25.08.2010 г. в гр. София, противозаконно да е присвоил чужда /собственост на „ИА-Т.” ЕООД/ движима вещ - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел SLK 200, рама № WDB1704441F190163, с ДК № СА ******, на стойност 12 800 /дванадесет хиляди и осемстотин/ лева, която владеел — била му е предоставена в качеството му на Лизингополучател по силата на Договор за лизинг на автомобил №14/11.03.2008г., сключен между „ИА-Т.” ЕООД, гр. София, представлявано от Г.И.А. - Лизингодател /с настоящ управител — Г.Е.В./ и М.В.Б.

— Лизингополучател, като не върнал горепосочения лек автомобил на собственика в предоставения му 7 дневен срок за доброволно изпълнение, даден с нотариална покана, връчена му лично срещу подпис на 17.08.2010 г., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1, от НК.

С присъдата, на основание чл.190, ал.1 от НПК, районният съд е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Срещу тази присъда е подаден протест от прокурор при СРП, с който се иска атакуваната присъда да бъде изцяло отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Б. да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение. Излага се в протеста, че посредством събраните в хода на съдебното следствие доказателства, фактическата обстановка е напълно изяснена, посочва се, че са налице достатъчно доказателства, от които по неоспорим начин се установява съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние, поради което и присъдата на районната инстанция се явява неправилна, и като такава следва да се отмени.

В разпоредително заседание на 08.06.2020г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага да бъде извършен разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, но се налага да бъде извършен превод на документи на италиански език, приложени на стр. 142 и стр. 143 от ДП, които до този момент не са били преведени на български език.

Пред въззивния съд, представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, но не го оттегля. Излага подробни съображения досежно недействителност на инкриминирания по делото договор за лизинг, с който намира, че е прикрит договор за заем на парични средства. Изтъква, че по делото са събрани безспорни доказателства, видно от които лизингодателят не е бил собственик на лизинговата вещ към датата на сключване на договора за лизинг, налице са според държавния обвинител и достатъчно доказателства, че вещта, предмет на обвинението, е заплатена от подсъдимия и свързани с него лица, а не от лизингодателя, поради което счита, че липсват доказателства, от които да се установява, че на посочените дата и място в обвинителния акт, подсъдимият противозаконно е присвоил движимата вещ, предмет на повдигнатото му обвинение. По тези съображения предлага присъдата на първия съд да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия – адв. Я., посочва, че плащането на процесната вещ е започнало на 24.03.2008г. по банков път с превод на парични средства от сметката на свидетелката П.. Договорът за лизинг между подсъдимия и дружеството лизингодател е изцяло фиктивен, а вещта, предмет на лизинга, никога не е била собственост и във владение на дружеството. Регистрацията на процесното МПС е извършена 20 дни след сключване на договора за лизинг и е била възможна едва след доплащане на автомобила и връщане на италианските регистрационни номера, като тези налични по делото доказателства оборват обвинителната теза, поради което моли присъдата на първостепенния съд да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.

Подсъдимият М.В.Б., в лична защита няма какво да добави към заявеното от защитника му. В предоставеното му право на последна дума моли за потвърждаване на присъдата, постановена от районния съд.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменяване поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите към присъдата. Въз основа на този доказателствен материал въззивната инстанция прие следната фактическа обстановка:

Подсъдимият

М.В.Б. е роден на *** ***, българин е, български гражданин, разведен е, не е осъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН-**********.

През

2008г. подсъдимият Б. и свидетелката М.К.(тогава П.) били съдружници и приятели. Лекият автомобил „Мерцедес“, модел SLK 200 видели за първи път в гр. София, ж.к.“Студентски град“. Същият бил с италиански регистрационни номера, тъй като бил собственост на италиански гражданин, но се управлявал от мъж от гр.Бургас. Подсъдимият Б. харесал лекия автомобил и решил да го закупи. За целта следвало по банков път да се преведе сумата от 5500 евро на собственика на автомобила. Тъй като подсъдимият Б. не разполагал с валутна банкова сметка, ***л извършен на 24.03.2008г. от валутната сметка на свидетелката М.П., като получател на сумата бил италианския гражданин D.R..

Остатъкът от договорената продажна цена на автомобила следвало да бъде платена на ръка на собственика му в Италия, когато трябвало да му бъдат върнати и италианските регистрационни номера на автомобила.

Понеже подсъдимият Б. не разполагал с необходимата парична сума за заплащане на всички такси за регистрацията на автомобила, а имал и други парични задължения, които трябвало да върне с лихва, се договорил с управителя на „ИА Т.“ЕООД, необходимите му суми за заплащане на паричните задължения и за таксите по регистрацията на автомобила, да му бъдат предоставени от дружеството, като връщането на заетата сума следвало да бъде на вноски и с определена лихва. Дружеството „ИА Т.“ЕООД вместо да сключи с подсъдимия договор за паричен заем, на 11.03.2008г. в гр. София, в присъствието на свидетеля С.В., бил сключен договор №14 за лизинг на лек автомобил, между „ИА Т.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, кв.“********ет.********представлявано от управителя Г.И.А., в качеството му на лизингодател и М.В.Б., в качеството му на лизингополучател. Предмет на договора за лизинг бил лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел SLK 200, рама № WDB*********F190163, двигател № 11195810004710 с ДКН ********, на стойност 32 635 лева, с включен ДДС. Срокът на договора бил 24 месеца, като започвал да тече от предаването на автомобила, предмет на договора за лизинг, за което следвало да се състави приемо-предавателен протокол между лизингодателя и лицингополучателя, но такъв не бил съставен. По силата на така сключения договор, лизингополучателят трябвало да внесе първоначалната лизингова вноска ( в размер на 2200 лева) и месечните лизингови вноски (в размер на 1237,50 лева), съгласно погасителния план към договора, като всички плащания трябвало да се извършват в лева по посочената в чл.6, ал.1 от договора разплащателна сметка на лизингодателя в „ОББ“ АД - клон Младост.

На същата дата-11.03.2008г., подсъдимият Б. подписал и Запис на заповед (приложен към материалите на гр.дело № 37414/2010г. по описа на СРС, ГО, 48 състав), с който безусловно се задължил да плати на „ИА Т.“ ЕООД на дата 30.04.2008 г. сумата от 32 635 лева, каквато била и стойността на автомобила, посочена в договора за лизинг.

На

26.03.2008г., след доплащане на продажната цена на лекия автомобил на италианския му собственик, и връщане на италианските регистрационни номера, била прекратена регистрацията на автомобила в Р Италия, и същият бил изнесен от страната от подсъдимия и свидетелката П., които го внесли в Р България. На 31.03.2008г., автомобилът бил регистриран в КАТ - София, с peг. № ********, със свидетелство за регистрация част I, №********, със собственик „ИА - Т.“ ЕООД, Булстат ********, гр. София, кв.“********ет.7, ап.24.

За предаване на владението върху лекия автомобил не бил съставен указания в договора за лизинг приемо-предавателен протокол между лизингодателя и лизингополучателя, тъй като лекият автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел SLK 200, рама № WDB*********F190163, двигател № 11195810004710 с ДКН ******** не бил предаван във владение на лизинговото дружество, а бил и си останал във владение на подсъдимия, който заплатил цената му и заедно със свидетелката П. го внесъл в страната.

На неустановена дата подсъдимият Б. заплатил на „ИА - Т.“ ЕООД в брой сумата от 3712,50 лева, за което бил издаден ПКО /л.67 от ДП/ и на 29.08.2008 г. заплатил отново в брой сумата от 2475 лева, за което бил съставен ПКО /л.68 от ДП/, въпреки изрично посоченото в лизинговия договор, че лизинговите вноски следва да се изплащат по банков път на посочената в чл.6, ал.1 от договора банкова сметка ***.

На

17.08.2010 г. чрез нотариус Р.Д.с район на действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 274, в кантората на нотариуса, след залепване на уведомление по чл.47, ал.2 от ГПК, била връчена лично срещу подпис на подсъдимия Б. нотариална покана №274, от управителя на „ИА - Т.“ ЕООД. Със същата лизингодателят уведомявал лизингополучателя, че поради неплащане на лизинговите вноски прекратява договора за лизинг, като съгласно чл.47 от същия, в 7- дневен срок от получаване на нотариалната покана лизингополучателят следвало да върне лизинговия автомобил на лизингодателя.

В указания в нотариалната покана срок, лизингополучателят – подсъдимият Б., не върнал автомобила на лизингодателя. Управителят на „ИА - Т.“ ЕООД подал жалба до СРП, като впоследствие било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. С телеграма №18672/29.05.2012 г. лизинговият автомобил бил обявен за ОДИ.

На

10.07.2012г. в гр. София, ж.к.“Борово“, подсъдимият Б. предоставил управлението на лекия автомобил на свидетеля М.Л., с когото се познавали от години, с уговорка свидетелят Л. да го ползва няколко дни, след което да го върне на Б..

На 13.07.2012г., като водач на лекия автомобил, свидетелят Л. бил спрян за извършване на полицейска проверка от служители на МВР, и след като било установено, че автомобилът е обявен за ОДИ, с протокол за доброволно предаване от същата дата, свидетелят Л. го предал на полицейски служител от 07 РУП- СДВР.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 07.08.2012г. лекият автомобил бил върнат на настоящия управител на „ИА - Т.“ ЕООД – свидетелят Г.Е.В..

От заключението на допълнителната авто-техническа оценителна експертиза, назначена в хода на съдебното следствие в първата инстанция, се установява, че стойността на процесния лек автомобил към инкриминираната дата – 25.08.2010г. е била в размер на 12 800 лева.

От заключението на съдебно графическата експертиза се установява, че ръкописният текст „17.08.2010г. получих нотариална покана“ на обратната страна на представеното уведомление на основание чл.47, ал.2 от ГПК от името на нотариус Р.Д., с peг. № 274, с район на действие СРС, до М.В.Б. от 29.07.2010г., е написан от М.Б.. Подписът в дясно от положения ръкописен текст е положен от М.В.Б.. Подписите в долните десни ъгли на страници 1, 2, 3, 4, 5, 6, и 7 на договор за лизинг №14/11.03.2008г. са положени от М.В.Б..

Подписът в графа „лизингополучател“ на цитирания договор е положен от М.В.Б..

От заключението на назначената в хода на съдебното производство и приета по делото съдебно почеркова експертиза, се установява, че подписът за издател в Запис на заповед от 11.03.2008 г. е положен от М.В.Б..

Разпечатката съдържа 42 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4bb542f5-5be3-44e0-a878-6a77db1cd82b