Протоколно определение № 401 от 07.10.2026, Районен съд - Провадия

ПРОТОКОЛ

№ 401 гр. Провадия, 07.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря М.Я.М. и прокурора С. Ст. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Елена С. Геренска Частно наказателно дело № 20263130200359 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Обвиняемият Х. Н. Х., явява се лично, води се от органите на РД „Охрана“ - Варна. За него се явява адв. Д. И. от ВАК, назначен за служебен защитник.

ЗА РП - ВАРНА, Териториално отделение – Провадия, редовно призовани, се явява прокурор С. К..

АДВ.И.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице условията за разглеждане на делото. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам депозираното искането за вземане на мярка за неотклонение по отношение на обв. Х. Н. Х.. Нямам доказателствени искания. Няма да представям нови доказателства.

АДВ.И.: Ще взема становище по същество. Нямам доказателствени искания.

ОБВИНЯЕМ: Запознат съм с направеното искане.

СЪДЪТ намира делото за изяснено и дава ход на същото ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, поддържам искане за вземане на най - тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия и моля същото да бъде уважено.

Досъдебно производство № 2188/2026 г. по описа на РУ Провадия, 1 образувано на 30.09.2026 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, след събиране на достатъчно доказателства с постановление от 01.10.2026 г. Х. Н.

Х. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК. Считам, че са налице предпоставките за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, посочени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, и конкретно нормата на чл. 64, ал. 4 препраща.

На първо място от материалите по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, предмет на разследването по ДП. За престъплението за което е повдигнато обвинение се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 г.

Обвиняемият е многократно осъждан с влезли в сила присъди за извършени тежки, умишлени престъпления, включително и такива извън квалификацията за опасен рецидив.

Намирам, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши ново престъпление, да се укрие и да попречи за приключване на наказателното производство. В разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от НПК се съдържа правило, което определя, кога реалната опасност се презюмира, тоест, кога се приема, че тя е налице и обвиняемият ще се укрие или ще извърши ново престъпление. По т. 1 от цитираният текст сочи, че реалната опасност е налице, когато деянието е извършено при условията на опасен рецидив, какъвто е настоящият случай, а по т. 2 при извършване на тежко умишлено престъпление, каквото по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК е престъплението, което му е възведено в обвинение.

С оглед на изложеното, моля да уважите искането на РП Варна, като вземете по отношение на обвиняемия Х. Н. Х. най- тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

АДВ. И.: Уважаема г-жо Председател, аз Ви моля да не вземате предвид искането на РП Варна и да не определяте най- тежката МНО по отношение на обвиняемия Х. Н. Х.. Считам, че в настоящият случай не са налице предпоставките визирани в чл. 63. От събраните до настоящият момент доказателства не считам, че може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършил на престъплението, още повече, не считам, че са налице доказателства, че същият може да се укрие, тъй като същият живее от раждането си в с. Партизани, никога не е напускал селото.

По същият начин стои въпроса и с извършването на друго престъпление, което е предвидено в чл. 63. Видно от последната присъда на обвиняемия е изтекъл срок от 3 г. и в тази връзка считам, че тези 3 г. са доста дълъг период от време за да може да презюмираме, че едва ли не той ще извърши ново престъпление.

Считам, че не следва да бъде налагана най- тежката МНО, считам, че една мярка „домашен арест“ би изиграла своята роля, още повече, че обвиняемият, независимо, че е осъждан няколкократно, видно от доказателствата по делото всичките му дела са приключили със споразумения, тоест, лицето никога до настоящият момент, независимо от факта, че е осъждан, е признавал вината си, сключвал е споразумения, никога не се е отклонявал, не е възпрепятствал приключването на делата в разумни срокове, съответно си е изтърпял и наказанията.

В тази връзка аз считам, че би могла да бъде наложена по-лека МНО, която би имала същата роля, тоест, в условията на „домашен арест“ същият не би могъл да извърши друго престъпление или да се укрие.

2

Моля за определение в този смисъл.

ОБВИНЯЕМ: Нямам какво да кажа, евентуално ако е възможно това което каза адвоката ми, да бъда в „домашен арест“, защото аз обясних на разследващите как е положението. Не съм извършил това престъпление, върнал съм нещата, които съм ги намерил, съдействал съм. Разследващите ми казаха, че имало някакъв определен срок, аз им се обадих лично и върнах нещата, които съм ги намерил, имам предвид, че съм съдействал. От както ме задържаха кръвното ми е много високо кръвното, не се чувствам никак добре.

Възможно ли да ми се даде „домашен арест“. Живея в с. Партизани с родителите ми, в една къща. Не съм семеен, нямам деца.

Притесних се за тази работа, и кръвното ми се вдигна. Аз исках да помогна, но полицаите ме подведоха. Умолявам Ви няма да се прикривам в никакъв случай, предполагам, че това е ясно, след като съм под „домашен арест“, няма ли да имам някакви гривна или нещо, няма представа как ще е, просто да не съм в ареста. Умолявам Ви, ако е възможно, нямам никакви намерение да се прикривам и никога не съм го правил, винаги съм съдействал, искам да се поправя и съм се пооправил, но това не знам защо, как ме издокараха тук до този момент. Нищо не съм направил, абсолютно съм искал да съдействам и винаги съм съдействал. Умолявам Ви да бъда поне в „домашен арест“. Два пъти ми се измери кръвното в полицията и ми казаха, че е високо. Единият път снощи, преди да тръгна за ареста и онзи ден, когато бях задържан в полицията.

СЪДЪТ, след като се запозна с искането на РП – Варна, с материалите от ДП №2188/2026 г. по описа на РУ – Провадия и след като изслуша становищата на страните в днешното съдебно заседание, установи следното:

От страната на РП-Варна е направено искане на вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обв. Х. Н. Х., по ДП № 2188/2026 г. по описа на РУ Провадия, обвиняем за сочено за извършено деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. В съдебно заседание представителят на РП Варна изцяло поддържа внесеното предложение, доколкото се счита, че са налице всички предпоставки, които да обосноват именно налагане на тази най- тежка МНО на обвиняемото лице.

Защитата на обвиняемия, адв. И. не споделя посоченото от прокурора по отношение на наличните предпоставки за вземане не само на най-тежката МНО, а и на друга такава. В условията на алтернативност предлага при преценка на съда да се вземе МНО „Домашен арест“, за което аргументи сочи и самият обвиняем, изтъквайки влошеното си от момента на задържането си здравословно състояние.

За да се вземе най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, законодателят е предвидил на първо място за престъплението, за което е привлечено лицето, да е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ или друго по-тежко такова. В конкретния случай, видно от материалите по делото, престъплението за което е привлечен обв.Х. е за деяние, което се наказва с „Лишаване от свобода“ от 3 до 15 години и в този смисъл отговаря на законодателните критерий.

В производство като настоящото – по реда на чл. 64 от НПК за съда съществува задължение да прецени основателността на направеното искане от страна на прокуратурата, като обсъди наличието на двете визирани от закона 3 кумулативни предпоставки за определяне на най-тежката мярка за неотклонение, а именно: обосновано предположение за авторството на деянието и извод за опасност от укриване или извършване на престъпление.

По отношение на първата предпоставка за определяне не само на най-тежката мярка за неотклонение, но и на всяка останала друга такава, а именно обоснованото предположение за авторството на деянието, съдът намира същата за налична, доколкото от материалите по делото, видно от проведените разпити и събраните писмени доказателства – от разпитите на свидетелите, извършените оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, изготвени справки, докладни, от които всички тях, може да бъде изведен извод за наличието към настоящия момент в този начален етап от разследването на обосновано предположение за достатъчна степен на вероятност, с оглед събраните по делото доказателства, касателно авторството на деянието от страна на обв. Х., за което му е предявено обвинение за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК.

Всичко това мотивира настоящата инстанция да приеме, че е налице в достатъчна степен обосновано подозрение, изпълващо изискванията на чл. 63 от НПК.

За да бъде определена най-тежката мярка за неотклонение, законът изисква и наличие на втората кумулативна предпоставка, а именно опасност от укриване или извършване на ново престъпление. В настоящият казус същата се презюмира предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, която предвижда, че при липсата на оборими доказателства, същата следва да бъде приета за налична, тогава когато обвиняемият е привлечен като такъв за престъпление извършено повторно или при условията на опасен рецидив, както и на т.2 от същата норма, сочеща, че това е така и при обвинение за тежко умишлено престъпление и когато лицето осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл.66 от НК– хипотези приложими към настоящия случай касателно обв. Х..

Безспорно това е оборима презумпция и за да приеме съдът, че тя не е налична следва по делото да бъдат събрани такива доказателства, които да доведат до извода, че тези опасности не са налице. Подобни доказателства към настоящия момент липсват.

Отделно от това извода за посочените две опасности съдът намира, че може да обуслови, както от индивидуалните белези на соченото за извършеното престъпление – осъществено в изпитателен срок на наложено наказание на обвиняемия , така и от високата степан на обществена опасност на същия, като за последното изхожда от представеното свидетелство за съдимост видно от която същият е би осъден неколкократно на извършени престъпления против собствеността , сочещо че целите на наложеното му наказание не са изиграли своята роля.

Доколкото от страна на защитата и обвиняемия се иска налагане на МНО “Домашен арест“, то и следва да бъде преценено дали наред с горепосочените предпоставки са налични такива за определянето именно на тази мярка“. В случая съобразявайки както всички материали по делото към настоящия момент, а така и индикациите за здравословното състояние на обвиняемия, преценени в контекста на целите визирани в чл.57 от НПК, съдът 4 намира, че налагането на мярка за неотклонение „Домашен арест “ по отношение на обв.Х. би била най-адекватна, целесъобразна и законосъобразна, с оглед и на което, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“, по отношение на Х. Н. Х. с ЕГН **********, обвиняем по ДП № 2188/2026 г. по описа на РУ – Провадия, която да се изпълнява на адрес: с. Партизани, общ. Дългопол, обл.

Варна, ул. „Двадесет и девета“ № 16, като постановява на осн. чл. 62, ал. 6 от НПК спазването на забраната да напуска жилището си да бъде контролирано чрез способите за електронно наблюдение по смисъла на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 3-дневен срок от днес, пред Окръжен съд – Варна, като в случай на обжалване насрочва същото за 07.10.2026 г. от 13:00 ч., за която дата и час, страните са уведомени.