Решение № 2672 от 14.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2672 гр. Варна, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря А. Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20213110113179 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, чл. 149 СК и чл. 127а, ал. 2 СК.

Ищецът Ц. Д. В. твърди, че с ответника М. Д. Д. В. са родители на детето С. М. В., роден от брака им на 17.08.2021 г. в гр. Варна. Излага, че с ответника се запознали в Б. през 2015 г. чрез мобилно приложение. Комуникацията им продължила и след като заминала за Б., където работела. След продължителни настоявания от страна на ответника последният я посетил в Б., където се срещнали лично за първи път. Малко по-късно ищцата се преместила в Краков, където двамата продължили да се срещат. Около шест месеца покъсно ответникът поканил ищцата да напусне работа и да се премести да живее при него в Брюксел. Тя приела поканата, като на 17.04.2018 г. двамата сключили граждански брак в Б.. Ищцата поддържа, че семейният им живот бил труден, като ответникът упражнявал спрямо нея почти ежедневно домашно насилие – често я лъжел и манипулирал, заплашвал я и я изнудвал, като използвал факта, че е чужденка и не познава правата си. Пред приятели той разказвал в подробности за интимните им преживявания. Наред с това употребявал редовно марихуана. Родителите му изцяло го подкрепяли, а ищцата игнорирали и пренебрегвали. През 2020 г. прекарали коледните празници в България, като по това време ищцата установила, че е бременна.

Последното ги мотивирало да останат в България, за да не създават риск за плода. През следващите месеци отношение на ответника се влошило, скандалите им зачестили, което не се променило и след прибирането им в Б..

Ищцата твърди, че ответникът е упражнявал физическо насилие спрямо нея и през време на бременността й. Няколко месеца след като ответникът напуснал 1 жилището им и подал молба за развод, тя взела решение да се завърне в България. Сочи, че от 15.05.2021 г. живее в собствено жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „К.Н.“ № 23, вх. А, ет. 3, ап. 6. Продължила да работи до раждането на сина си, като получавала трудово възнаграждение в размер около 2300 евро.

Ищцата поддържа, че от раждането на С. сама полага грижи за него, като счита, че в състояние да задоволява нуждите му. Заявява, че може да разчита на помощ от родителите си и от свои близки приятелки. Изразява желание да отглежда детето в гр. Варна, като не се противопоставя бащата да гостува, за да го посещава.

Навежда твърдения, че ответникът работи и реализира годишен доход от трудово възнаграждения в размер от 68 000 евро, получава постоянен годишен бонус от 15 000 евро, както и допълнителни бонуси и премии. Поради изложеното и предвид факта, че ответникът няма алиментни задължения към други лица, намира, че би могъл да изплаща месечна издръжка в размер на 2000 евро.

Заявява, че в бъдеще възнамерява да продължи да работи Европейската асоциация на спестовните банки /Световен Институт на спестовните банкиWSBI-ESBG/, което би наложило чести пътувания до Брюксел. Наред с това желае да има възможност свободно да планира пътувания и ваканции в чужбина. С изложеното обосновава правния си интерес от предявяването на иск по чл. 127а СК.

Отправя следните искания към съда:

1) за предоставяне на родителските права по отношение на детето С. М.

В. на майката Ц. Д. В. и определяне местоживеенето на детето при нея на адрес: гр. Варна, ул. „К.Н.“ № 23, вх. А, ет. 3, ап. 6; определяне на режим на личен контакт на бащата М. Д. Д. В. с детето, както следва: всяка нечетна седмица в годината /като първата седмица от годината се счита за нечетна/ - от 16:00 часа до 18:00 часа в сряда, през коледната ваканция: всяка четна година – на 24.12 и 25.12 за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, а всяка нечетна година – на 02.01 и 03.01 за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, през лятната ваканция – от 01.07 до 05.07 за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, като режимът се осъществява в присъствието на майката и бащата взема детето и майката от дома, в който живеят, и ги връща обратно; осъждане на бащата да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 2000 евро, считано от датата на предявяване на иска – 09.09.2021 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане;

2) за осъждане на бащата М. Д. Д. В. да заплати в полза на детето С. М.

В. сумата от 1600 евро, представляваща издръжка за минало време – за периода от 17.08.2021 г. до 08.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 09.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

3) за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено 2 разрешение, заместващо съгласието на бащата М. Д. Д. В., за пътуването на детето С. М. В., придружавано от неговата майка Ц. Д. В. до държави-членки на Европейския съюз, САЩ, Турция, Сърбия, Северна Македония, Египет, Дубай, Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Йордания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар, Куба, Великобритания и Руската федерация, неограничен брой пъти за срок до 30 дни от всяко заминаване до навършване на десетгодишна възраст от детето, както и за издаване на паспорт на детето.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Д. Д. В. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за частична основателност на предявените искове. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения досежно отношенията му с ищцата. Изтъква, че самият той е инициирал дело за прекратяване на брака между страните, мотивиран от упражнено от ищцата физическо и психическо насилие спрямо него. Заявява, че в Б. е постановено решение за развод, поради което отношенията между съпрузите не следва да се обсъждат в настоящото производство.

Ответникът не се противопоставя родителските права по отношение на детето С. да бъдат предоставени на майката и местоживеенето му да бъде определено при нея предвид ниската му възраст.

Оспорва предложения с исковата молба режим на лични отношения с детето, като счита, че той обективно не би могъл да се реализира предвид че местоживеенето му е на територията на Б.. Предлага да бъде определен режим на лични контакти, както следва: до навършване на тригодишна възраст от детето – чрез видео връзка или лично всяка втора и четвърта събота или неделя за времето от 12:00 часа до 14:00 часа или от 16:00 часа до 18:00 часа; след навършване на тригодишна възраст от детето – на четна календарна година всяка втора и четвърта седмица през месеците април, юли и октомври, а не нечетна календарна година всяка първа и трета седмица през месеците март, юни и септември – по една седмица /от 10:00 часа в понеделник до 10:00 часа в понеделник/, с преспиване, като детето се взема и връща от дома на майката; през коледната ваканция всяка четна година за периода от 10:00 часа на 23.12 до 18:00 часа на 26.12, всяка нечетна година за периода от 10:00 часа на 30.12 до 18:00 часа на 02.01; през великденската ваканция всяка нечетна година за първата половина на определената от МОН ваканция, всяка четна година – за втората половина, за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния, като детето се взема и връща от дома на майката; за лятната ваканция за срок от един месец, разделен на два периода – на четна година от 10:00 часа на 01.07 до 18:00 часа на 15.07 и от 10:00 часа на 01.08 до 18:00 часа на 15.08, на нечетна година от 10:00 часа на 16.07 до 18:00 часа на 31.07 и от 10:00 часа на 16.08 до 18:00 часа на 31.08.

Оспорва като прекомерно завишен претендирания размер на издръжката. Счита, че самата майка следва да поеме по-голяма част от финансовата тежест за отглеждане на детето предвид размера на получаваните от нея доходи. Твърди, че няма възможност да заплаща толкова висока издръжка, тъй като понастоящем не работи. Заявява, че за дете на възрастта на С. издръжката в Б. е около 250 евро. Изразява готовност да заплаща издръжка 3 в размер на 300 лева, който според него отговаря на нуждите на детето.

Оспорва предявения иск с правно основание чл. 127а СК. Счита, че разрешението следва да бъде дадено за срок от 5 години, като майката следва да бъде задължена при поискване да предоставя издадения на детето паспорт на бащата. Навежда доводи, че следва да бъде ограничен периодът на пътуване до 30 дни през летните месеци с оглед възрастта на детето и така че да не се лиши бащата от лични срещи с него. Не се противопоставя разрешението да бъде дадено за пътуване до държавите членки на ЕС, като оспорва претенцията по отношение на всички останали държави, изброени в исковата молба.

Предявява насрещен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката Ц. Д. В., за пътуването на детето С. М. В., придружавано от неговия баща М. Д. Д. В., до държави-членки на Европейския съюз, неограничен брой пъти за срок до 30 дни от всяко заминаване за срок от 5 години, както и за задължаване на майката да предоставя при поискване издадения на детето паспорт на бащата в 7-дневен срок. В условията на евентуалност, в случай че на майката бъде дадено разрешение на пътува до всички изброени от нея държави, моли на него да бъде дадено разрешение със същото съдържание.

На ответната страна по насрещния иск – Ц. Д. В., е изпратен препис от насрещната искова молба, като в дадения едномесечен срок същата депозира писмен отговор, в който оспорва насрещния иск. Твърди, че ответникът не се интересува от сина си и не е контактувал с него, поради което детето не го познава, а и до момента не се е отделяло от майка си.

В проведеното на 17.11.2023 г. съдебно заседание е допуснато изменение на предявените от майката искове за присъждане на издръжка, както следва: за в бъдеще – чрез намаляването му от сума в размер на 2000 евро на сума в размер на 1100 евро, за минало време – чрез намаляването му от сума в размер на 1600 евро на сума в размер на 1100 евро. За разликата над намаления размер до първоначално предявения производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК.

С протоколно определение от 13.06.2025 г. производството по гр.д. № 13179/2021г. по описа на ВРС, 18 състав, е прекратено в следните части:

- по исканията за определяне на мерки относно родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения с малолетното дете С. М. В.;

- по иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, предявен от майката Ц.

Д. В. против бащата М. Д. Д. В., за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата М. Д. Д. В., за пътуването на детето С. М. В. извън границите на Република България, придружавано от неговата майка;

- по насрещния иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, предявен от бащата М. Д. Д. В. против майката Ц. Д. В., за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката Ц. Д. В., за пътуването на детето С. М. В., придружавано от неговия 4 баща М. Д. Д. В., до държавичленки на Европейския съюз, неограничен брой пъти за срок до 30 дни от всяко заминаване за срок от 5 години.

Предвид частичното прекратяване на производството предмет на разглеждане са останали предявените от Ц. Д. В., в качеството на майка и законен представител на детето С. М. В., против М. Д. Д. В. искове, както следва:

- с правно основание чл. 143 СК осъждане на бащата да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 1100 евро, считано от датата на предявяване на иска – 09.09.2021 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.