Решение № 165 от 17.09.2026, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към Решение № 165 от 17.09.2026 година по ЧНД № 710/2026 година на Районен съд – Свиленград Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ).

В Искането на Прокурора, на основание на което е образувано делото, се посочват факти и обстоятелства, обосноваващи извода, че лицето Р.Н.К. с ЕГН ********** и с настоящ адрес: село Димитровче, област Хасково, страда от психично заболяване, което я прави опасна за себе си и околните, като се иска задължително настаняване и лечение по ЗЗ.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград поддържа Искането за задължително лечение по принудителен ред в психиатрично заведение на лицето Р.Н.К..

Дадена е възможност от Съда на Р.Н.К. да бъде „изслушана”. Същата написа на предоставените й от Съда листове, че винаги се е опитвала да се държи разумно и да не предизвиква проблеми, ако е имало проблем, то бил повлиян от подбуждането на отсрещната страна, никога не била правила опити да се крие от Съда и да застава на страната против закона, стигнало се до това състояние в резултат на насилствени сили като случаи на сексуален тормоз, случаи на побоища срещу нея и т.н. След изготвяне на Заключението по назначената от Съда експертиза, по реда на чл. 162, ал. 1 от ЗЗ, отново бе изслушана, като заяви, че желае да продължи лечението й в „Център за психично здраве – Хасково” ЕООД.

Назначеният служебен защитник на лицето, чието настаняване се иска – адвокат Михаил Милчев, сочи, че К. следва да бъде настанена, тъй като са налице условията за задължително лечение, посочени в ЗЗ и тъй като това е в нейн интерес.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед становищата на страните, Съдът установи следната фактическа обстановка:

Р.Н.К. се води на диспансерен отчет в „Център за психично здраве – Хасково” ЕООД от 26.09.2019 година, като многократно е лекувана в Центъра.

Последната й хоспитализация е била за периода от 26.01.2022 година до 28.03.2022 година.

Подавани били множество Жалби и сигнали относно поведението на К. до полицейските органи и до Прокуратурата.

В последните няколко месеца К., тъй като не приемала предписаните й лекарства, се държала изключително агресивно с жителите на село Димитровче, където живее, ограничила социалните си контакти и не можела да говори, а само издавала истерични звуци и крясъци, влизала във физическа саморазправа с жителите на селото, хвърляла предмети, размахвала пръчка, 1 държала се неадекватно.

В резултат на поведението й, собственикът на имота, който обитавала в село Димитровче, пожелал да напусне имота. Майка й – свидетелят Н.А.У., отишла да я уведоми за желанието на собственика на имота, но Р. изпаднала в дива ярост и започнала да хвърля предмети по нея, което наложило У. да напусне жилището, обитавано от дъщеря й. На 22.07.2026 година около 18.00 часа Р. получила пристъп на улица в село Димитровче, но отказала да й бъде оказана лекарска помощ от пристигналия на место медицински екип.

Приложена е медицинска документация, касаеща Р. К., от която става ясно, че е с водеща диагноза „Биполярно афективно разстройство”, сегашен епизод „Маниен с психотични симптоми”.

На основание разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от ЗЗ за изясняване на делото, Съдът назначи и изслуша Съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице психиатър. Определеното за такова д-р Светослав Кантарджиев посочва, че след проучване на материалите по делото и след извършен преглед и изследвания на лицето заключава, че страда от хронично психично разстройство: Дг F0 31.2. Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – Маниен с психотични симптоми, с многократни предходни екзацербации, при които са наблюдавани психотична симптоматика и значими поведенчески нарушения. Отрича психотични изживявания. Мисловият процес е забавен по темп, но без груби нарушения в структурата и съдържанието. Емоцианално е лабилна, а волевата активност е нормална. Налице е недостатъчно устойчиво съзнание на необходимостта от системно лечение и проследяване. Липсата на актуална психотична симптоматика при прегледа не изключва наличието на психично заболяване, тъй като към момента на ексепртизата тя е медикаментозно подтисната в резултата на проведено лечение. Р. К. е опасна за себе си и за околните. Т.е. покриват с е критериите на чл. 146, ал. 1, т.

1 от ЗЗ, както и тези на чл. 155 от ЗЗ. Лицето с оглед данните, които се съдържат в Заключението на вещото лице не се лекува доброволно. С оглед установения повишен риск от опасно поведение на Р. К. е наложително провеждането на принудително стационарно лечение за срок от 2 месеца в „Център за психично здраве – Хасково” ЕООД. Вещото лице посочва, че Р. К. не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечение. В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното Заключение. Заключението по Съдебно-психиатрична експертиза е прието по делото без възражения от страните.

Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по Съдебно-психиатричната експертиза, тъй като е изготвена н а базата на събраните по делото доказателства, включително наличната медицинска документация, събраните анамнезни данни, проведените специализирани изследвания (психиатрично интервю) и клинично наблюдение и преглед.

Експертизата е изготвена от специалист в съответната област, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на 2 специалист. С тези съображения, Съдът приема посочената Експертиза за извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценка и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в посоченото Заключение на вещото лице няма, поради което Съдът намира за обоснована и правилна Експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.

Съдът кредитира за достоверни и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Свидетелските показания са последователни, без вътрешни противоречия, логични, правдиво звучащи, взаимно подкрепящи се и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към настаняемото лице, което да ги провокира да дадат именно тези показания. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства, приложени в кориците на делото, които Съдът кредитира.

В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на свидетеля Н.А.У., макар и същата да е майка на настаняемото лице, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията й. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила. Показанията на майката на настаняемото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Не е налице индиция за недостоверност на показанията й.

Събраните по делото доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си относно обстоятелствата, релевантни за настоящото производство.

Съдът в първото по делото съдебно заседание придоби и непосредствени, лични впечатления за състоянието на настаняемото лице К., като констатира че е раздразнителна, неспокойна, напрегната и тревожна; както и отказва да говори като комуникацията се осъществява вербално (пише на листове хартия или показва със знаци). Във второто по делото съдебно заседание Р. К. вече 3 говори и по този начин се осъществи комуникацията с нея, спокойна е и дава разумни отговори и мнение.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при условията на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценено по същество, Искането на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград е основателно.

Съдът намира за безспорно доказано, че Р.Н.К. попада в кръга на лицата, които по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗ се нуждаят от специални здравни грижи, тъй като страда от психично заболяване. Психичното й заболяване е трайно и безспорно установено. Въз основа на него може да се направи извода, че е налице вероятност болният К. да извърши престъпление, което представлява опасност за близките й, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им, както и своето.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са налице и двете предпоставки на разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ и настаняемото лице подлежи на задължително настаняване и лечение, тъй като поради заболяването си (първата предпоставка, т.нар. „медицински” критерий) може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките и околните и застрашава сериозно здравето им (втората предпоставка, т.нар. „социален” критерий). По делото безспорно се установи агресивно поведение и недостатъчна критичност към заболяването си от страна на настаняемото лице.

Съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗЗ и предвид мнението на специалиста по изслушаната Съдебно-психиатрична експертиза, формата на това лечение следва да бъде стационарна, като болният К. се настани в център за психично здраве, а именно: в „Център за психично здраве - Хасково” ЕООД. Периодът на лечение следва да бъде за срок от 2 месеца, считано от 04.09.2026 година (когато е настанена в здравното заведение), тъй като от тази дата е започнало активното й лечение с Халоперидол 5 мг, Диазепам 10 мг и Мендилекс 2 мг и това лечение продължава и към настоящия момент, но след корекцията продължава с други медикаменти – Олфрекс 5 мг, Конвулекс хроно 500 мг, Мендилекс 2 мг, Бевит форте 2 мг и др. Съдът приема, че продължителността на лечението е съобразена от експерта, който в най – пълна степен би мог ъл да прецени колко време е необходимо за стабилизиране на здравословното състояние на конкретния пациент.

Предвид Заключението на вещото лице, Съдът приема, че Р.Н.К. не може да изразява информирано съгласие за лечение, поради което на основание чл.

162, ал. 3, вр.§ 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби от ЗЗ следва да бъде определено лице, което да изразява информирано съгласие за лечение.

Предвид липсата на желание от страна на едни от най - близки роднини на 4 настаняемия К. (майка й Н.А.У. и сестра й М.Н. К.) и тъй като болничното заведение „Център за психично здраве - Хасково” ЕООД е отдалечено от местоживеенето на близките на Р.Н.К., Съдът следва да назначи за такова лице определеното от Кмета на Общината по седалището на лечебното заведение.

С оглед приетото Заключение по експертизата и предвид степента на обостреност на заболяването на настаняемото лице и видимото подобрение в здравословното състояние на лицето, не следва да се спира изпълнението на Решението, независимо от обстоятелството дали същото ще бъде обжалвано и протестирано.

Относно разноските:

Разноските по делото в размер на 282,23 евро, представляващи възнаграждение за вещото лице Светослав Тодоров Кантарджиев за явяване, изготвяне и защита на Заключението по назначената Съдебно-психиатрична експертиза, следва да останат за сметка на Държавата.