Решение № 260808 от 15.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260808 град Пловдив, 15.06.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Светлана ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА

Светлана СТАНЕВА при секретаря Петя

ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №307 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ.

Образувано е по постъпили въззивна и насрещна въззивна жалби срещу решение №735/27.02.2020 г. по гр.дело №10596/2019 г. на РС-Пловдив, ХХІІ гр. състав, с което е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на О.О.А. сумата от 5 000 лева от общо предявената сума от 10 000 лева, предявена частично от сумата в общ размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от ПТП, настъпило на 18.10.2018 г., реализирано от виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. №***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата в размер на 318 лева – разноски в производството, като е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 5000 лева до пълния предявен такъв от 10 000 лева, предявен частично от сумата в общ размер на 15 000 лева. С решението е осъден застрахователят да заплати на адв. П. сумата от 415 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА, а О.О.А. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 688 лв. - разноски за производството.

С въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, депозирана чрез адв. Н. Ш., се атакува решението в осъдителната му част спрямо жалбоподателя. Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на решението в тази част и се иска неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, като се присъдят и разноските. Излагат се подробни съображения, че изводите на РС-Пловдив са неправилни и необосновани, като е игнориран факта, че увредена според ищеца не е дясната, а лявата му ръка, и не е доказано, че увреждането е именно в резултат на ПТП, т.е. не са установени както увреждането, така и причинно-следствената връзка. Иска се отхвърляне на предявения иск. Навеждат се и доводи, че определеният размер на обезщетението е висок, като се иска, в случай, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, да се намали присъдената сума на 2000 лева, ведно със законната лихва от 26.05.2019 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от О.О.А., в който се твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението като правилно и законосъобразно да се потвърди. Излагат се съображения, че липсва съпричиняване, като се моли за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба от О.О.А. чрез адв. П., с която се атакува решението в отхвърлителната му част. Излагат се подробни съображения за неправилност на съдебния акт в атакуваната му част и несправедливост на присъденото обезщетение. Иска се отмяна на решението в тази му част, да се уважи изцяло предявения иск, като се присъдят разноски и адвокатско възнаграждение.

Отговор на насрещната въззивна жалба не е постъпил.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция О.А. ***“ АД не изпрати представител.

Депозирано е писмено становище от дружеството.

Пълномощникът на А. адв. П. поддържа насрещната въззивна жалба и отговора на въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната и насрещната въззивна жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбите въззивни основания, прие за установено следното:

Първостепенният съд е сезиран с искова молба, подадена от О.О.А., ЕГН *********** ***“ АД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата от 8000 лева, предявен като частичен иск от общо дължимата сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 18.10.2018 г. застрахователно събитие, причинено от трето лице, което е страна по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, в резултат на което на ищеца са причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.05.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.10.2018 г. ищецът е пътувал в лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***, управляван от Х. П. Х., който е застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответника. Настъпило е ПТП при кръстовището между ул. Я. ш. и ул. В. Л., като превозното средство се удря в крайпътно съоръжение – мантинела.

Причината за ПТП било несъобразена скорост с пътната обстановка от страна на водача на лекия автомобил. В резултат на ПТП пострадал ищецът О.А., на когото било причинено травматично увреждане – травма на екстензорен мускул и сухожилие на четвърти пръст на лявата ръка. След инцидента ищецът постъпил по спешност в клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с оплаквания за силни болки в лявата ръка. Били извършени редица манипулации, в това число и оперативна такава. На ищеца е издаден болничен лист за 30 календарни дни. От травмите от инцидента А. изпитвал силни болки и стрес в продължение на няколко месеца. У него възникнала тревожност и страх да управлява и да се вози в МПС.

Счита, че справедливият размер на търпените от него болки и страдания от инцидента е 15 000 лева, от които се предявява частична претенция в размер на 8000 лева. Било отправено искане до застрахователя за заплащане на такова обезщетение, но в рамките на тримесечен срок ответникът не се е произнесъл по искането, като са предявени настоящите искове. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва предявеният иск по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП. Счита, че в тази връзка констативния протокол на полицейските органи няма обвързваща материална доказателствена стойност, същият не бил изготвен и по съответния законов ред – не съдържал нужните реквизити. От доказателствата не се установявала и вината на водача на лекия автомобил. Оспорва причинената травма на ищеца да е от описаното ПТП. Имало противоречие в протокола за ПТП, в който било записано, че е налице контузия на дясна ръка, а ищецът твърди, че е контузена лява ръка. Налице е и съпричиняване, доколкото ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, като е пътувал без предпазен колан. Счита, че размера на претенцията е завишен. Моли за отхвърляне на иска, евентуално - за присъждане на размер на обезщетение, като се отчете съпричиняване на ищеца, както и да бъде намален размера на обезщетението съобразно действително претърпените болки и страдания с оглед принципа за справедливост. Претендират се разноски.

В хода на делото е допуснато изменение на предявения частичен иск, като размерът на същия е увеличен от 8000 лв. на 10000 лв.

Както правилно е отбелязано, по делото са представени доказателства, че преди завеждане на иска ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е определено такова в размер на 500 лева, което е значително по-малко от търсеното от ищеца, което поражда интереса на последния да предяви иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е приета следната фактическа обстановка:

С определение от 20.09.2019 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени от съда обстоятелствата, че лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № *** към 18.10.2018 г. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД по застраховка № ***.

В констативен протокол за ПТП от 18.10.2018 г. е описан механизъм за настъпване на ПТП - на Я. Ш., кръстовището с ул. В. Л. на входа на село Я., водачът на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № *** – Х. П. Х. управлявал същия със скорост, несъобразена с пътните условия, поради което загубил контрол над МПС-то и се ударил в крайпътно съоръжение /мантинела/, с което допуснал ПТП с пострадало лице и са констатирани вреди по лекия автомобил. В протокола е записано, че пострадало лице е О.О.А., ЕГН **********, както и, че е с контузия на дясна ръка. Както правилно е отбелязано, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а именно настъпване на ПТП на Я. Ш., кръстовището с ул. В. Л., на входа на село Я., с участие на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***, което било увредено, както и, че на мястото на ПТП са присъствали собственика на лекия автомобил Х. П. Х. и О.О.А., ЕГН **********.

По отношение на механизма на настъпване на вредите и вината на извършителя /в случай на оспорване/ протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като отразеното не е възприето непосредствено от съставителя и подлежи на доказване. Налице е обаче влязло в сила наказателно постановление. Със същото е ангажирана административно наказателната отговорност на Х. за настъпило по негова вина ПТП с пострадало лице.

От показанията на свидетеля Х. П. Х. се установява, че октомври месец 2018 г., управлявайки лекия си автомобил, свидетелят причинил ПТП на път за село Я.. Произшествието се случило поради несъобразена скорост, автомобилът поднесъл на завой и се ударил в скала. В автомобила до него на пасажерската седалка седял ищецът О.А., който пострадал от ПТП-то - имал счупване на пръст. Била извикана линейка, която откарала ищеца в болница. Свидетелят установява, че ищецът бил с поставен обезопасителен колан към момента на ПТП. За допуснатото нарушение свидетелят е санкциониран по административен ред – издадено е наказателно постановление, като е наложено административно наказание за извършеното нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост.

Според епикриза от КОТ при УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД, непосредствено след инцидента ищецът е потърсил лекарска помощ, като се е оплакал от болки в лява ръка. Приет е в болничното заведение на 18.10.2018 г. и е изписан на 21.10.2018 г. с диагноза „Травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“. Извършена е оперативна манипулация на 19.10.2018 г. Според амбулаторен лист от 20.02.2019 г. – 4 месеца след инцидента, ищецът се е консултирал с ортопед-травматолог, като са констатирани ограничени и болезнени движения в 4-ти пръст на лявата ръка и нарушена чувствителност.

От показанията на свидетеля И. М. К. се установява, че познава повече от 10 години ищеца, работят заедно на строителни обекти /в свободното си време ищецът извършвал ремонтни дейности, като основната му професия е в./. Разбрал за инцидента от 2018 г. от самия ищец, който му се обадил по телефона същия ден. Свидетелят отишъл на мястото на ПТП, но ищеца вече го нямало, бил откаран с линейка в Хирургиите. По-късно свидетелят отишъл до Хирургиите и видял ищеца, на когото току що били направени снимки. Свидетелят възприел А. като доста уплашен и прежълтял, в каквото състояние никога не го бил виждал. Възприел, че ищецът е пострадал в лявата ръка, бил шиниран. След инцидента А. дълго време се чувствал неловко. Изпитвал болки, едната му ръка била извън всяка употреба, което се отразило не добре на психиката му, тъй като работел с ръцете си. Преди инцидента ищецът започнал строителна дейност заедно със свидетеля, която не успели да завършат своевременно поради състоянието му. Опитвал се да помага, но изпитвал болки при всеки опит да си използва ръката. Свидетелят възприел, че А. след инцидента бил доста уплашен, не искал да се вози в автомобил. Около един месец бил с превързана ръка. След сваляне на превръзката и иглата, 2-3 месеца не е можел да си ползва ръката, тъй като при всеки опит да хване нещо с нея изпитвал болка.