Решение № 136 от 26.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Ловеч, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

П. ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ХРИСТИНА Х. като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234300500147 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба вх.№ 1184/13.03.2023 г. от П. М. Н., ЕГН **********, Х. Д. Х., ЕГН **** и П. Х. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. С. - ЛАК, против решение № 36 от 24.02.2023 г., постановено по гр.д. № 395/2022 г. по описа на РС - Троян, с което първоинстанционният съд е признал за установено по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х. Х., че М. Д. Л. е собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. А., одобрени със Заповед РД-18-49/31.08.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на КККР от 05.07.2021 г., с административен адрес: гр.А., ул.“*****, с площ 799 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план 576, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

1

***, ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в имота сгради с идентификатор *** със застроена площ 112 кв.м., брой етажи 2, предназначение – жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор *** със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 35 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда. Със същото решение РС - Троян е изменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 143 от 28.06.2021 г., т.

II, рег. № 2187, нот. дело № 312/2021 г. на нотариус Маргарита Гладкова, като всеки от наследниците на Д.Х.Н., починал на 14.12.2006 г. - П. М. Н., Х. Д. Х. и М. Д. Л. е собственик на 1/3 ид.ч. от описания поземлен имот. С решението П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х. Х. са осъдени да заплатят на М. Д. Л. съдебноделоводни разноски в размер на 1592.73 лв.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, противоречащо на закона, морала и постановено от очевидно заинтересован състав. Сочи се, че при преценка на доказателствения материал и изготвяне на мотивите, съдът е направил преценка на доказателствата едностранно – само в полза на М. Л. съгласно писмените бележки на адв.К. Добрева и в пълно противоречие със събраните гласни и писмени доказателства, заключението на вещото лице и изготвената съдебно - графическа експертиза. Оспорва направения извод относно подадената от наследодателя на страните Д.Н. декларация, в която е декларирал процесния имот като негова индивидуална собственост, като излага съображения в тази насока. Твърди, че ответницата П. М. Х. винаги е знаела, че процесният имот е СИО. Изтъква, че ищцата дори не е представила доказателства, че е плащала данъци за претендираните идеални части.

Подробно аргументира становище, че процесните имоти са придобити от въззивниците по давност в квотите, посочени в нотариалния акт. Изтъква, че районният съд не е коментирал съдебната практика, посочена в отговора на ИМ и писмените бележки.

В заключение моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС - Троян, постановено по гр.д. № 395/2022 г. като неправилно и незаконосъобразно, а предявените от М. Д. Л. искове да отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендира сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от М. Д. Л., чрез пълномощника адв. К. Найденова – Добрева от ЛАК, в който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че първоинстанционният съд е събрал и обсъдил надлежно всички писмени и гласни доказателства, 2 като е постановил законосъобразно и правилно решение. Твърди, че процесният имот е закупен от наследодателя Д.Н. през 1976 г., сградите са построени през 1977 г. и не е СИО, тъй като е сключил брак с П. М. Н. на 08.04.1979 г. Подчертава, че подадената през 2006 г. декларация съответства на разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН. Счита, че правилно ТРС е оценил правното значение на подадените от въззивника П. М. Н. декларации по ЗМДТ относно процесния имот. Възразява срещу твърденията, че решението на РС – Троян е постановено от заинтересован съдебен състав и излага, че в хода на производството не е повдиган въпроса за наличие на някое от основанията по чл. 22 от ГПК. Определя като невярно твърдението в жалбата, че решението е постановено в противоречие със събраните доказателства, за което развива подробни съображения.

Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - Троян като правилно и законосъобразно, като й присъди направените разноски.

В съдебно заседание въззивниците Х. Х. и П. Н. се явяват лично. Чрез упълномощения процесуален представител адв.С. поддържат въззината жалба на изложените в нея основания и молят съда да отмени обжалваното решение на ТРС, като им присъди направените по делото разноски съгласно приложени списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения излагат в представените от адв.С. писмени бележки.

Въззиваемата М. Л. се явява лично. Упълномощеният процесуален представител адв.К. Добрева изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение на ТРС, като присъди и направените разноски на въззиваемата. Подробни съображения излага в представената писмена защита.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата основания.

Обжалваното решение на РС Троян е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.

3

№ 395/2022 г. по описа на РС - Троян е образувано по постъпила искова молба вх. № 2465/20.05.2022 г. от М. Д. Л., с която е предявила два обективно и субективно съединени иска против П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х. Х. с посочено правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК и чл.537, ал. 2 от ГПК и направено искане да се признае за установено по отношение на П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х.

Х., че М. Д. Л. е собственик на 1/3 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. А., одобрени със Заповед РД18-49/31.08.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на КККР от 05.07.2021 г. с площ 799 кв.м. при посочени граници, ведно с построените в имота сгради с идентификатор *** със застроена площ 112 кв.м. с предназначение жилищна сграда; сграда с идентификатор *** със застроена площ 51 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда и сграда с идентификатор *** със застроена площ 35 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда. В исковата молба е направено искане съдът на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да измени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 143 от 28.06.2021 г., т. II, рег. № 2187, нот. дело № 312/2021 г. на нотариус Маргарита Гладкова, като делът на П. М. Н. бъде намален с 1/6 ид.ч. и същият стане съответно 3/6 ид.ч., а делът на М. Д. Л. да бъде увеличен с 1/6 ид.ч. и същият стане съответно 2/6 ид.ч.

Ищцата излага, че е наследник по закон на своя баща Д.Х.Н., починал на 14.12.2006 г. в гр.Троян. Ответницата П. Н. е съпруга на Д.Х.Н. и нейна майка, а Х. Х. е негов син и неин брат. Твърди, че до момента на откриване на наследството, Д. Х. е единствен собственик на описания недвижими имот и построените в него сгради, като го е придобил с договор за покупко-продажба от К.Х.П. на 09.06.1976 г. Изтъква, че сградите в поземления имот са построени от него през 1977 г. Посочва, че Д.Х.Н. е сключил граждански брак с ответника П. Н. на 08.04.1979 г., поради което недвижимият имот и сградите в него не са СИО и след откриване на наследството всеки един от наследниците притежава по 1/3 ид. част от него. Счита, че подадената през 2006 г. декларация съответства на разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, което е доказателство за съгласието на ответника П. Н. с действителното правно положение.

На следващо място твърди, че през 2021 г. установила, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 143/28.06.2021 г., т. II, рег. № 2187, д. № 312/2021 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, ответницата Н. е призната за собственик на 4/6 ид.части от процесния имот, ответникът Х. Д. Х. за собственик на 1/6 ид.част, а ищцата за собственик на 1/6 ид.част. Веднага след като се снабдила с нотариалния акт, Н. прехвърлила правата си върху имота на своята внучка и трети ответник П. Х. срещу задължение за издръжка и гледане. Това обосновава правния интерес да установи своето наследствено право и размер на квотата си в съсобствеността, доколкото с действията си ответниците я увреждат и целят да намалят нейния дял.

4

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, в който оспорват изцяло исковата претенция. Наведени са твърдения, че процесния имот е СИО, тъй като ответникът П. Н. и общият на страните наследодател Д.Н. заживели заедно в края на м.май 1976 г., но поради съществуващата в чл.8 от СК от 1968 г. /отм./ пречка не сключили граждански брак, защото била на 15 години. Граждански брак сключили на 09.04.1979 г., като нейните родители помогнали финансово за закупуването на имота и построяване на къщата за младото семейство. През 1977 г. е издадено строително разрешение за строежа на жилищната сграда, а през 1979 г. за строежа на едната стопанска постройка. Втората стопанска постройка е изградена през 2005 г. от ответника Х. Х.. Твърди, че СИО е прекратена със смъртта на Д.Н. на 14.12.2006 г., като тя е станала собственик на 4/6 ид.части от процесните имоти, а ищцата и ответника Х. Х. на по 1/6 ид.ч. в качеството им на наследници на баща си. На следващо място счита, че имотите са придобити по давност в квотите, посочени в нотариалния акт от 28.06.2021 г. Ответницата Н. счита, че подадената от нея декларация през 2006 год., че притежава 1/3 ид.ч. от поземления имот и сградите е без правно значение, защото с това свое действие е изпълнила едно свое задължение в качеството си на данъчно задължено лице.

От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 144/21.04.2022 г. на Община А. се установява, че Д.Х.Н. е починал на 14.12.2006 г. и след смъртта си е оставил за свои законни наследници ответниците П. М. Н. – съпруга, Х. Д. Х. – син и ищцата М. Д. Л. – дъщеря.

Д.Х.Н. и ответницата П. М. Н. са сключили граждански брак на 08.04.1979 г., което е видно от удостоверение на Община А. от 20.01.2022 г.

С Договор за покупко-продажба на недвижим имот чрез ОбНС, обективиран в нот. акт № 111, т. I по нот. дело № 233/1976 г. на ТРС от 09.06.1976 г., Д.Н. е закупил от К.Х.П. следния недвижим имот: незастроен парцел XVIII, пл. № 576, кв. 53, по плана на гр. А., кв.Ново село с площ от около 650 кв. м. Между страните не се спори, че по действащите КККР на гр.

А., процесният имот представлява ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. А., одобрени със Заповед РД-18- 49/31.08.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 05.07.2021 г., с адрес на ПИ: гр. А., кв. „Център“, и административен адрес: гр. А., ул. „*****, с площ 799 кв. м., в който към момента са изградени: 1) Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 112 кв. м, брой етажи 2, предназначение - Жилищна сграда, еднофамилна; 2) Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 51 кв. м, брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда и 3) Сграда е идентификатор ***, със застроена площ 35 кв. м, брой етажи 1, предназначение - селскостопанска сграда.