Решение № 313 от 17.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Русе, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. В.ев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Венцислав Д. В.ев Административно наказателно дело № 20264520200604 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т. С. П. против наказателно постановление № 26-1085000071/04.02.2026г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.

Русе, с което са му наложени две отделни административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и три месеца ЛПУМПС за всяко от тях, за две отделни нарушения по чл.123 ал.1 т.2 б. “е“ вр. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Същият моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „АМ“. На 05.01.2026 г. около 17,18 ч. в гр. Русе по ул.“Липник“ управлявала л.а. ”Пежо 207 ” с ДК№ ..... На кръстовището с ул.“Юндола“ той предприел десен завой, като през преминаването през т.нар. локално платно, успоредно на ул.“Липник“, той блъснал пресичащата по диагонал пешеходка С.Р.. В резултат на това същата паднала на земята. От автомобила излезли жалбоподателят и съпругата му св..... П.а, които веднага отишли при нея и помогнали да се изправи. След изправянето си С.Р. попитала къде са чантата и шапката , като те и ги подали, тя си ги сложила и след което си тръгнала. В разговора изобщо не се засегнал въпросът дали падналата пешеходка изпитва някакви болки по тялото. След като Р. се прибрала в дома си, като там изпитала силна болка в рамото си и била отведена в болнично заведение. Там било установено, че има счупване на шийка на дясна раменна кост. По тази причина била сигнализирана полицията, като на място бил изпратен св.В. П., служител в сектор „Пътна полиция“ гр.Русе. След разговор с пострадалата, която съобщила частично номера на автомобил на жалбоподателя и след прегледа на видеонаблюдението в района на ПТП, той бил установен като св.П. се свързал с него по телефона и го помолил да слезе пред блока, в който живее. Вече, около 21,04 ч. пред входа на блока жалбоподателят бил изпробван за алкохол с техническо средство, като уредът отчел концентрация на етилов 1 алкохол 0,70 промила. Бил му издаден талон за медицинско изследване и той дал кръв в болнично заведение. Видно от протокола за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол, била установена концентрация от 0,83 на хиляда. Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му били наложени горепосочените две административни наказания за две отделни неизпълнения на задължения, като участник в ПТП с пострадал човек – че не е уведомил компетентната служба на МВР и че е употребил алкохол до пристигане на контролните органи.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е основателна. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно е приложен материалният закон по отношение и на двете нарушения.

По пункт първи от наказателното постановление :

В хода на производството са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и св..... П.а, съпруга на жалбоподателя. От показанията на тези двама свидетели безспорно се установява, че е настъпило ПТП с пострадал човек. Така от показанията на св. П.а се установява, че двамата с жалбоподателя са излезли от автомобила и са възприели падната на земята пешеходка, като са и помогнали да се изправи от земята и са я попитали дали и има нещо. Също така св.П.а твърди, че пешеходката единствено след изправянето си ги е попитала къде и е шапката, метнала си чантата на рамо и продължила пътя си по тротоара.

Предвид падането на земята на ударената пешеходка (тук изрично следва да се подчертае, че това дело не е с предмет причините за настъпването на ПТП и в частност има ли принос в настъпването му поведението на пешеходката предвид мястото, на което е настъпил ударът) във всички случаи това е следвало да бъде възприето в съзнанието на пострадалия като пострадал човек по см. на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ вр. § 6 т.30 от от ЗДвП, като за съставомерността на нарушението по чл.175 ал. т.5 от ЗДвП е без значение дали интелектуалната страна на умисъла е обхващала представи относно точно в какво се състои телесното увреждане на пострадалия човек – лека, средна или тежка телесна повреда. В този смисъл за него е възникнало задължение да уведоми компетентната служба на МВР за настъпването на това ПТП, защото житейски е много вероятно при падане на човек от собствен ръст в резултат на блъскане от автомобил да настъпи сериозно здравословно увреждане, вкл. в един по-късен момент, който в случая е бил дори непосредствен, доколкото ПТП е настъпило около 17,15 ч., а сигналът до МВР за пострадал човек от такова е постъпил още около 19 ч. В този смисъл съдът намира, че в случая е възникнало ПТП, в резултат на което е имало пострадал човек предвид получените наранявания и за жалбоподателя е възникнало задължението да уведоми компетентната служба на МВР.

Налице е и субективната страна на нарушението, защото от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че той е възприел падането на земята на пешеходката от собствен ръст и доколкото и е помогнал, ведно със св.П.а да се изправи от земята, т.е. интелектуалната страна на умисъла му е обхващала представата за пострадал човек. Съставомерността на посоченото нарушение не се изключва от това, че пешеходката не се е оплакала още на мястото на ПТП от болки в някоя част на тялото или не е поискала изрично помощ да бъде откарана в болнично заведение, респ. на място да бъде извикана линейка, защото подобни предпоставки липсват в закона и в този смисъл това задължение произтича и от разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗДвП и е форма на опазване на здравето на пешеходците, на които изрично законът признава качеството на уязвими участници в движението по арг.чл.5 ал.2 т.1 от с.з. - очевидна е законодателната идея преди всичко да се осигури своевременна медицинска помощ и в максимално кратък срок на пострадал. По тези причини съдът намира, че наказателното постановление по пункт първи от него е обосновано и законосъобразно, не са налице основания за неговата отмяна или изменение и като такова следва да бъде потвърдено. Санкциите, доколкото са от категорията на абсолютно определените, не зависят от волята на АНО и съда и в този смисъл не подлежат на индивидуализиране.

По пункт втори от наказателното постановление :

2

Разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. "е" от ЗДвП, възприета от АНО, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите на пътни превозни средства, които са участници в пътнотранспортно произшествие, при което са пострадали хора, да не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи.

Съдът намира, че от посочените по-горе доказателства, а именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 175 ал. 1 т. 5 вр. чл.123 ал. 1 т.

2 б. "е" от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие, покриващо легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

По изложените по-горе съображения, които не е необходимо да се повтарят и тук съдът намира, че в резултат на това ПТП има пострадал човек и Жалбоподателят има качеството "участник в пътнотранспортно произшествие", съгласно легалната дефиниция на § 6 т. 27 ДР на ЗДвП, доколкото със своето поведение при управлението на МПС е допринесъл за неговото настъпване и е налице пострадал човек. Именно с факта на пътнотранспортното произшествие, при което има пострадало лице, за жалбоподателя – водач на ППС, в качеството му на участник в него, са възникнали и задълженията по чл. 123 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП с пострадали хора, като същият е нарушил задължението си по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. "е" от ЗДвП да не консумира алкохолни напитки до пристигане на контролните органи.

По безспорен начин, а и това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя, след произшествието жалбоподателят не е уведомил компетентната служба на МВР, не е останал на мястото на произшествието да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, а вместо това се прибрал у дома, като по време на вечеря консумирал алкохол – една чаша ракия, както свидетелства и св.П.а, защото се чувствал притеснен след пътния инцидент.

Всъщност двете извършени нарушения от него са в отношение на корелация, защото в случай, че би изпълнил първото си задължение да уведоми компетентната служба на МВР, очевидно не би се достигнало и до второто нарушение след ПТП да не употребява алкохол.

Допускането на едно нарушение - липсата на уведомяване на контролните органи за ПТП с пострадал човек не освобождава жалбоподателя от следващото му задължение – да не консумира алкохол до пристигането им. Това е така, защото водачите на МПС принципно не могат да черпят права от собственото си недобросъвестно поведение. За състава на нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.“е“ вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗдвП не е необходимо употребата на алкохол да е установена по надлежен ред подобно на чл.174 ал.4 от ЗДвП, защото в закона щеше да бъде изрично указано, т.е. тази употреба да бъде установена с всички възможни доказателства и доказателствени средства. В този смисъл и няма изискване за определена концентрация, като в случая установяването е станало, както чрез свидетелски показания, така и чрез химическо изследване на кръвта му за употреба на алкохол. По тези причини съдът намира, че наказателното постановление по пункт втори от него е обосновано и законосъобразно, не са налице основания за неговата отмяна или изменение и като такова следва да бъде потвърдено. Санкциите, доколкото са от категорията на абсолютно определените, не зависят от волята на АНО и съда и в този смисъл не подлежат на индивидуализиране.

Единственото възражение на защитата е неотносимо към делото, защото предмет на настоящото съдебно дирене не е дали жалбоподателят е бил употребил алкохол към момента на настъпване на ПТП, а дали е употребил след настъпването му и в този смисъл съдът няма правомощие да се произнася по въпрос, за който не е сезиран.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26-1085-000071/04.02.2026г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, с което на Т. С. П. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания както следва :

3 по чл. 175 ал.1 т.5 вр.чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 лв. и ЛПУМПС за срок от три месеца ; по чл.175 ал.1 т.5 вр.чл.123 ал.1 т.2 б.“е“ от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 лв. и ЛПУМПС за срок от три месеца ;

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4