Решение № 352 от 11.04.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Перник, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720105233 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Томас Кехайов, срещу Б. ПЛ. ВЛ., с ЕГН: **********, с която се иска: 1/ да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1956,48 лева, представлява главница по договор за кредит № 3028362219/12.02.2018 г., сумата от 933.78 лева – представлява възнаградителна лихва, сумата от 197.26 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 16.03.2018 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 27.08.2019 г. /дата на предсрочна изискуемост/ и сумата от 672.86 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2019 г. /дата на предсрочна изискуемост/ до 27.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 2555/2021 г. по описа на Пернишкия РС до окончателното плащане на сумата; 2/ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1804.38 лева – представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за кредит № 3028362219/12.02.2018 г., сключен между ищеца и ответника. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 2000 лева, срок на кредита – 36 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.89 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 41.17 % и лихвен 1 процент на ден – 0.11 %. Твърди се, че ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги към договора за кредит на стойност общо 1910.52 лева.

В тази връзка се твърди, че общото задължение на ответника възлиза на 5423.76 лева като размерът на всяка погасителна вноска е 150.66 лева, а падежната дата 15-то число на месеца.

На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за кредит ответникът е бил запознат с условията по същия, бил му е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация относно потребителски кредит“ и същият е приел да сключи договора при тези параметри. Посочва се и че ответникът е бил наясно със съдържанието на пакета от допълнителни услуги, какво представлява същият и че има възможност да не сключва такъв, както и неговата стойност, но въпреки това е изявил желание да се ползва от предлагания пакет от допълнителни услуги.

Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по същия като е превел на ответника сумата от 2000 лева.

На следващо място в исковата молба се твърди, че първоначално длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита, но впоследствие е започнал да допуска забава в плащанията /като направил само една вноска/.

Посочва се, че поради допуснатата забава на плащанията кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е изпратил съобщение в този смисъл до ответника на 27.08.2019 г. Поддържа се, че дори посоченото уведомяване за предсрочната изискуемост да не е редовно, то последният следва да се счита уведомен за същата с връчването на препис от исковата молба. В тази връзка се посочва, че неизплатената част от задълженията на ответника по договора за кредит и пакета допълнителни услуги към него възлиза на 5564.76 лева, която се претендира изцяло с исковата молба. Уточнява се, че към момента ответникът е заплатил сума в общ размер от 321.46 лева, с която били погасени задължения по кредита, но и разходи по тарифата на ищца за извънсъдебно събиране – а именно за съобщения и телефонни разговори /30 лева/.

Излагат се подробни доводи, че ищецът, а и дружеството кредитодател не са банки, а небанкови финансови институции, поради което спрямо тях не намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба са представени писмени доказателства: искане за отпускане на потребителски кредит Профи стандарт, стандартен европейски формуляр, договор за потребителски кредит № 3028362219/12.02.2018 г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, погасителен план към договора за кредит, общи условия /ОУ/ на ищеца, преводно нареждане, анекс към договор за кредит с погасителен план, извлечение от сметка, уведомително писмо, обратни разписки, удостоверение за актуално състояние и декларации.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор. В същия претенциите за законна лихва за 2 забава се оспорват като недопустими, с аргумент, че не ставало ясно за кой период се отнасят сумите. Относно останалите, претендирани с исковата молба суми, се твърди, че исковете са неоснователни и недоказани. В тази връзка се твърди, че кредитът бил на стойност 2000 лева, поради което било неоснователно да се претендира сумата от общо 5564.76 лева от ответника като освен това не ставало ясно и как е начислена същата. Оспорва се получаване на сумата от 2000 лева като се твърди и че липсват платежни нареждания в тази връзка. Освен това се излагат доводи и че ответникът е заплащал суми по договора, които не били съобразени. На последно място се излагат подробни доводи за недължимост на възнаграждението по пакета от допълнителни услуги, доколкото уговарянето на такова било неравноправна клауза. Излагат се подробни доводи и че ответникът не бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Иска се ищецът да бъде задължен да представи платежното нареждане за това какви суми е превел на ответника – като заем по договора, както и вносните бележки за извършените от ответника плащания.

В депозираното възражение по реда на чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 2555/2021 г. на Пернишкия РС ответникът е посочил, че процесните суми не се дължат.

В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза.

В съдебно заседание, проведено на 14.03.2022 г., от процесуалния представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени.

Ответникът Б. ПЛ. ВЛ. редовно призован, не се явява в насроченото по делото съдебно заседание, като не изразява становище по исковете извън отговора на исковата молба.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 576/16.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2555/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника Б. ПЛ. ВЛ., който е депозирал възражение срещу същата.

С разпореждане № 1444 от 16.06.2021 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението на ищеца за сумата от 1804.38 лева – възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от 20 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането. Посочената сума от 1804.38 лева – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги обаче се претендира в настоящото производство със самостоятелен осъдителен иск.

3

Страните не спорят, а и от представено по делото копие от договор за потребителски кредит № 3028362219/12.02.2018 г. се установява, че на 12.02.2018 г. между ищеца, като заемодател, и ответника, като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 2000 лева, срок на кредита 36 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.89 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 41.17 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 3513.24 лева. Към договора обаче е закупен и пакет от допълнителни услуги на стойност 1910.52 лева. В тази връзка общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 5423.76 лева като ежемесечната вноска е в размер на 150.66 лева.

От представеното платежно нареждане от 12.02. 2018 г. е видно и че на ответника – кредитополучател по договора за кредит на 12.02.2018 г. по негова банкова сметка в „ОББ“ АД е преведена сумата в размер на 2000 лева.

По делото се установява и че на 27.04.2018 г. между страните е сключен анекс към договор за потребителски кредит № 3028362219/12.02.2018 г., с който е изменен погасителният план по договора. В тази връзка, видно от приложен към анекса погасителен план последната вноска по кредита е следвало да бъде заплатена на 15.03.2021 г.

На следващо място страните не спорят, че от страна на ответника са постъпвали плащания в изпълнение на задълженията му по кредита.

Доколкото ищецът е счел, че тези плащания не са достатъчни да покрият размера на задълженията по кредита, то от представено по делото уведомление до ответника е видно, че ищецът е упражнил правото си да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Уведомлението е изпратено на 10.05.2021 г. , но липсват данни същото да е достигнало до заемодателя. Съгласно последното предсрочната изискуемост е посочена с дата 27.08.2019 г.

По делото е извършена и съдебно счетоводна експертиза. От същата се установява, че сумата от 2000 лева е преведена от страна на заемодателя в полза на ответника на 12.02.2018 г. като това е станало по банкова сметка с титуляр ответникът с IBAN: BG 23 UBBS 580021048673440 В изпълнение на задълженията си по кредита ответникът е направил плащания в размер на общо 321.46 лева като последното плащане е на дата 26.06.2018 г.. С посочената сума в счетоводството на ищеца са погасени 43.52 лева от стойността на главницата, 135.21 лева от стойността на договорната лихва, 106.14 лева от стойността на пакета от допълнителни услуги – съгласно погасителен план, 6.59 лева от стойността на обезщетението за забава и сумата от 30 лева – такси по тарифа за извънсъдебно събиране.

Съгласно експертизата ако по договора за кредит не е налице задължение в размер на 1910.52 лева – за пакет от допълнителни услуги и 30 лева – за такси, то с внасяне на сумата от 321.46 лева биха били погасени 89.94 лева главница и 231.52 лева договорна лихва за периода от 12.02.2018 г. до 15.06.2018 г.

В тази връзка и неплатените суми по договора за кредит възлизат на:

4

1910.06 лева – главница, 838.95 лева – договорна лихва за периода от 15.06.2018 г. до 27.08.2019 г., 369 лева – обезщетение за забава от 16.06.2018 г. до 27.05.2021 г. и 437.97 лева – обезщетение за забава за периода от 16.06.2018 г. до 07.10.2021 г.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото вещото лице е отговорило пълно, изчерпателно и обосновано на поставените му въпроси. Същото е работило въз основа на представените по делото документи и е проучило счетоводството на ищеца. Освен това липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на спора.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Установителните искове са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за потребителски кредит № 3028362219/12.02.2018 г, за които е издадена заповед № 576/16.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2555/2021 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.