Решение № 5121 от 24.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7024/2025
- Вид
- Решение № 5121
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Гергана Великова Недева, БОЯН ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.1 т.34 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 изр.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.36, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.43, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл.411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 1, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 293, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 293, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 5121 гр. София, 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Гергана В. Недева
БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100507024 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу решение № 6250 от 08.04.2025 г. по гр. дело № 55904/24 г., СРС, II ГО, 53 с-в, с което е бил уважен предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, иск с правно основание чл.411 от КЗ в размер на 1503,25 лв., представляваща регресно вземане спрямо застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за платеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за обезщетяване вредите по лек автомобил марка „Мерцедес CLS“ с рег. № СВ5575МА, настъпили в резултат на ПТП от 12.03.2023 г. в гр.
София, причинено от водач на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ********, чието гражданска отговорност е била застрахована по ЗЗ „ГО“ при ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД и в тежест на последния са присъдени сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 890,00 лв.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо, поради нарушаване на процесуалните правила, по същество неправилно, необосновано и незаконосъобразно. С въззивната жалба, въззивника е поискал от въззивния съд но същия не е допуснал събиране на нови доказателства, предвид липсата на предпоставки по чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК.
Въззивникът поддържа възраженията си от ОИМ, в частта за нередовност на ИМ, липса на изложени конкретни твърдения от ищеца относно противоправното поведение на застрахования при ответника водач, конкретните щети по увредения автомобил, застрахован при ищеца. Като не оставил без движение исковата молба, СРС не изложил в доклада по 1 чл.146 от ГПК в пълнота обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възпрепятствал правото на защита на ответника, при което предмета на доказване по делото останал непълен и неясен. Във връзка с правилността на решението, жалбоподателя навежда че решаващия съд неправилно и в противоречие с доказателствата по делото приел, че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, съгласно приложената полица № 473242/14.06.2022 г. относно увредения лек автомобил, въпреки, че ответника още с ОИМ оспорил валидността на същия. Неправилно съдът заличил от списъка на призованите лица, допуснати до разпит на страната на ищеца свидетел, като така не дал възможност да се изясни напълно механизма на настъпване на ПТП, обстоятелствата, при които е настъпило същото, както и поведението на водачите, участници в ПТП. Възразява за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, като се изтъкват възражения във вр. с установения механизъм на ПТП от заключенията на двете експертизи, както и липсата на посочено конкретно противоправно деяние, извършено от водача застрахован по ЗЗ „ГО“ при ответника, респ. не били изложени мотиви във връзка с наведените от ответника възражения, че водача на увредения автомобил е нарушил забраната на чл.43, т.2 от ЗДвП за извършване на изпреварване в зоната на кръстовище. Твърди, че водача застрахован при ищеца е съпричинил ПТП, тъй като дори да е извършвал маневра „заобикаляне“ с поведението си е нарушил разп. на чл.25 от ЗДвП като не се убедил, преди да започне маневрата, че няма да създаде опасност за участниците в движението които се движат около него, в частност да пропусне движещия се в дясно от него л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ********. СРС не обсъдил в решението си и възраженията на ответника във връзка с размера на претендираното обезщетение. Като не обсъдил всички наведени възражения от ответника и не изложил подробни мотиви относно приетите за установени факти и обстоятелства, решаващия СРС е постановил едно неправилно решение.
В заключение, въззивника моли въззивния съд да обезсили решението на СРС и върне делото за ново разглеждане от друг състав, който да започне от фазата на проверка за редовността на ИМ. В случай, че съдът прецени, че обжалваното решение е валидно и допустимо, да го отмени като неправилно и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения от ищеца иск, при условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение, като прекомерно и при отчитане на твърдяното от ответника съпричиняване на водача на увредения автомобил.
Претендира разноски за настоящото въззивно производство, както и при уважаване на въззивната му жалба за сторените такива пред СРС.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Счита постановеното от СРС решение за правилно, обосновано и постановено в съответствие Със събраните доказателства и материалния закон, при спазване на процесуалните правила, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски за въззивното производство, в случай на отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта -в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията, постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.
Относно правилността на обжалваното решение, съдът намира следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искова претенция с правно основание чл.411, ал.
1 от КЗ, в заявен размер от 1503,25 лв.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
По иска с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ:
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установяват кумулативните предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на ответника, а именно: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС;
2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответното дружество.
Установява се от приетите като доказателства по делото писмени документи, че към момента на настъпване на застрахователното събитие 12.03.2023 г., е съществувало застрахователно правоотношение между ищеца ЗД „Бул Инс“ АД и собственика на увреденото МПС Марио Олег Митов, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка „Автокаско Хит“ с № на полица Е22600005348/14.06.2022 г. за МПС „Мерцедес CLS 320 CDI“ с рег. № СВ5575МА, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, след заплащане на първа вноска от застрахователната премия както и че в срока на действие на договора в гр. София, на 12.03.2023 г., около 14:45ч., е настъпило пътнотранспортно произшествие, с участието на застрахования при ищеца автомобил и л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ********, застрахован по ЗЗ“ГО“ при ответника, с водач Амин Алфонс Ризкалла.
От приетите заключения на двете изслушани пред СРС авто-технически експертизи се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № СВ5575 МА се движи по ул. „Войнишко въстание“ и преди кръстовището с ул. „Ема“ предприема маневра за заобикаляне/изпреварване на движещия се в дясната част на пътната лента по посока на движението си, лек автомобил „БМВ Х5“ с ДК № ********. В същия момент, водачът на л.а. „БМВ Х5“ предприема маневра „завой наляво“ за навлизане в улица „Ема“, при което траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар между тях. В резултат на ПТП уврежданията по л.а. „Мерцедес“ които са констатирани са в задна дясна врата, десен заден калник, броня задна и джанта дясна задна гума, като същите са надлежно описани в описа на Щета № 32303007867/12.03.2023 г., по вид и степен на увреждане. Уврежданията по лек автомобил „БМВ Х5“ отбелязани в ДКП за ПТП са в предна лява част, броня. От показанията на св.
Ризкалла и заключенията на експертизите, в т.ч. допълненията, дадени от вещите лица при изслушването им в съдебно заседание, според съда се установява категорично, че 3 произшествието между двете МПС е настъпило докато и двата автомобила са в движение, като противно на твърденията на ответника във въззивната жалба, съдът счита, че водачът на л.а. „БМВ Х5“ е този, който е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.1 и ал.2 и чл.36, ал.1 от ЗДвП, като при предприета от него маневра за ляв завой, не е осигурил безопасно преминаване на вече предприелия изпреварването му л.а. „Мерцедес“ . Водачът на л.а. „БМВ Х5“ – св. Ризкалла, преди да започне маневрата е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, в частност за минаващия покрай него л.а.
„Мерцедес“, и да извърши маневрата, като се съобрази с негово положение, посока и скорост на движение. При твърдението на св. Ризкалла, че е искал да завие наляво по ул.
„Ема“ същия необяснимо се е намирал в дясната половина на пътната лента, като удара е настъпил в лявата част на пътното платно, която е за насрещно движение /при двупосочен път/ т.е. при предприето изпреварване от другия автомобил. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в цялост, тъй като преценени по реда на чл.172 от ГПК, ги счита за вътрешно противоречиви, нелогични и некореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗДвП сочи, че „завиването наляво се извършва от найлявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване наляво“. За противоправното поведение на водача на л.а. „БМВ Х5“ св. Ризкалла сочат и уврежданията по двата автомобила, като в случай, че последния е бил предприел първи маневрата за ляв завой, в хода на която е бил ударен от другия автомобил, уврежданията по л.а. „Мерцедес“ биха били в предната част, а не в неговата задна дясна половина. Констатираните и описани в описазаключение на ищеца щети по л.а. „Мерцедес“ /основно в задна дясна част на автомобила/ подкрепят възприетия от съда и експертите механизъм, а именно, че действията на водача на л.а. „БМВ Х5“ Ризкалла са противоправни, като същия е нарушил задълженията си, установени с разп. на чл.25, ал.1 и 2 и чл.36, ал.1 от ЗДвП. Не се установява от събраните пред първата инстанция доказателства, водачът на увредения лек автомобил „Мерцедес“ да е допринесъл с поведението си за настъпване на ПТП. Показанията на св. Ризкалла за управление с превишена скорост от страна на другия водач не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Напротив, показанията на този свидетел се опровергават категорично от заключенията на приетите две експертизи, като вещите лица са единодушни, че в случай, че водача на л.а. „Мерцедес“ е управлявал с превишена скорост, с около 100 км/ч. колкото твърди св. Ризкалла, то увреждания по автомобила му биха били като за „тотална щета“. В показанията си св. Ризкалла сочи, че не са обсъждали с другия водач въпроса за вината, но счита „него за напълно виновен“. Същевременно, от съставения ДКП за ПТП и отразената в него схема на ПТП се установява, че автомобил “Б“ /който е управлявания от Марио Митов, л.а. „Мерцедес“ /е почти подминал автомобил „А“ /отразения в ДКП л.а. „БМВ Х5“, с водач св. Ризкалла/, при което последния завива наляво и удря подминаващия го вече лек автомобил „Мерцедес“. В ДКП за ПТП, св. Ризкалла е вписал данните за управлявания от него автомобил собственоръчно, в частта за превозно средство „А“, където обичайно се вписват данните за виновния за ПТП водач. Налага се извод, че противно на твърденията си в показанията, дадени пред районния съд, водачът на л.а. „БМВ Х5“-св. Ризкалла на мястото и в деня на произшествието не е оспорвал своята вина за настъпването му и именно поради това, участниците в ПТП не са уведомили и органите КАТ. В показанията си св. Ризкалла не оспорва схемата да отразява действителния механизъм на ПТП, нито оспорва положения от негово име подпис да не е изпълнен от него, като изложената в показанията му фактическа обстановка, съдът възприема единствено като опит да се прехвърли вината на другия водач, който не се явява по делото. Отразения в схемата към ДКП за ПТП, механизъм на ПТП се подкрепя и от двете заключения на приетите пред СРС, съдебно – авто-технически експертизи. Следва да се отбележи, че независимо от това дали увреждащия автомобил „БМВ Х5“ е бил спрял и другия автомобил 4
Разпечатката съдържа 35 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4bb08e3c-b024-4112-85b9-373f2187ba7b