Определение № 1318 от 04.06.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1318 гр. Бургас, 04.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева

Съдебни

БОРЯНА СТ. БОЧУКОВА заседатели: ДИЛЕНА Д. МАНОЛОВА при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева в присъствието на прокурора А. В. В. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20252120201177 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 23, ал. 1, НК и е образувано по повод постъпило предложение на Районна прокуратура - Бургас за определяне на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1, НК и приложение на чл.24,ал.1 НК спрямо посочените в предложението осъждания на Р. К. Д., ЕГН **********.

Прокурорът настоява кумулацията да бъде извършена, в съответствие с параметрите в изготвеното предложение, като излага обстойни и задълбочени аргументи, мотивиращи предложеното увеличение на общото наказание.

Адв. Л. С., служебен защитник на осъдения, настоява кумулацията, да бъде извършена между изброените в предложението осъждания, като настоява да не бъде приложен чл. 24 НК в посочения в предложението размер, тъй като това ще попречи на осъдения а един дълъг период да се реинтегрира в обществото, включително ще го лиши от възможността да полага труд и да изгражда трудови навици.

Осъденият Р. К. Д. моли кумулацията да бъде извършена в съгласие с изложеното от неговия защитник. Твърди, че за един дълъг период от време е бил извън страната, доброволно се е върнал, признал е вината си, възстановил е всички щети с извършените от него престъпления и моли съдът да му даде шанс да си възстанови нормалното социално битие с изтърпяване на 7 месечния срок на наказанието „лишаване от свобода“.

Прегледът на събраните доказателствени материали обуславя извод за следните фактически изводи :

Р. К. Д. видимо от приложената по делото справка за съдимост върху личността му е въздействано с методите и средствата на наказателната репресия многократно.

Предмет на настоящото производство за определяне на едно общо наказание са наложените наказания по следните присъди:

1.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 24.03.2025 г. по НОХД 1023/2025 г. по описа на Районен съд -Бургас е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.4, и т.7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 5 месеца, определено за изтърпяване при първоначален строг режим.

Деянието е извършено 14.12.2018 г. Споразумението влиза в сила на 24.03.2025 г.

2.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 26.03.2025 г. по НОХД 1021/2025 1 година по описа на РС-Бургас е признат за виновен в извършване на престъпление чл.195,ал.1,т.4 и т.7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1 НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, определено за изтърпяване при първоначален строг режим.

Деянието е извършено на 11. 01.2019 г. Споразумението влиза в сила на 26.03.2025 година.

3.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 28.03.2025 г. по НОХД №1042/2025 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.4,предл.2 и т.7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1, НК като му е наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, определено за изтърпяване при първоначален общ режим.

Деянието извършено на 14.03.2019 г. Споразумението влиза в сила на 28.03.2025 година.

4. С Определение за одобряване на споразумение,в сила от 03.04.2025 г. по НОХД №1152/2025 г.на РС-Бургас, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.4,предл.2 и т.7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1, НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, определено за изтърпяване при първоначален строг режим.

Деянието извършено в периода от 06.12.2018 г. до 14.12.2018 г. Споразумението влиза в сила на 03.04.2025 година.

5.С Определение за одобряване на споразумение,в сила от 04.04.2025 г. по НОХД № 4869/2024 г.на БРС е признат за виновен в извършване на престъпление чл.195,ал.1, т.7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1, НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, определено за изтърпяване при първоначален строг режим.

Деянията са извършени в периода от 16.11.2018 година. Споразумението влиза в сила на 04.04.2025 година.

При така изяснените обстоятелства от фактическа страна, БРС счита, че осъденото лице е осъществило противоправните посегателства, предмет на петте цитирани осъждания, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях, преди датата 24.03.2025 г., на която е влязло в сила първото в хронологичен порядък осъждане с определение за одобряване на споразумение по НОХД 1023/2025 г. по описа на Районен съд -Бургас. В разпоредбата на чл. 23, ал.

1 НК се съдържа предписание, указващо на съда,че след като определи наказание за всяко престъпление отделно,следва да наложи най-тежкото сред индивидуализираните наказания, като се имат предвид наказания, които са от един и същи вид. При избор на конкретен вариант за групиране, съдът следва да се ръководи от указанията дадени в Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС , съгласно което – при множество различни варианти, съдът следва да избере този, който е най-благоприятен за осъденото лице. В конкретния случай предложеният от БРП вариант за групиране се явява не само най-благоприятен, но и единственият правилен подход при приложението на чл.23 и чл.25 НК, като при него се формира една кумулативна верига, включваща всички пет осъждания. Предвид това и общото най-тежко наказание, което следва да се наложи на осъдения е наказанието лишаване от свобода за срок от 7 месеца,наложено му по НОХД 1021/2025 г. на БРС.

Не е спорно, че с петте осъждания, предмет на обсъждане в настоящото производство, на осъденото лице са налагани еднакви по вид наказания „лишаване от свобода“ за осъществени от него престъпления, които по своите естество и обективна съставомерност оформят извод за наличие на еднородна реална съвкупност- престъпления против собствеността, „кражба“ в условията на повторност.

В случая в контекста на преценката на съда относно приложението на чл.24 НК следва да бъдат съобразени постулираните правни разяснения, дадени в Решение № 207 от 3.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1094/2017 г., III н. о., НК, При разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК, съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, тяхната последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици.

Съдът намира,че балансираният размер на пропорционалното и справедливо увеличение по чл.24 НК на общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в случая се явява 2 месеца, предвид което следва да бъде удовлетворено предложението на БРП.

В конкретния случай, настоящият състав счита, че спрямо осъдения действително е необходимо да 2 се увеличи определеното общо най-тежко наказание, предвид количественото натрупване на осъждания 5 на брой, чрез размер на това увеличение с 2 месеца до общ размер на общото найтежко наказание 9 месеца.

Прилагането на чл.24 НК изисква съобразяване на множество фактори относно правните характеристики на отделните престъпления, краткия времевия интервал между извършването им и предходно осъществявано върху осъдения наказателноправно въздействие, нагледно илюстриращо липса на отзивчивост и конструктивна промяна в съзнанието на осъдения, водеща до осмисляне на причините и факторите,довели до престъпленията и до реорганизация на битието по социално и правно приемлив начин.

Не може да бъде пренебрегнато и проявлението на квалифициращи обстоятелства по отношение на всяко от деянията против собствеността, в т.ч. квалификацията на всяко „в условията на повторност“, а също и допълнителните квалифициращи елементи по отношение на всяко от престъпленията от съвкупността,което указва на стабилизиран девиантен модел на социално съществуване, основан върху извършването на престъпления.

На следващо място и доколкото настоящият съдия-докладчик е участвал в съдебния състав, одобрил споразумението по НОХД 1021/2025 г. по описа на БРС и относно предмета и спецификата на това присвоително деяние следва да се имат предвид следните отегчаващи отговорността фактически данни: Предметът на квалифицирания състав на престъплението „кражба“ по НОХД 1021/2025 г. на БРС е бил кутия за събиране на дарения, предоставена от сдружение „Спинална мускулна атрофия България“ и наличните в нея и отнети от осъдения средства, са били целево събирани за деца болни от спинална мускулна атрофия. Посоченото отегчаващо обстоятелство придава особена безцеремонност, арогантност и социална и правна нетърпимост спрямо извършеното престъпление, доколкото посегателството засяга освен имуществената, в широк аспект рефлектира и върху неимуществената правна сфера на деца с тежки здравословни увреждания, които в уязвимия си здравен статус, заедно с техните близки, са се уповавали и разчитали на дарения на гражданите.

Към датата на извършване на включените в кумулативната група деяния, Д. е бил на 36 г.,която възраст е в границите на социалната и емоционална зрялост и не позволвява формиране на извод,че престъпленията са плод на младежки импулс, не и на утвърдена негова антиобществена насоченост. Множеството осъждания, в т.ч извън процесната съвкупност касаят престъпления против безопасността и сигурността на движението и транспортната дейност, престъпления против обществения морал и народното здраве и други присвоителни деяния, и са показател за съществуването у него на утвърден антисоциален мироглед.Всичко изложено обосновава виждането на настоящия състав за особено завишената лична обществена опасност на осъдения, поради некоригираните със средствата на предходно прилагана наказателна репресия процеси на трайно социално дезадаптиране и хронично изменение на йерархията на личностови ценности.

Изложеното драстично завишава персоналната обществена опасност на осъдения, и представлява показател за липсващо осъзнаване на причините, довели до престъпленията по предходните му осъждания /извън кумулативната група/, за неосмисляне на необходимостта от промяна на нагласите и поведението в социално и правно приемлива насока и изначална липса на готовност за това. Отсъствието на позитивни стимули за трудова интеграция и нежеланието за организиране на битието по правно приемлив начин са били заместени за периода 2018г. – 2019г. от интертното следване на обичайния криминогенен модел,свързан с набавяне на препитание чрез извършване на присвоителни престъпления.

Допълнително съдът отчита, данните от предходната му съдимост, извън осъжданията формиращи процесната съвкупност, които мотивират убеждението, че налагането на ниски по размер наказания (под минимума), се е оказало слаб и неефективен механизъм за регулиране на поведението на Д..

От друга страна, съдът отчита и,че по всяко от осъжданията, включени в кумулативната група, осъденият е поддържал процесуално поведение, подпомагащо разкриването на обективната истина, чрез самопризнания, обусловили ускорено развитие на наказателното производство по реда на диференцираната процедура Глава 29 НПК,съпътствани и с възстановяване на причинените имуществени вреди, което съставлява смекчаващо обстоятелство с реално значение.Не на последно място, съдът отчита и,че от момента на извършване на деянията по процесната съвкупност м.11.2018 г. –м.01.2019 г. до момента на реализиране на наказателната отговорност за тях в периода м.03.2025 г.- 04.04.25 г. са изтекли около 7 години. Срокът на наказателните производства е около 7 години и независимо от данните, че подсъдимият се е намирал в чужбина за този период от време, 3 този срок би следвало да бъде дефиниран като "неразумен". Това смекчаващо обстоятелство обаче не бива да се приоритизира и да му се придава свръхзначимост, т.к. съответните решаващи състави на първоинстанционния съд са осигурили приложението на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ ,като отмерените ниски по размер /под минимума предвиден в закона/ санкции лишаване от свобода са изиграли роля на ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на нарушението, чрез намаляване на наказанието.Тази компенсация не може да бъде приложена двукратно и в настоящото производство по реда на чл.23,ал.1 НК,чрез отказ на съда от приложението на чл.24 НК поради изложената доминираща стойност на отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът намира и че заявеното в днешното съдебно заседание, относно поправянето на дееца, демонстрирано за значителен период от време от около 6 години, е непроверимо, доколкото в този период от време същият е бил извън пределите на страната и трайността на отказа му от криминогенна форма на поведение, към настоящия момент, не може да бъде проверен, чрез събирането на сигурни доказателства.