Решение № 624 от 21.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Плевен, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. Хр. Кирилов при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА като разгледа докладваното от Д. Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20224430201733 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. С. И., ЕГН: **********, от гр. ***, обл. Варна, чрез адв. Б. К. от АК-Бургас срещу Наказателно постановление №350000740/27.07.2022г. на *** на РД „АА“ Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя Д. И. е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ.

Процесуалния представител на жалбоподателя, адв. К. в депозираната до съда жалба излага, че категорично отрича жалбоподателя да е извършил вмененото по т.1 административно нарушение и наложеното за него административно наказание с процесното наказателно постановление. Счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения от материалноправен и процесуалноправен характер при съставянето на АУАН и издаването на НП, както и че неправилно е 1 ангажирана административно-наказателна отговорност, тъй като не е осъществен от обективна и субективна страна състава на описаното под т.1 в АУАН бл. № 321858/30.06.2022г. административно нарушение. Счита, че направената в АУАН констатация не отговаря на действителната фактическа обстановка, а в хода на административно-наказателното производство е нарушено и правото на защита. Излага подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се явява и упълномощения му защитник адв. Б. К.. Процесуалния представител на жалбоподателя, адв. К. депозира писмени бележки, с което представя допълнителни аргументи към подадената жалба против наказателното постановление, като моли да бъдат съобразени от съда при постановяване на решението, излага подробни доводи относно издаденото НП и моли същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Алтернативно моли да бъде изменено в частта досежно размера на наложеното наказание глоба.

Административно-наказващият орган *** на РД „Автомобилна администрация“ - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

На 30.06.2022г. около 12.30 часа, в гр. Пордим, обл. Плевен, ул. „***“, свидетелят Л. Ц. Б. – *** РД „АА“ – гр. Плевен, при изпълнение на служебните си задължения съвместно с колегата си – Д. П. Ц., извършили проверка на жалбоподателя И.. При извършената проверка установили, че същият като водач на товарен автомобил „Скания“ с рег. № *** с прикачено полуремарке с рег. № ***, извършва обществен превоз на товари (грах) от с.Бохот до гр. Търговище видно от пътен лист № *** като допуска следното нарушение: Управлява състав на ППС – влекач с 2 бр. оси с полуремарке с 3 2 бр. оси с надвишено общо максимално тегло от 40000 кг. Установено след измерване със стационарна везна ВIMCO В 711, с валиден стикер за заверка №01407 до 07.2023г. Общото тегло на композицията е 52680кг. – претоварване 12680 кг. /измерено след съдействието с МВР/.

За констатираното нарушение на жалбоподателят Д. И. е съставен на място АУАН бл. № 321858/30.06.2022г., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, като му бил връчен и екземпляр от същия. В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта.

Така административно-наказващият орган, въз основа на акта, издал оспореното Наказателно постановление №35-0000704/27.07.2022г., с което жалбоподателят Д. С. И. на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на Л.

Ц. Б. (актосъставител) и Д. П. Ц. (свидетел при съставяне на АУАН и установяване на нарушението), както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заверено копие на Заповед

РД-08-30/24.01.2020г. на

Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; АУАН № 321858/30.06.2022г.; заверено копие на Кантарна бележка №824/30.06.2022г.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. и Ц., като последователни логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със събрания по делото доказателствен материал. Същите съдът намира за незаинтересовани и непредубени от изхода на делото свидетели. Показанията им са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

На първо място е необходимо да се установи налице ли е деяние, което 3 представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН , същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАв П по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.

Според разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Това изискване точно е регламентирано в чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В тази разпоредба е посочено, че - Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за съчленени ППС с пет, шест и повече оси, а именно - моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t. В настоящият случай съгласно кантарната бележка общото тегло на композицията е 52680 кг /масата на ППС с товара/, тоест претоварване с 12680кг.

Следователно водачът като е претоварил управляваното от него ППС не е спазил изискванията на чл. 139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б.„а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 6 ал.1 т.3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

4

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретният случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето, както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът, преди да предприеме превоза на товара е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата. В резултат на неизпълнението на законово вменените му задължения жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Вината му е налице и обосновава ангажиране на административно-наказателната му отговорност.

Административно - наказващият орган правилно е приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. чл. 177, ал. 3, т. 1, пр.2 от Закона за движение по пътищата, съобразно която „ Наказва се с глоба от 500 до 3 000 лв., водач, който без да спазва установения за това ред управлява ППС с маса надвишаваща нормите определени от министъра 5 на регионалното развитие и благоустройство.“

Съдът намира, че при определяне размера на наказанието административно-наказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като не е отчел смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчете, че жалбоподателят не е системен нарушител като водач на ППС, от нарушението няма настъпили реални вредни последици. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.

В случая наказанието от 2000лв. е необосновано завишено. Това налага НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието глоба от 1000лв. Съдът намира, че в този вид наказанието е достатъчно да окаже своята възпитателна и поправителна роля по отношение на жалбоподателя и превантивна функция по отношение на останалите водачи на ППС.

По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП, следва да бъде изменено относно размера на наложеното наказание.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000740/27.07.2022г. на *** на РД „АА“ Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя Д. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1000 /хиляда/ лева.