Определение № 579 от 01.08.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579 гр. Сливен, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20242200500365 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба против определение на районния съд, с което е отказано предоставяне на правна помощ на ищеца по чл. 23 ал. 2 от ЗПП и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК вр. чл. 94 и сл. от ГПК и чл. 21 и сл. от ЗПП.

Частният жалбоподател счита, че неправилно и незаконосъобразно молбата му е оставена без уважение, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна молба за правна помощ, следвало е да даде указания и да изиска документи от трети лица, но не е сторил това Нарушен е и материалния закон, понеже частният жалбоподател е материално затруднено лице.

Моли да се отмени определението и да се реши частната жалба по същество, като му се предостави правна помощ до приключване на делото във всички инстанции.

Въззивният съд намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да остави без уважение молбата на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че тя не е подкрепена с необходимите доказателства, установяващи наличието на предпоставките за предоставяне на правна помощ към момента на подаването й, въпреки, че е дал указания в тази 1 насока, както и че тези доказателства се представят от страната, не се събират служебно от съда, за част от обстоятелствата документите са с изтекъл срок, а за останалите – изобщо не са представени.

Настоящият въззивен състав намира, че определението е правилно като краен резултат.

Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т.

2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда.

В случая не е налице първата хипотеза за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 23, ал. 1 от ЗПП , тъй като за предявения иск законът не предвижда задължителна адвокатска защита.

Във втората хипотеза преценката за необходимостта от предоставяне на правна помощ е в зависимост не само от обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП , от които се установява дали страната разполага с възможност да заплати сама правна помощ, но и от характера на спора.

Въззивната инстанция намира, че дори от представените пред районния съд документи да е възможно да се обоснове извод, че ищецът не разполага с достатъчно средства и за заплащане на адвокатско възнаграждение /доколкото с определение на въззивния съд той е освободен от заплащане на такси и разноски за всички инстанции на производството/, исканата правна помощ следва да се откаже, защото предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на частния жалбоподател-ищец, както разписва чл. 24, т. 1 от ЗПП, и интересите на правосъдието не го налагат.

Съобразно предмета на делото в настоящия казус, който се определя от обстоятелствената част на исковата молба и се обективира в петитума, може да се направи заключение и за наличие на основанието по чл. 24 т. 2 от ЗПП, при която правна помощ не се предоставя – когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

Така, като е достигнал до извода, че на частния жалбоподател не следва да бъде предоставяна безплатна правна помощ, НзРС е постановил правилно, определение, което следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 352 от 15.05.2024г. по гр.д. № 357/2024г. по описа на НзРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3