Решение № 260155 от 15.10.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 15.10.2020 г., Град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 12-ти граждански състав

На втори октомври , две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР:

Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №1914 по описа за 2020 година.

Депозирана е искова молба с правно основание чл. 357 от КТ от ищеца И.В.М.,

ЕГН-********** ***, против „Професионална гимназия по строителство и архитектура“-гр. Пазарджик, ЕИК- *********, с адрес- гр.

Пазарджик, ул.“Кочо Честименски“№33, обл. Пазарджик, представлявано от инж. П.М.И.

- директор.

Съгласно изложеното в исковата молба, ищцата М. заемала длъжността „чистач- хигиенист“ в ответното училище, с място на работа –гр. Пазарджик. Ищцата заемала посочената длъжност на основание трудов договор от 09.05.1988г. През 2014г. се наложило трудоустрояване на ищцата поради онкологично заболяване, като й било определено работно място „портиер“, на което място ищцата била преназначена. Било подписано допълнително споразумение от 15.05.2020г.

Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №УД 912-430 от

12.09.2019г. на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ. Впоследствие ищцата завела дело и съдът признал уволнението за незаконосъобразно, като ищцата била възстановена на работа , считано от 15.05.2020г.

На 18.05.2020г. на ищцата М. било връчено предизвестие на основание чл.326,ал.2 от КТ, с което била уведомена, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено , считано от 20.07.2020г. М. представила пред работодателя документи, доказващи ползването на закрила по смисъла на чл.333 от КТ.

На 22.07.2020г. на ищцата била връчена Заповед №ПТД-272-04 от 22.07.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 23.07.2020г. От процесната заповед, ищцата установила,че бил извършен подбор на основание чл.329 КТ съгласно протокол №2 от 18.05.2020г.

Твърди се, че заповедта за уволнение била незаконосъобразна , като не било налице посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Според ищцата, работодателят е следвало да предложи друго работно място на ищцата, като се съобрази с противопоказанията на работната среда , което не било сторено от ответника. Твърди се ,че работодателят не е зачел експертното становище , издадено от ТЕЛК при МБАЛ- Пазарджик на 14.07.2020г. и е пренебрегнал разпоредбите на Закона за интегриране на хората с трайни увреждания.

Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае уволнението за незаконно и да постанови отмяна на процесната заповед и на уволнението, да бъде възстановена ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение от 23.07.2020г. до 23.01.2021г. в размер на

5124.00лв. Претендира се законна лихва, считано от датата на прекратяване на договора /23.07.2020г./ до окончателното изплащане на сумата, както и заплащането на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по делото е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искови претенции като допустими, но неоснователни, поради следните съображения:

Твърди се в подадения отговор на исковата молба, че е налице реално съкращаване на щата, поради което със Заповед №УД-54-54 от 16.09.2019г. , директорът на ответното училище е утвърдил ново поименно и длъжностно разписание на ПГСА-гр. Пазарджик, с което е била закрита процесната 1 бройка за длъжността „Портиер“, заемана от ищцата.

Сочи се, че твърденията на ищеца за неспазване на процедурата по чл.333 от КТ не отговаряли на истината, като са изложени съображения в тази насока, а предявените искове били неоснователни , и като такива следвало да бъдат отхвърлени.

Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

Не е спорно, че между страните

И.В.М., ЕГН-********** ***, и „Професионална гимназия по строителство и архитектура“-гр. Пазарджик, ЕИК- *********, с адрес- гр.

Пазарджик, ул.“Кочо Честименски“№33, обл. Пазарджик, представлявано от инж. П.М.И.

– директор, е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „чистач- хигиенист“ в ответното училище, считано от 1988г.

През 2014г. се наложило трудоустрояване на ищцата М. поради онкологично заболяване, като й било определено работно място „портиер“, на което място ищцата била преназначена. Било подписано допълнително споразумение №235-065 от 15.05.2020г. към трудовия договор №0006 от 09.05.1988г. /приложено по делото/.

Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №УД 912-430 от

12.09.2019г. на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ. Впоследствие ищцата М. завела дело /гр. Дело №016/2019г. по описа на РС- Пазарджик/ и съдът признал уволнението за незаконосъобразно, като ищцата била възстановена на работа със заповед №259/15.05.2020г. /приложена по делото/ , считано от 15.05.2020г.

На 18.05.2020г. на ищцата М. било връчено предизвестие на основание чл.326,ал.2 от КТ, с което била уведомена, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено , считано от 20.07.2020г.

Видно от приетите по делото доказателства, със Заповед №ПТД-272-04/ 22.07.2020г.

/приложена по делото/ на Директора на „Професионална гимназия по строителство и архитектура“-гр. Пазарджик, ЕИК- *********, с адрес- гр. Пазарджик, ул.“Кочо Честименски“№33, обл. Пазарджик, на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ във вр. с чл.326,ал.2 от КТ , трудовото правоотношение между страните било прекратено,считано от 23.07.2020г., поради „съкращаване на щата“.

Заповед

№ ПТД-272-04/ 22.07.2020г., е била връчена лично на ищцата М. на 22.07.2020г.

Видно от приетите по делото доказателства, работодателят е изискал и получил от Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Пазарджик, издаване на предварително разрешение или отказ за уволнение на някои категории работници или служители, ползващи специални закрила /Писмо изх.№20038295 от 27.05.2020г. и Писмо изх.№20057957 от 21.07.2020г./

По делото е приложено Заключение от

„Медикал Груп- 2100 ИПСМП“ЕООД касателно пригодността на ищцата да изпълнява длъжността „ПОРТИЕР“.

Приети и приложени са и 2 бр. протоколи- Протокол №1 от 18.05.2020г. на комисията по извършване на подбор по реда на чл.329 от КТ и Протокол №2 от 18.05.2020г. . на комисията по извършване на подбор по реда на чл.329 от КТ.

В хода на производството по делото е била допусната и извършена съдебно- икономическа експертиза, видно от заключението на която, размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за оставане без работа за период от 6 месеца е 5124.00лв.

В проведеното на 02.10.2020г. съдебно заседание е била извършена констатация с оригинала на трудовата книжка на ищцата, като е било установено, че в периода след 23.07.2020г. не са налице вписвания , съотв. няма данни ищцата да е започнала работа.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Предявените искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ пред местно и родово компетентен съд, при спазване на правилата за активна и пасивна процесуална легитимация, доколкото между ищеца и „Професионална гимназия по строителство и архитектура“-гр. Пазарджик, ЕИК- *********, с адрес-гр. Пазарджик, ул.“Кочо Честименски“№33, обл. Пазарджик, е съществувало действително трудово правоотношение, прекратено със Заповед №ПТД-272-04/ 22.07.2020г. на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ във вр. с чл.326,ал.2 от КТ , поради „съкращаване на щата“.

За да направи своите изводи относно законността на извършеното и оспорено от ищеца уволнение, съдът следва да прецени налице ли са в случая и доказани ли са от работодателя, върху когото лежи тежестта на доказване в настоящия процес, законовите предпоставки за извършване на уволнението. Това означава съдът да реши, както дали е спазена предвидената в Кодекса на труда процедура по извършване на уволнението, така и налице ли е материалноправното основание за извършване му – реалното съкращаване на щата за заеманата от уволнения служител длъжност.

Безспорно е по делото, че трудовото правоотношение с ищцата М. е прекратено с оспорената със Заповед №ПТД-272-04/ 22.07.2020г., връчена лично на ищцата М. на 22.07.2020г., в която, като основание за уволнението е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ - съкращаване на щата.

Запознавайки се със заповедта, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения относно издаването и съдържанието й. Същата е подписана от компетентния за това орган.

Спазена е необходимата писмена форма за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл.335 от КТ. Заповедта има и необходимото съдържание, което е ясно и разбираемо. В нея е отразено правното и фактическо основание за прекратяване на трудовия договор – чл.328, ал.1, т.2 от КТ, конкретизирано чрез посочването на „съкращаването в щата” като една от предвидените в тази правна норма две хипотези. Не е налице, според съда, несъответствие между фактическото основание за уволнението и правното основание, посочено в заповедта. Издадената заповед е мотивирана, като е конкретизирано въз основа на кое от предложенията на чл.328, ал.1, т.2 от КТ е издадена. Достатъчно ясно е посочено в заповедта основанието за уволнението, допълнително мотивиране на заповедта не е необходимо за законността на уволнението, тъй като съкращаването на щата е обективно безвиновно основание за уволнение, поради което и излагането на мотиви в тази насока не е нужно. Причините за съкращаването в щата могат да бъдат различни, но те са ирелевантни при преценката на законността на уволнението.

За законността на уволнението в случая е от значение работодателят да докаже само действителното наличие на реално съкращаване на щата. Това наличие или липса и съдът следва да прецени, решавайки въпроса за законността на извършеното от ответника уволнение.

В тази насока съдът прецени следното- за да е налице реалното съкращаване на щата като безвиновно основание по чл.328, ал. 1, т. 2, от КТ за упражняване на субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, трябва да е осъществено фактическо (реално) премахване на трудовите задължения, които включва съкратената длъжност по щатното разписание на работодателя, то да е осъществено по съответния ред и от компетентния орган, преди да е извършено уволнението.

По делото няма спор, че със ЗАПОВЕД №259-257/15.05.2020г., на Директора на ПГСА-Пазарджик във връзка със влязло в законна сила - РЕШЕНИЕ №1707/19.12.2019г., постановено по гр.д.№4016/2019г. и подадена от ищцата МОЛБА вх.№731/14.05.2020г., същата е била възстановена на заеманата от нея длъжност „ПОРТИЕР", считано от 15.05.2020г. Възстановяването на предишната работа на работника или служителя със съдебно решение обаче не е обусловено от това дали щатната бройка за длъжността съществува или не. Работодателят е длъжен в изпълнение на съдебното решение да допусне работника или служителя на предишната работа и в случите когато длъжността му е съкратена. Той обаче няма задължение да изменя щатното разписание, като отново възстанови тази длъжност, а може по своя преценка веднага да пристъпи към уволнение поради съкращаване на щата или да предложи на работника или служител друга работа. Предвид изложеното, следва да се приеме, че ответникът е изпълнил съдебното решение и е възстановил ищцата на предишната работа, като след това е пристъпил към уволнението й поради съкращаване на щата, защото длъжността й „ПОРТИЕР" е била съкратена.

От приетите по делото доказателства се установява, че на

18.05.2020г. на ищцата е било връчено предизвестие за прекратяване с изх.№180/15.05.2020г., но същото е било оттеглено, което е било оформено писмено върху самото предизвестие, като запознаването със същото ищцата е отказала да подпише, но въпреки всичко същото и е било съобщено в присъствието на свидетелите: П. З. ; Д. К.и Р. Г., което обстоятелство е оформено на гърба на самото уведомление.

Съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 4, изр. 2 и 3 КТ, работникът или служителят може да оттегли предизвестието за прекратяване на трудовия договор, ако съобщи за това преди или едновременно с получаването му, какъвто е настоящият случай. Същото правило е приложимо и при прекратяването на трудовото правоотношение с предизвестие от работодателя, който може да оттегли предизвестието за прекратяване на трудовия договор, ако съобщи за това преди или едновременно с получаването му.