Решение № 19078 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19078 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110150514 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „З....“ АД против Я. Е. Ж., с която е предявен осъдителен иск срещу ответника с правно основание чл.410 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сума в размер на 834,13 евро /1631,41 лв./, представляваща заплатено от ищеца обезщетение за нанесени вреди на л.а. „....“ с ДК № ......., вследствие на виновно и противоправно деяние, извършено от ответника, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че е страна по сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет автомобил марка „....“ с ДК № ....... по застрахователна полица № ..... от 28.09.2022 г., със с..... на валидност към датата на събитието – 11.03.2023 г. Сочи, че на тази дата в гр.София, на кръстовището на ул.“К“ и бул. „С“ в с.....а на действие на застрахователния договор, водачът и ответник по делото на автомобил „Ф..“ с ДК № ......... реализирал ПТП с л.а. „....“ с ДК № ........ Според съставения протокол вина за ПТП имал водачът на автомобил „Ф..“, който поради движение с несъобразена скорост ударил спрелия на червен светофар „....“. В рамките на поетия от ищеца застрахователен риск при условията на сключения договор за застраховка, собственикът на увреденото МПС завело пред „......“ АД щета № ...../14.03.2023 г. Извършени били огледи на застрахованото МПС при ищеца и било определено обезщетение в размер на 834,13 евро /1631,41 лв./. „З....“ АД изплатило застрахователното обезщетение в този размер на собственика на застрахования автомобил на 24.08.2023 г. След извършена справка в ..... било установено, че към датата на ПТП автомобил „Ф..“ нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което моли поради възникнало право на регрес спрямо виновния водач, същият да бъде осъден да възстанови на ищеца 1 сумата, която е заплатил като застрахователно обезщетение. В с..... е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника. Посочил е, че оспорва представения двустранен протокол, както и подписа, положен върху договор, за който се твърди да изхожда от ответника. Сочи, че стойността на ползваните услуги за ремонт били завишени в двоен размер спрямо средните пазарни цени към датата на събитието, както също и двойно завишени количества на вложените консумативи и материали. Поддържа, че съгласно общите условия и КЗ, застрахователят имал право на регресен иск, като същият упражнявал това си право чрез покана за доброволно изпълнение, като по делото нямало никакви доказателства за уведомяване на ответника относно претендираната сума. Моли за отхвърляне на предявения иск, поради неоснователността му.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.410 от КЗ.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 410 КЗ е да докаже сключен застрахователен договор за имуществена застраховка на увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се предполага; размерът на причинените вреди.

Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото препис на застрахователна полица на МПС № ..., че между ищеца и лицето В В Р е сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет автомобил марка „....“ с ДК № ....... на 28.09.2022 г. със с..... на валидност от 02.10.2022 г. до 01.10.2023 г.

По делото е приет двустранен констативен протокол от ПТП от 11.03.2023 г., подписан от ответника и посоченото за увредено лице – В Р, чиято автентичност не е оспорена от страните, напротив – процесуалният представител на ответника в проведеното открито съдебно заседание изрично е направил признание на факта, че протоколът доброволно е подписан от ответника и обективира реалния механизъм на ПТП. Съдът преценява направеното признание съобразно чл. 175 ГПК, във връзка с останалите събрани по делото доказателства, включително заключението по приетата съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ). Въз основа на съвкупната им преценка се установява следната фактическа обстановка:

На 11.03.2023 г. / в с.....а на застрахователното покритие на сключения договор за имуществена застраховка/, около 10:40 часа лек автомобил „Ф..“, рег.№ ...... се движел по бул.“С“, в посока от ул.“К С“ към ул.“А М, като на кръстовището с ул.“К“ответникът, който управлявал автомобила, реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил „.... Т .....“, рег.№ ............ Вследствие на ПТП, на автомобил „.... Т .....“ били причинени щети по задна броня и регистрационен номер, като стойността, необходима за поправката на щетите 2 възлиза на сума в размер на 408,32 евро по средни пазарни цени.

Не е спорно между страните и че собственикът на увреденото МПС е завел пред „......“ АД щета № ...../14.03.2023 г., като след извършени огледи на застрахованото МПС при ищеца, е определено обезщетение в размер на 834,13 евро /1631,41 лв./. „З....“ АД изплатило застрахователното обезщетение в този размер на собственика на застрахования автомобил на 24.08.2023 г. От извършената справка /вкл. и от проверката, извършена в проведеното открито съдебно заседание на 01.10.2026 г. от вещото лице в присъствие на процесуалния представител на ответника/ в ..... се установява, че към датата на ПТП за автомобила, управляван от ответника - „Ф..“, няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че ответникът е осъществил непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че при управление на автомобила ответникът не е упражнявал необходимия непрекъснат контрол върху превозното средство и не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка, така че да може да спре пред предвидимо препятствие. В резултат на това е допуснал сблъсък със спрелия пред него автомобил.

С тези си действия ответникът е нарушил задълженията си по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Между противоправното му поведение и настъпилите имуществени вреди е налице пряка причинно-следствена връзка, доколкото установените увреждания са непосредствен резултат от реализираното ПТП.

Вината на ответника се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото не са ангажирани доказателства, които да оборват законовата презумпция. Ето защо съдът приема, че са налице всички елементи за ангажиране на деликтната му отговорност за причинените имуществени вреди.

По отношение на стойността на дължимото обезщетение, съдът намира следното:

Видно от представените по делото фактури се установява, че ремонтът на увредения автомобил е извършен в официален сервиз.

Съгласно чл.410,ал.1,т.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.

Разпоредбата ясно сочи какъв е обемът на регресната отговорност на делинквента, а именно – до размера на платеното обезщетение от застрахователя. Но тази норма не може да бъде тълкувана изолирано от разпоредбите на чл.386,ал.2 от КЗ и чл.400,ал.1 от КЗ, които определят обема на отговорността на застрахователя по сключения договор за имуществена застраховка и какъв следва да бъде размерът на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението, което застрахователят следва да плати, трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ сочи какво се има предвид под действително претърпени вреди, а именно - за действителна се смята стойността, срещу която вместо 3 застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При частична увреда се дължи възстановителната стойност, т.е. това е стойността, срещу която може имуществото да бъде възстановено в състоянието, в което се е намирало преди увреждащото събитие. Следователно обстоятелството, че застрахователят е изплатил обезщетение в определен размер съобразно условията на сключения между него и застрахованото увредено лице договор и избрания начин на ремонт, само по себе си не означава, че цялата изплатена сума подлежи на възстановяване от причинителя на вредата, респ. от застраховател по сключена гражданска отговорност. Регресното вземане може да бъде уважено само до размера на действително подлежащите на обезщетяване вреди. В случай, че застрахователят е постигнал договорености със застрахованото лице за плащане на по-голяма сума, респ. за извършване на ремонт в официален сервиз на по-високи цени без автомобилът да е в гаранция, респ. да е доказано, че извършването на ремонт в официален сервиз при по-високи цени на труд и материали е единствено възможният начин да бъде поправен конкретния автомобил /изисква се специфична техника или квалификация и др./, то платеното в повече не може да бъде търсено като регрес от деликвента, чиято отговорност е ограничена по закон до действително претърпените вреди – т.е. до размера на пазарната стойност на труда и материалите, необходими за поправка на щетите, а остава за сметка на застрахователя.

В случая ищецът е изплатил застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото ПТП в размер на 839,19 евро. По делото не са ангажирани доказателства, че възстановяването на увреденото МПС в състоянието му преди настъпване на застрахователното събитие е налагало извършване на ремонта именно в официален сервиз, нито че необходимите възстановителни дейности не биха могли да бъдат извършени при обичайните пазарни цени на труда и вложените материали. При това положение съдът намира, че размерът на действително подлежащите на обезщетяване вреди следва да бъде определен въз основа на заключението на приетата САТЕ. Експертът е определил необходимите разходи за възстановяване на причинените увреждания по средни пазарни цени в размер на 408,32 евро. Заключението е прието по делото, не е било оспорено от страните и не са налице основания да не бъде възприето от съда в тази му част.

Ето защо съдът приема, че ответникът следва да възстанови на ищеца сумата от 408,32 евро, представляваща частта от изплатеното застрахователно обезщетение, съответстваща на установения размер на действително причинените имуществени вреди. За разликата над сумата от 408,32 евро до пълния предявен размер на иска, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Тъй като ответникът е представляван от особен представител и не е сторил разноски, такива не му се следват.

Ищецът е поискал присъждане на разноски за държавна такса в размер на 33,36 евро, 250 евро възнаграждение за вещо лице, 284 евро възнаграждение за особен представител и 4 юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото на сума в размер на 50 евро. Съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца следва да се присъди общо сума за сторени разноски в размер на 302,21 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Я. Е. Ж., ЕГН:********** да заплати на „З....“ АД, ЕИК:..... сума в размер на 408,32 евро, наоснование чл.410 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД, представляваща заплатено от ищеца обезщетение за нанесени вреди на л.а. „....“ с ДК № ......., вследствие на виновно и противоправно деяние, извършено от ответника на 11.03.2023 г., когато около 10:40 часа, управляваният от него лек автомобил „Ф..“, рег.№ ...... се движел по бул.“С“, в посока от ул.“К С“ към ул.“А М, като на кръстовището с ул.“К“ответникът, който управлявал автомобила, реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил „.... Т .....“, рег.№ ..........., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 834,13 евро, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.