Определение № 1049 от 14.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1049 гр. Бургас, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500528 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България 49“, бл.53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак чрез пълномощника си юрисконсулт Ивета Тенева против разпореждане № 71/07.03.2025г., издадено от Районен съд – Средец по ч. гр. д. № 20252170100110 в частта, в която е отхвърлено заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. С. М., ЕГН: ********** от ***** за заплащане на следните суми:

78,28 лева, представляващи договорна лихва за периода от 20.01.2024г. до 20.11.2024г.;

91,51 лева, представляващи лихва за забава за периода от 21.02.2024г. до 20.11.2024г.;

196,35 лева, представляващи възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“;

240,00 лева, представляващи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“;

30 лева – неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени към 06.03.2024г.;

200 лева – такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането за забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 20.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от 20.11.2024г. до 26.02.2025г., както и за сумата от 7,61 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на договора в това производство. Дружеството посочва, че договорното възнаграждение е определено в съответствие с законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Жалбоподателят подчертава, че няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишен процент на разходите, тъй като между страните е уговорен фиксиран лихвен процент. По отношение на законната лихва, дружеството – жалбоподател се позовава на решение № 75/16.07.2015г., постановено от ВКС по т. д. № 519/2014г., според което законната лихва се 1 дължи като законова последица от предявяване на иска и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86, ал. от ЗЗД.

Относно лихвата за забава, частният жалбоподател подчертава, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а обезщетение за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърнатата част от главницата във вноската. „Профи Кредит България“ ЕООД иска от съда да отмени разпореждането в обжалваната част и да разпореди издаването на заповед за изпълнение за оспорените суми.

Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 27.02.2025г. „Профи Кредит България“ ЕООД подава заявление да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. С. М. за следните суми:

447,54 лева, представляващи неплатен остатък от главница по договор за потребителски кредит № 40022628840/05.01.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление – 27.02.2025г. до окончателното изплащане на главницата;

78,28 лева, представляващи договорна лихва за периода от 20.01.2024г. до 20.11.2024г.;

91,51 лева, представляващи лихва за забава за периода от 21.02.2024г. до 20.11.2024г.;

196,35 лева, представляващи възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“;

240,00 лева, представляващи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“;

30 лева – неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени към 06.03.2024г.;

200 лева – такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането за забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 20.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от 20.11.2024г. до 26.02.2025г., както и за сумата от 7,61 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На 28.02.2025г. Районен съд – Средец разпорежда де се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 447,54 лева, представляващи неплатен остатък от главница по договор за потребителски кредит № 40022628840/05.01.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление – 27.02.2025г. до окончателното изплащане на главницата и за сумата от 57,61 лева – разноски за заповедното производство.

С разпореждане рег.№ 71/07.03.2025г., съдът отхвърля заявлението на дружеството да се издаде заповед по чл.410 от ГПК за следните суми: 78,28 лева, представляващи договорна лихва за периода от 20.01.2024г. до 20.11.2024г.; 91,51 лева, представляващи лихва за забава за периода от 21.02.2024г. до 20.11.2024г.; 196,35 лева, представляващи възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 240,00 лева, представляващи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 30 лева – неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени към 06.03.2024г.; 200 лева – такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането за забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 20.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от 20.11.2024г. до 26.02.2025г., както и за сумата от 7,61 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че заявлението на дружеството се основава на нищожен договор за кредит – основание по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, поради което приложение намира правилото на чл.23 от ЗПК – възстановява се единствено чистата стойност на кредита.

Съдът приема, че на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК не са налице предпоставките 2 за уважаване на искането в частта, относно договорените допълнителни услуги за приоритетно разглеждане на искането за кредит и за промени в погасителния план в размер на 196,35 лева, съответно на 240,00 лева и в частта на таксите за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева и 200 лева. Тези претенции, според съда, се основават на неравноправни клаузи. В мотивите на обжалваното разпореждане, съдът посочва, че клаузите, с които са договорени посочените по-горе услуги, такси и лихви са такива, които не са уговорени индивидуално, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и поставят условия, които са в тежест на потребителя – чл.143, ал.2, т.19 и т.20 от ЗПК. Поради това, тези клаузи противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК и са нищожни. В подкрепа на този извод, съдът се позовава на т.1 и т.4 от решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22. Според т.1 от цитираното решение, разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на потребителя приоритет при разглеждане на искането му за кредит и при отпускането на сумата, представляват „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и участват при формирането на годишния процент на разходите по чл.3, б. „и“ от Директивата, когато покупката на тези услуги се явява задължително условие за получаване на кредита или услугите представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Според т.4 от решението, чл.3, §1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Съдът заключава, че конкретният случай попада в приложното поле на т.1 и т.4 от решение на СЕС по дело С-714/22г. и подчертава, че сключването на допълнително споразумение за услугата приоритетно разглеждане на искането за кредит представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по договора за кредит. Съдът посочва, че разходът за допълнителните услуги не може да бъде квалифициран по друг начин, освен като разход по договора за кредит, тъй като е свързан с действия по управление на кредита, за които на кредитополучателя се вменява задължение за заплащане на допълнителна такса. Поради това, този разход попада в понятието „общи разходи по кредита“ по смисъла на решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22 и договорът следва да се счита освободен от лихви и разноски. По отношение на таксата да извънсъдебно събиране на задължението по кредита, съдът посочва, че по правило потребителят дължи обезщетение за периода на забавата в размер на лихвата, поради което определянето на такава такса противоречи на чл.10, ал. от ЗПК и на чл.33, ал.1 от ЗПК. В резултат на това, клаузата, с която е договорена процесната такса е неравноправна. В подкрепа на този извод, заповедният съд цитира практика на ВКС, създадена след постановяването на решение по дело С-714/22.

Разноските в заповедното производство, съдът присъжда като определя възнаграждение на процесуалния представител на заявителя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ в минимален размер.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, 3 които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Според чл.3, б. „и“ от Директивата, „годишен процент на разходите“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл.19, §2.

В чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит е разписана възможността на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В алинея втора е въведена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Алинея четвърта предписва видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.

Според чл.19, ал.1 и ал.3 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, които са различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит; разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.