Акт № 6651 от 03.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6651 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Димитър К.

Членове:Пламен Ив. Шумков

Иван В. Стоянов при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Пламен Ив. Шумков Въззивно гражданско дело № 20251100513193 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищцата С. Д. К. срещу Решение № 16301 от 31.08.2025 г., постановено по гражданско дело № 47574/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 155-ти състав.

С обжалваното първоинстанционно решение Софийският районен съд е отхвърлил изцяло предявения от С. Д. К. против ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 8 489,00 лв., настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП), реализирано на 20.10.2022 г. в гр. София при пътуване в тролейбус марка „Шкода“, модел 27TR Solaris, с инв. № 1621, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2023 г. до окончателното изплащане, като е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество на основание чл.

78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 595,00 лв.– сторени по делото разноски.

Във въззивната жалба са изложени подробни доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, постановен при нарушение на материалния закон (чл. 45 от ЗЗД, чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 24, ал. 1 и чл. 132, т. 2 от ЗДвП) и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертни заключения.

Жалбоподателката поддържа, че районният съд неправилно е приел липса на виновно и противоправно поведение у водача на тролейбуса и необосновано е счел 1 презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за оборена. Сочи се, че внезапното аварийно спиране е извършено без обективна пътна необходимост за предотвратяване на ПТП, като водачът е бил длъжен да осигури безопасността на превозваните пътници. Отделно се изтъква, че всички заявени имуществени разходи са реално извършени, медицински обусловени и доказани чрез писмени доказателства, свидетелски показания и заключенията на съдебномедицинската и съдебно-счетоводната експертизи. Претендира се пълна отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска в заявения размер от 8 489,00 лв., ведно със законната лихва от датата на отказа на застрахователя – 06.04.2023 г., както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е депозирало писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, тъй като водачът на тролейбуса не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а рязкото задействане на спирачките е представлявало спасителна реакция, провокирана от противоправно нападение от трето лице. Оспорват се основанието и размерът на отделните имуществени пера, поддържа се възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и възражение за липса на покрит риск. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 27.01.2026 г. по реда на чл. 129 от ГПК, с молба от 04.02.2026 г. въззивницата - ищца е направила уточнение на исковата молба относно вида и стойността на закупените медикаменти (на обща стойност 182,07 лв. / 93,09 EUR), както и относно конкретните маршрути, брой курсове и размер на транспортните разходи с таксиметров превоз до лечебни и рехабилитационни заведения (на стойност 138,80 лв. / 70,97 EUR за рехабилитацията, наред с разходите за изписване и превръзки).

С молба от 17.04.2026 г. въззивницата е представила преписи от влезли в сила съдебни актове, постановени между същите страни относно същото увреждащо събитие за репариране на неимуществените вреди: Решение № 2811/14.05.2024 г. по гр. д. № 2434/2023 г. на Софийския градски съд, Решение № 1285/10.12.2024 г. по в. гр. д.

№ 1587/2024 г. на Софийския апелативен съд и окончателно Решение № 53 от 11.02.2026 г. по т. дело № 565/2025 г. на Върховния касационен съд, II т.о., с което ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на С. Д. К. сумата от 50 000,00 лв.

(25 564,59 EUR) – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт от 20.10.2022 г., ведно със законната лихва.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са 2 задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

По основанието на иска и зачитането на силата на пресъдено нещо:

Предявен е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане. Фактическият състав за ангажиране отговорността на застрахователя включва: осъществен деликт от водача на застрахованото моторно превозно средство (деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата), както и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на събитието.

Пред въззивния съд е представено доказателство за новонастъпил след постановяване на първоинстанционното решение факт от съществено правно значение, а именно влязло в сила Решение № 53 от 11.02.2026 г. по т. дело № 565/2025 г. на Върховния касационен съд, II т. о. Постановеното решение на ВКС е между същите страни страни (С. Д. К. и ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД) и произтича от същото застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 20.10.2022 г. около 18:00 ч. в гр.

София на бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ с тролейбус с инв. № 1621, управляван от водача Х.С.Б..

Когато между същите страни се водят паралелни или последователни производства за обезщетяване на различни по вид вреди (имуществени и неимуществени), произтичащи от едно и също непозволено увреждане, съдебните решения почиват на общ правопораждащ фактически състав. Влезлият в сила съдебен акт формира сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК относно общите юридически факти: настъпването на ПТП, противоправността на поведението на водача, неговата вина, причинната връзка между деянието и получената телесна повреда, както и действието на застрахователното правоотношение. Тези установени със СПН факти са задължителни за настоящия съд по силата на чл. 297 от ГПК и съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК не подлежат на повторно разглеждане и пререшаване. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т.

2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 50108 от 17.02.2023 г. по т. д. № 638/2022 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 60134 от 13.10.2021 г. по т. д. № 1670/2020 г. на ВКС, II т. о.).

С горепосоченото решение на ВКС окончателно е признато, че водачът на тролейбуса Х.Б. е извършил противоправно деяние, като е спрял внезапно и рязко в нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗДвП и не е осигурил условия за безопасно превозване на пътниците съобразно изискването на чл. 132, т. 2 от ЗДвП. ВКС е приел, че субективните притеснения на водача от агресивното словесно поведение на качилия се в превозното средство велосипедист не съставляват случайно деяние или неизбежна отбрана и не изключват вината му, тъй като не е имало реална непосредствена опасност за живота и здравето му при заключена кабина. Вследствие на това противоправно аварийно спиране пътничката С. К. е паднала в салона и е получила тежка травма – многофрагментно взривно счупване на тялото и дъгата на втори поясен прешлен (L2) с притискане на вертебралния канал, довело до трайно затруднение в 3 движението на снагата за повече от 30 дни. Същевременно с влязлото в сила решение е разгледано и изрично отречено възражението на застрахователя за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД (тъй като изправянето на ищцата пред вратата за слизане на предстояща спирка е нормално правомерно поведение, а остеопорозата няма приносен характер за счупването при директния тежък удар). Дори да се разглежда самостоятелно, наведеното от ответника възражение за съпричиняване е изцяло недоказано, тъй като от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че при аварийното спиране върху тялото на ищцата е въздействала хоризонтална инерционна сила от 330 N (еквивалентна на 33 kg), на която тя обективно не е могла да противостои.

С оглед на горното, изводът на първоинстанционния съд за липса на виновно и противоправно поведение на водача и за неоснователност на иска по основание е неправилен. ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД дължи пълно обезщетяване на реално претърпените от ищцата имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от деликта по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.

По отделните пера на претендираните имуществени вреди:

1. Разход за остеосинтезен имплант: Претендира се сумата от 4 931,00 лв. От приетата фактура № ********** от 25.10.2022 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ ЕАД, и фискален бон към нея се установява, че стойността на медицинското изделие (Deformity Armada Spinal System Implants) възлиза на 7 260,00 лв., от която след реимбурсиране от НЗОК в размер на 2 329,00 лв., ищцата е заплатила в брой сумата от 4 931,00 лв.. От съдебномедицинската експертиза и епикризата се установява, че оперативното лечение чрез транспедикуларна двустранна стабилизация на нива L1-L2-L3 с полиаксиални винтове е било абсолютно необходимо за възстановяване на спиналната стабилност и предотвратяване на парализа, като стойността на стабилизиращите елементи не се поема напълно от НЗОК. Разходът е доказан и следва да се уважи изцяло в размер на 4 931,00 лв.

2. Разход за избор на лекарски екип: Претендира се сумата от 900,00 лв.

Разходът е удостоверен с фактура № ********** от 25.10.2022 г. и фискален бон от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Предвид сложността на оперативната интервенция на гръбначния стълб и необходимостта от висококвалифицирана хирургична помощ, съдът намира, че разходът е пряка и непосредствена последица от увреждането и подлежи на пълна репарация в размер на 900,00 лв.

3. Разход за стаплер за кожен разрез: Претендира се сумата от 60,00 лв.

Установява се от фактура № ********** от 25.10.2022 г. и фискален бон. От СМЕ е видно, че стаплерът е медицински консуматив за прецизно механично зашиване на оперативната рана, поради което разходът е доказан и се уважава за 60,00 лв.

4. Разход за следоперативни превръзки: Претендира се сумата от 40,00 лв. за две превръзки по 20,00 лв. Установява се от фактура № ********** от 04.11.2022 г. и фактура № ********** от 07.11.2022 г. с фискални бонове. СМЕ потвърждава медицинската необходимост от амбулаторната обработка и превръзка на оперативната рана, поради което перото е изцяло доказано за 40,00 лв.