Решение № 130 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Пазарджик, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. С.ов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора С. Б. П. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265200600436 по описа за 2026 година

С присъда № 23 от 07.04.26 г., постановена по НОХД № 971/25 г. на РС – Пазарджик е постановено следното :

Признава подсъдимия М. К. Ч. от **************, за виновен в това, че на 29.07.2023 г., на АМ Тракия, в района на километър 87, обл. Пазарджик, противозаконно е подпомогнал група от седем чуждестранни граждани а именно: ***** ************, *********,

**********, ****************

************, **********

/*******************, ***********, ************, ***********., *********** и **************, *********., ***********, ************* в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, като деянието е било извършено по отношение на повече от едно лице, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „**********“ с рег. ****** и по начин, опасен за живота на лицата престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, т.3 и т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.2, ал.1 от НК, като го оправдава деянието да е извършено по отношение на лице ненавършило 16 годишна възраст, поради което и на основание чл. 281, ал.2, т.1, т.3 и т.5, вр. с ал.1, вр. с чл.2, ал.1 от НК, вр. с чл. 54, ал.1 от НК го осъжда на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 2556.46 евро, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода се отлага за изпитателен срок от четири години.

Възпитателната работа с условно осъдения се възлага на Наблюдателната комисия при общ.*******

Постановено е веществените доказателства: Мобилен телефон „********” да се върне на подсъдимия М. К. Ч., лек автомобил „**********“ с *********, ведно със Застраховка 1

„Гражданска отговорност“ за л.а. „**********“, зелена карта и удостоверение за техническа изправност за л.а. да се върнат на собственика И.Р. Д..

Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия.

Оплакването е за явна несправедливост при определяне размера на изпитателния срок. Иска се изменение на присъдата чрез намаляване размера на определения изпитателен срок до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания.

Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата. Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.

Подсъдимият не се явява на въззивното производство. Същият не е намерен на посочения от него адрес и делото е разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелите ********* (на *************) и ************ (на ДП установен като *****) - (показанията им са приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.5 от НПК), заедно с лицата *****, *************, ********** и ****** - всички граждани на ******* избягали от страна си по различно време в първата половина на 2023 г.

Придвижили се през ***********. Всеки от тях платил различни суми, за да бъдат преведени от **************** Сумите били давани на лица, които организирали преминаването още ***********, като уговорката била, че сумите, които дават, включват и преминаването им през България. Били група от около 20 човека. Преминали по стълба през оградата на границата между ******* Там чакали известен период от време - 2-3 дни - в гората.

На 29.07.2023 г. между 02,00 и 03,00 ч. при тях пристигнал лек автомобил „**********“ с рег. ******, управляван от подсъдимия М. К. Ч.. Подсъдимият им казал да се качват и *********, ************, *****, *************, ********** и ****** се качили в автомобила. Било им обяснено, че той ще ги закара до Сърбия.

Същия ден, 29.07.2023 г., свидетелите ***********, полицейски служители при ОД на МВР Пазарджик, изпълнявали служебните си задължения, свързани с контрол по безопасност на движението и охрана на обществения ред, като със служебния си автомобил се намирали на АМ Тракия в района на километър 87, в посока за движение гр. София.

Около 06.00 часа те получили информация от ОДЧ при РУ на МВР Пазарджик, която сочела, че по магистралата в посока от гр. Пазарджик към гр. София, се движел лек автомобил „**********“ с рег. ******, с който вероятно били превозвани нелегално пребиваващи на територията на страната чужденци.

Скоро след това полицейските служители забелязали, че посоченото превозно 2 средство преминало покрай тях и го последвали. Подали звуков и светлинен сигнал, с което указали на водача да спре. Същият се подчинил и спрял в аварийната лента на АМ Тракия в района на километър 87-ми.

Служителите установили, че в превозното средство се намирали седем лица с профил на нелегално пребиваващи чужденци. Част от тях били на седалките, а друга част се намирали в багажния отсек. Всички били без документи. Като водач на автомобила установили подсъдимия М. К. Ч., който оказал съдействие и заявил, че действително хората, които превозвал, били мигранти от Афганистан.

На мястото пристигнали и служители на сектор „Миграция“ към ОД на МВР Пазарджик, които установили, че между превозваните лица се намирало и лице ненавършило 16 годишна възраст по данни на самите чужди граждани, които те заявили пред полицейските органи.

Лицата били установени като ********** ********, **** г. ***********, ******************/, ******., ******* /**********/, ******** г., ********** /*****/, ****** г., ************/, ********** г. и *********/, ******* г. Всички лица били родени ***********.

Полицейските служители установили още, че част от лицата били превозвани по опасен за живота и здравето им начин - в багажния отсек на лекия автомобил, без последният да е пригоден за превоз на пътници.

Било образувано ДП с протокол за оглед на местопроизшествие.

Видно от справка за собственост на МПС, превозното средство „**********“ с рег.

****** било собственост на свидетелката ************ Същата е разпитана на ДП (показанията й са приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.5 от НПК) и е заявила, че е продала автомобила на лицето И.Р.Д. на 29.06.2023 г. Представила е като доказателство нотариално заверен договор за покупко-продажба от същата дата. Няма данни за пререгистрация на автомобила на името на Д..

В хода на съдебното следствие са получени писма от Държавна Агенция по Бежанците, ведно с информация за чуждите граждани, установени в автомобила, управляван от подсъдимия в инкриминирания ден, от които е видно, че имената и рождените дати на лицата са както следва: ***** /************/, роден на 01.07.2001 г., ********* *********/, ********* г., ************ /**********/, роден на 03.04.1999 г., ********** /**************., ************/, ***********. и ******/**********/, *********.

Всички лица били граждани на ******* родени ***********.

С оглед на установената в хода на съдебното следствие разлика в имената и рождените дати на тези лица е допуснато и изменение на обвинението в обстоятелната му част, само по отношение на тези разликите в имената и рождените дати на афганистанските граждани, установени в автомобила на подсъдимия на инкриминираната дата на АМ Тракия. Следва да се отбележи, че разликите в имената и датите на раждане се дължат на първоначално неточно установяване /превод, транслитерация/ самодекларирани данни, но фактически лицата, посочени в информацията от Държавна Агенция по Бежанците са същите, установени в процесния автомобил на инкриминираната дата, предадени на съответните полицейски органи, регистрирани в базата данни на ДАБ (според писмото, получено от там) и впоследствие отразени в предоставената от Държавна Агенция по Бежанците информация по делото.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд установил от съвкупната преценка на писмените, гласни и веществени доказателствени средства.

По приложението на закона.

При така установените факти, от обективна и субективна страна подс. М. Ч. е осъществил престъпния състав на чл. 281, ал. 2, т.1, т. 3 и т. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 от 3

НК, като на 29.07.2023 г., на АМ Тракия, в района на километър 87, обл. Пазарджик, противозаконно е подпомогнал група от посочените седем чуждестранни граждани, да преминават през територията на Република България в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, като деянието е било извършено по отношение на повече от едно лице, чрез използване на моторно превозно средство, лек автомобил „**********“ с рег. ****** и по начин, опасен за живота на лицата.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действал е с пряк умисъл.

Подсъдимият е транспортирал въпросните лица през тъмната част на денонощието.

Мястото, откъдето ги е взел и качил в колата, сочи, че извършителят е имал представи, че тези лица нямат необходимите документи и разрешение да преминават през територията на страната. Несъмнено той е съзнавал всички фактически обстоятелства от състава на престъплението – действал е с пряк умисъл. Неоснователни са доводите на защитата в противния смисъл.

По възраженията за недоказана користна цел.

Районният съд е изложил убедителни мотиви защо е приел наличие на такава специална съставомерна цел, като елемент от субективната страна на деянието.

В показанията си свидетелите ********* и ************ установяват, че са криели в гората няколко дни и след това се качили в автомобила, управляван от подсъдимия.

Последният лично ги приканил да се качат, т.е. няма как да се счита, че подсъдимият не е бил наясно какви лица и защо превозва. Правилно контролираната инстанция приема, че липсата на пари у подсъдимия към момента на задържането не обуславя еднозначен извод, че Ч. не е получил или не е имал за цел да получи имотна облага, за да превози лицата през цялата територия на Република България в нарушение на чл.19, ал.1 т.1 от Закона за чужденците в Република България. Действията, насочени към организиране на транспорта с участието на подсъдимия, мястото в гората, откъдето е взет транспорта от чуждите граждани, времето - в тъмната част на денонощието, осигуряването на превозното средство с цел подпомагане на придвижването до мястото на границата със Сърбия, обосновано са дали основание на първоинстанционния съд да прпиеме, че подсъдимият е осъществил изпълнително деяние на престъпния състав по противозаконно подпомагане на група от чуждестранни граждани да преминават през територията на Република България в нарушение на посочената разпоредба от Закона за чужденците в Република България с цел получаване на имотна облага. Правилно съдът е приел, че случайното присъствие на подсъдимия на мястото категорично се изключва от доказаните по делото факти: пристигане в тъмната част на денонощието на укрито място в гора в близост до границата, приканване на чуждите граждани да се качат в автомобила, предварително зададен маршрут към район до сръбско-българската граница и превоз на седем лица без документи, част от които в багажния отсек. Категорично не се касае за спонтанна помощ от страна на подсъдимия спрямо чуждите граждани, а на участие в предварително организирано превеждане през страната. Такива организирани услуги се заплащат от същите тези чужди граждани, за което свидетелстват и самите афганистански граждани.

Правилно подсъдимият е оправдан за квалифициращото обстоятелство по чл. чл. 281, ал.2, т. 4 от НК. Доказателствата по делото сочат, че измежду подпомогнатите лица не е имало такова, ненавършило 16 годишна възраст.