Решение № 997 от 03.08.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Пазарджик, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220101927 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е по реда на чл. 530 – 548 от ГПК.

Образувано е по молба на А. С. М. от гр. Пазарджик с правно основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация за промяна на трите му имена от А. С. М. на А. Н. Ю..

В молбата се заявява, че молителят е роден на 28.01.2001 г. в Пазарджик и е записан с имената А. С. М., като родителите му са носели имена Е. П. А. и С. Я. М.. Семейството обаче било от турски етнически произход и изповядвало мюсюлманска религия. Родът им бил познат като Ю.. Поради т.нар. възродителен процес обаче дядото на молителя бил преименуван с българско име и впоследствие при раждането на баща му искали да го нарекат Н., но това име липсвало в „разрешения тогава списък с имена“.

Заинтересованите страни Община Пазарджик и Районна прокуратура – П. не са изразили становище и в съдебно заседание не изпращат представители.

От фактическа страна се установява следното:

Доведеният от молителя свидетел Б. В., съсед на молителя от махалата, дава показания, че молителят е познат на всички като А.. Баща му приживе е бил наричан от всички Н., а фамилията им като цяло я знаели като Ю.. Свидетелят твърди, че не знае дали бащата на молителя има българско име. Семейството ходело на джамия и спазвало ислямската традиция.

Установява се от писмените доказателства и изявлението в молбата, че бащата на молителя 1 от раждането си през 1975 г. до смъртта си през 2015 г. е носил по документи името С. М..

Съдът обаче не намира причина да не кредитира показанията на свидетеля, включително относно името, с което е бил познат бащата на молителя. Правдоподобни са показанията му за това, че в относително обособения квартал с общоизвестно голям дял на население, изповядващо исляма, където живее молителят, сред представителите на местната общност молителят е широко познат като А., баща му – като Н., макар и никога да не е носил официално това име, а семейството – като Ю.. Общоизвестно е, че част от това население официално носи турско-арабски имена, а друга част – български, но и вторите най-често имат неофициално второ турско-арабско име, с което са познати; често по тяхна молба се допуска от съда и промяна най-малко на личните им имена в подобна насока. Общоизвестно е също, че така нареченият възродителен процес, свързан със задължителна промяна на имена на мюсюлмани в края на 80-те години, е бил предшестван от не толкова масови промени на имена сред части от мюсюлманското население в подобни квартали, вкл. чрез указване да се даде на новородените деца име от формално само препоръчителния списък с имена, съществувал по това време. Всичко това се съгласува с показанията на свидетеля и тъй като липсват данни, които да ги опровергават, съдът счита, че следва да ги кредитира, като приеме за доказани твърденията относно имената, с които семейството е било познато.

При така установените факти следва от правна страна да се отговори на няколко въпроса.

На първо място, съдебната практика допуска относително широко тълкуване на понятието „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, когато се отнася до собственото име на лицето. Като важно обстоятелство според случая може да се прецени дори и дискомфортът, който това лице изпитва във връзка със собственото си име, без това име да е опозоряващо или осмиващо само по себе си. По-строго се тълкува понятието „важни обстоятелства“, когато засяга бащино или фамилно име, за които ЗГР предписва ред за образуването им, а не се избират свободно при раждането, както е при собственото име, и които поначало съдържат информация за произхода на носещия имената. В много случаи промяна на бащиното име се допуска едва след като преди това бащата измени собственото си име.

Според решение № 342 от 23.04.2010 г. по гр.д. 80/2009 г. на IV ГО на ВКС бащиното и фамилното име „не следва да бъдат променени съобразно етническата принадлежност при липса на доказателства, че името и фамилията на бащата не са променяни съобразно тази принадлежност; че лицето не е известно в обществото, в т.ч. в семейния и приятелски кръг, с имена, различни от бащиното и фамилното му име“.

В същото време обаче, при значително по-строгата преценка на важните обстоятелства, чл.

19, ал. 1 от ЗГР не изключва възможността за промяна на бащиното и фамилното име при наличието на такива обстоятелства, нито от него се подразбира, че промяната може да бъде само между алтернативните варианти по чл. 13 и 14 от ЗГР. Ако по-строго преценените обстоятелства все пак бъдат сметнати за важни, бащиното или фамилното име може да бъде променено дори по начин, който няма да съответства на чл. 13 и 14 от закона. Самото цитирано решение сочи пример на такива важни обстоятелства (в случая по решението – 2 като недоказани): лицето да е известно в обществото, в т.ч. в семейния и приятелски кръг, с имена, различни от бащиното и фамилното му име.

Според настоящия състав случаят с молителя е именно такъв. Няма съмнение, че неговият баща нито е променял името си от С. към Н., нито в бъдеще може да го направи, предвид, че е починал. Установява се обаче, че никой в по-далечния семеен, приятелски, съседски и т.н. кръг не е знаел българското име на бащата, а се е предпоставяло, че лицето, познато им като А., носи като бащино име името на баща си Н. и като фамилно – името на рода си, а именно Ю.. Фактически това означава, че молителят е бил известен в общността си именно с тези имена, различни от бащиното и фамилното му име, което вече може да бъде преценено като важно обстоятелство по начин, съответстващ на съдебната практика, изразена в цитираното решение на ВКС.

По тази причина този състав на съда намира, че са налице важни обстоятелства, даващи основание молбата да бъде уважена относно трите имена на молителя, за да се постигне съответствие между името, с което е познат, и името, което формално носи.

Такава еднократна промяна не противоречи на принципа за стабилност на името като основен идентифициращ признак на всяко лице, няма данни да е мотивирана от други съображения (например укриване на съдимост, заобикаляне на забрана за влизане в определена държава и т.н.) и в известен смисъл продължава и да носи информация за произхода на лицето, макар и не стриктно по уредения в чл. 13 и 14 от ЗГР начин.

С оглед горното съдът

РЕШИ:

Допуска на осн. чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна на собственото, бащиното и фамилното име на А. С. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. ******** № ***, от А. С. М. на А. Н. Ю..

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Община П. за отразяване в регистрите и актовете за гражданско съС.ие и регистъра на населението.

Заинтересованите страни могат да обжалват решението пред П. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3