Решение № 2651 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2651 гр. С., 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110132216 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. И. Д. срещу „К.“ ЕАД, с която са предявени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, с които се иска прогласяването на нищожността на Договор за потребителски кредит № 3115130/21.01.2025 г., сключен между Е. И. Д. и „К.“ ЕАД.

Ищцата твърди, че между нея и „К.“ ЕАД на 21.01.2025 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 3115130 за сумата в размер на 10 000 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) от 62,93 % и фиксиран годишен лихвен процент от 49,82 %. Счита, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като към ГПР не е включено възнаграждението за поръчител, което ищцата дължи по договор, сключен с „А.Т.“ ЕООД, а този разход е пряко свързан с договора за кредит и възнаграждението се дължи отново на ответника, както и не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Счита, че застраховката представлява разход по заема, който също следва да бъде включен в ГПР. Сочи, че договорът противоречи и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в него не са посочени условията по прилагането на лихвения процент; липсва уточнение на базата, върху която се начислява лихвеният процент, както и как е разпределен той във времето; не е посочено и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата. Твърди, че е недействителен и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „А.Т.“ ЕООД, тъй като е акцесорен към недействителен договор за кредит. Сочи, че сключеният договор за поръчителство е лишен от основание, както и че чрез него се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, 1 следователно и договорът за потребителски кредит заобикаля закона. С оглед гореизложеното моли за прогласяване нищожността на договора за кредит и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като отпускането на сумата не е одобрено от ответника. Сочи, че между страните не са разменени насрещни престации. Твърди, че посоченият от ищцата договор не съществува в правния мир. Твърди, че съгласно чл. 4, т. 5 от Общите условия „К.“ ЕАД има право, без да се мотивира, да отхвърли заявлението за отпускане на кредит, чрез изпращане на изрично уведомление до кредитополучателя, включително по посочения от него в заявлението e-mail или чрез SMS на посочения от кредитополучателя телефонен номер, или чрез мълчалив отказ, като в случая „К.“ ЕАД не е одобрило заявлението до изтичане на сроковете и договорът не е влязъл в сила. Сочи, че договорът за кредит е реален договор и същият се сключва с предаването на заемната сума, като в случая не е предавал сума в заем на ищцата. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също не е влязъл в сила, тъй като не е сключен договор за кредит. Моли исковете да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а в условията на евентуалност - да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяването на нищожността на Договор за потребителски кредит № 3115130/21.01.2025 г. със страни ищцата Е. И. Д. и ответника „К.“ ЕАД.

В тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит № 3115130/21.01.2025 г. със соченото в исковата молба съдържание, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, включително че ответникът е одобрил сключването на договора за кредит (одобрил е подаденото заявление, за което кредитополучателят е бил уведомен на посочения от него email и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване) чрез изпращане на уведомление за одобрение) и е предоставил, съответно ищцата е усвоила сумата по отпуснатия потребителски кредит, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, или че договорът заобикаля закона – в частност ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при 2 сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По делото са приети неподписан Договор за предоставяне на поръчителство от 21.01.2025 г., със страни „А.Т.“ ЕООД като поръчител и Е. И. Д. като потребител, ведно с погасителен план, неподписан Договор за потребителски кредит № 3115130/21.01.2025 г. със страни „К.“ ЕАД като кредитор и Е. И. Д. като кредитополучател, ведно с Приложение № 1 към него, в което е уговорено предоставяне на потребителски кредит в размер на 10 000 лв. за срок от 24 месеца (с падеж на вноските от 28.02.2025 г. до 31.01.2027 г.), при ГЛП – 49,82 % и ГПР – 62,93 %, с общ размер на всички плащания – 16 135 лв., както и Общи условия за предоставяне на кредити от „К.“ ЕАД, в които е описана процедурата по кандидатстване за кредит от разстояние, оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението за отпускане на кредит, сключването на договора, усвояването и погасяването на кредита, правата и задълженията на страните и начините за прекратяване на договора. Други доказателства от страна на ищцата за сключването на процесния договор за потребителски кредит и за изплащане на суми по него не са ангажирани.

Спорен между страните пред районната инстанция е въпросът сключен ли е помежду им Договор за потребителски кредит № 3115130/21.01.2025 г.

С оглед изричното правило на чл. 154 ГПК доказателствената тежест да установи сключването на процесния договор за потребителски кредит от 21.01.2025 г. носи ищцовата страна, за което съдът е дал нарочни указания с доклада по делото, като на основание чл.

146, ал. 2 ГПК на ищцата е указано, че не сочи доказателства за сключването на договора чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, включително че ответникът е одобрил сключването на договора за кредит (одобрил е подаденото заявление, за което кредитополучателят е бил уведомен на посочения от него email и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване) чрез изпращане на уведомление за одобрение) и е предоставил, съответно ищцата е усвоила сумата по отпуснатия потребителски кредит, с оглед оспорването от страна на ответника такъв договор да е бил сключен. След получаване на доклада по делото от ищцата е постъпило становище от 23.10.2025 г., в което са изложени съображения за недействителност на договора за кредит, без направени доказателствени искания във връзка с разпределената доказателствена тежест в доклада. В исковата молба и в последващата молба – становище не се съдържат и доказателствени искания за задължаване на ответника, на основание чл. 190 ГПК, да представи по делото писмени доказателства във връзка със сключването на процесния договор за потребителски кредит и изпълнение на задълженията по него. При извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът приема, че ищцата не е изпълнила възложената й доказателствена тежест и не е установила възникването на облигационно правоотношение между нея и ответното дружество по Договор за потребителски кредит № 3115130/21.01.2025 г. На първо място, с исковата молба е представен проект на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, но същият не носи подписи за страните по него – нито за кредитор, нито за кредитополучател, а в 3 императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК е регламентирана писмена форма за действителност на договора за кредит. Дори да се приеме, че същият е сключен по електронен път, то не са налице доказателства за сключването на договора при спазване изискванията на ЗПФУР, съответно за одобряване на искането за отпускане на кредит (а ответникът изрично възразява в тази насока). Ответникът не оспорва, че ищцата е подала заявка за сключване на договора, и че е предоставил преддоговорната информация по чл. 18 ЗПФУР чрез предоставяне на стандартен европейски формуляр, съдържащ информация относно параметрите на предоставения заем. При твърденията на ответника обаче, че впоследствие договорът не е бил сключен, тъй като искането за отпускане на кредит не е било одобрено и сумата по същия не е била усвоена от ищцата (че „К.“ ЕАД не е одобрило подаденото от ищцата заявление за кредит при посочените от нея в процеса на кандидатстване параметри) съдът приема за недоказано твърдяното облигационно правоотношение между страните.

С оглед горното съдът приема, че ищцата не е изпълнила изрично възложената й доказателствена тежест и не е установила първата материална предпоставка, включена в предмета на исковете по чл. 26 ЗЗД, а именно не е доказала сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, което възпрепятства възможността съдът да извърши преценка за неговата действителност. По силата на нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна следва да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. В случая при липса на ангажирани от ищцата несъмнени доказателства за сключване на процесния договор за потребителски кредит от 21.02.2025 г., както и с оглед изричното оспорване на това обстоятелство в отговора на исковата молба, настоящият съдебен състав намира исковете с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, за недоказани и поради това следва да ги отхвърли.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ответникът. Последният претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, които разноски следва да се възложат в тежест на ищцата.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 48 състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „КП II част“, бл. 38, вх. А, ет. 8, ап. 37, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № 146 (сграда А), Бизнес център „Б.“, ет. 4 4 обективно евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал.

4 ЗПК, за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 3115130/21.01.2025 г. със страни Е. И. Д. и „К.“ ЕАД, като противоречащ на закона и като заобикалящ закона, като неоснователни.