Решение № 301 от 04.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Русе, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520200838 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. В. В. против наказателно постановление № 25-3393-000300 / 15.04.2025г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР -гр.Русе. Същият моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован при условията на чл.61 ал.4 от ЗАНН, доколкото трикратно е търсен на посочения от него адрес не се явява.. Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща редовно упълномощен процесуален представител, като в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В” и „М“.

На 24.03.2025г., около 13,30ч. жалбоподателят управлявал л.а. „Мерцедес 124“ с ДК № Р 42 11 ВР, собственост на друго лице по ул. „Цветница“ в гр.Русе. Служители в патрулен автомобил на Второ РУ забелязали, че автомобилът се движи със скорост с видимо и значително превишение над допустимата от 50 км/ч в населено място. Това ги накарало да последват автомобила с цел извършване на проверка. След преминаване на няколко улици и след подаване на звуков и светлинен сигнал автомобилът бил спрян за проверка, като жалбоподателят който го управлявал излязъл от автомобила. Един от полицейските служители св.С. К. възприел, че зениците му са разширени, същият бил видимо нервен и 1 превъзбуден. Св.К. го запитал да ли е употребил наркотични вещества, на което жалбоподателят отговорил: „Така, като ме гледате знаете ли, че съм употребявал всичко“.

Бил поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Дръг тест 5 000“, като за целта уредът за тестване бил донесен на място от други служители на Второ РУ. Непосредствено преди пробовземането жалбоподателят бил предупреден изрично от св.К. да не унищожава умишлено тампона със зъби. Уредът веднага отчел „невалиден тест“. С оглед още една проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози св.К. повикал и служители от Сектор „Пътна полиция“ гр.Русе, които на място донесли и техен тест в който била поставена друга касета.

Отново показанията на уреда били „невалиден тест“. Към този момент на място бил пристигнал близък на жалбоподателя, който му казал да не дава проба и да откаже тестване.

Преди разпечатването на втората касета жалбоподателят категорично заявил, че отказва да даде проба. Бил му издаден талон за изследване , като изрично му било разяснено от св.К., че има 45 минути на разположение да се яви в болнично заведение, но той не се явил да даде кръвна проба. За отказа му да се изследва за употреба на наркотични вещества и техни аналози св.К. съставил АУАН против него, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и ЛПУМПС по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон досежно и двете нарушения.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и наказателното постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на жалбоподателят, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените законови норми.

Нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е правилно установено и доказано по несъмнен начин. От АУАН и показанията на св.С. К. в съдебно заседание се установява, че жалбоподателят действително е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство и не е изпълнил предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, защото същите са логични, последователни и най-вече, защото се подкрепят от 2 другите събрани по делото доказателства. От показанията на този свидетел, а и от приложения по делото талон за изследване № 269735, л. 10 от делото, се установява, че на жалбоподателя е бил издаден такъв в 12,45 ч. на 24.03.2025г., като му е бил даден срок от 45 м. да се яви в болнично заведение УМБАЛ „Медика“ гр.Русе , но той не сторил това.

В обстоятелствената част на наказателното постановление нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е описано с всичките му признаци от обективна и субективна страна по начин, който в максимална степен дава възможност на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е наказан. Жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози както с техническо средство, а така също впоследствие и чрез даване на кръв за изследване в медицинско заведение, защото отговорността при отказ за изследване с техническо средство би отпаднала в случай, че деецът се бе явил в посоченото болнично заведение в определения в талона за медицинско изследване краен срок. Предвид констатираното от св.К. в хода на проверката нервно и превъзбудено състояние у жалбоподателя в съчетание с разширени зеници се налага извода, че той съвсем съзнателно и целенасочено е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества и техни аналози и по двата законово регламентирани начина – два пъти чрез невалиден тест (счупване на тампона със зъби), категоричен устен отказ да се изследва по съвет на негов близък и неявяване за даване на кръв в болнично заведение. Не е имало никаква пречка дори и при отказа да бъде изследван с полеви тест за употреба на наркотични вещества, жалбоподателят да се яви в болничното заведение за даване на кръв, особено ако е бил със съзнанието, че не е употребявал такива.

Жалбата е напълно бланкетна и с нея не се правят никакви възражения, очевидно е подадена единствено с нейния деволутивен и суспензивен ефект.

От обективна страна нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е извършено чрез бездействие при правно дължимо поведение за действие.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е разбирал, че с деянието си нарушава реда на държавното управление, но е искал настъпването на последиците му. Интелектуалната страна на умисъла му е обхващала и представите, че в случай на положителна проба за наркотици ще понесе по-тежката наказателна отговорност, което и именно го е мотивирало да откаже проверката, вкл. и по съвет на негов близък.

Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и размерът им не зависи от волята на АНО и съда, т.е. същите не подлежат на индивидуализиране.

С оглед изложеното съдът намира, че административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП е правилно установено и при налагане на административните наказания не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като обосновано и законосъобразно , тъй като не са налице основания за неговата отмяна или 3 изменение.

При такъв изход на делото и предвид изрично направеното искане от страна на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати такива в полза на ОД на МВР -гр.Русе в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 вр.чл.63д ал.4 от ЗАНН от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 25-3393-000300 / 15.04.2025г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР -гр.Русе, с което на Д. В. В. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “ глоба ” в размер на в размер на 2 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. В. В. да заплати в полза на ОД на МВР- гр.Русе сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4