Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1269 от 28.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19603/2022
Вид
Решение № 1269
Подписан
28.01.2023
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1269 гр. София, 28.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110119603 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от П. Н. Х. против [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 379,91 лева, представляваща главница, сумата от 344,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.03.2008 г. до 04.07.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2010 г. до окончателното и изплащане и разноски в размер на сумата от 34,49 лева, за които суми по ч. гр. дело № 33082/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 60-ти състав, е издаден изпълнителен лист от 15.11.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № [№]/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията поради изтичане на погасителна давност.

Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 33082/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 60-ти състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, срещу нея и в полза на третото за процеса лице [фирма] бил издаден изпълнителен лист от 15.11.2010 г., с който същата била осъдена да заплати на кредитора следните суми: 1 379,91 лева, представляваща главница, сумата от 344,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.03.2008 г. до 04.07.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2010 г. до окончателното и изплащане и разноски в размер на сумата от 34,49 лева. Посочва се, че вземанията на [фирма] били прехвърлени в полза на настоящия ответник [фирма] чрез цесия, за което ищцата узнала през 2015 г., чрез съобщение за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Н.М.. Поддържа, че на 22.02.2022 г. на Х. било изпратено ново съобщение, с което същата била уведомена за образуване на изпълнително дело през 2021 г. за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист.

Същата излага твърдения, че тези вземания са недължими поради погасяването им с изтичане на давностния срок, започнал да тече след издаване на изпълнителния лист от 15.11.2010 г. и изтекъл към 15.11.2015 г. Намира за приложим петгодишния давностен срок, 1 с оглед характера на вземанията, независимо, че в случая същите не са установени с влязло в сила съдебно решение. По тези съображения ищцата отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество [фирма] оспорва предявения иск като неоснователен с твърдение, че погасителната давност, приложима към процесните вземания, не е изтекла, тъй като е прекъсвана многократно с предприемането им и с осъществяването на подробно посочени изпълнителни действия.

Поддържа, че вземанията по изпълнителния лист произтичат от договор за кредит № [№] от 20.07.2007 г., сключен между [фирма], като кредитор и ищцата по делото П. Н. Х., като кредитополучател. Излага, че за събиране на вземанията по молба на първоначалния кредитор от 23.12.2010 г. било образувано изпълнително дело № 5461/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М., с която взискателят възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и която довела до прекъсване на давностния срок. Изброява конкретни изпълнителни действия, извършени в хода на това производство, довели до този резултат, като: изпращане на запорно съобщение до работодателя на длъжника и до търговски банки, насрочване на опис на движими вещи, молба за изискване на справки и др. п. Ответникът посочва, че на 15.05.2015 г. между първоначалния кредитор, в качеството му на цедент и [фирма], в качеството му на цесионер бил сключен договор за цесия, по силата на който на ответника били прехвърлени вземанията към П. Х. по процесния договор за кредит. За извършеното прехвърляне на вземанията било изпратено уведомление до длъжника, върнало се в цялост, като непотърсено. Заявява, при условията на евентуалност, че ищцата следва да се счита за редовно уведомена за цесията чрез връчване на уведомлението, като приложение към настоящия отговор. По молба на ответника от 25.08.2015 г. същият бил конституиран като нов взискател в изпълнителния процес, след което били извършени други действия, довели до прекъсване на давността. Излага доводи, че изп. дело № 5461/2010 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като впоследствие по молба на взискателя същото било преобразувано в изп. дело № 5442/2021 г. по описа на ЧСИ М.. Счита, че прекратяването на първия изпълнителен процес не влияе върху давността на вземанията, като с образуваното на втория във времето същата била прекъсната. През периода от 23.12.2010 г. /дата на образуване на изп. дело № 5461/2010 г./ до 26.06.2015 г., с оглед разрешението, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност е спряла да тече до момента на отмяната му през 2015 г. Спиране е налице и за период от два месеца, въз основа на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците от същото. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 33082/2010 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 60-ти състав в полза на [фирма], с ЕИК: [ЕИК] и срещу настоящата ищца П. Н. Х. е издаден изпълнителен лист от 15.11.2010 г., с който е разпоредено последната, като длъжник, да заплати на кредитора следните парични вземания: сумата от 1 379,91 лева, представляваща главница, сумата от 344,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.03.2008 г. до 04.07.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2010 г. до пълното и изплащане и разноски в размер на сумата от 34,49 лева за платена държавна такса. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2010 г.

2

Не е спорно, а и от представения и приет по делото препис от договор за потребителски паричен кредит [№] от 20.07.2007 г. следва, че вземанията по изпълнителния лист произтичат от договорно правоотношение между длъжника и кредитора във връзка с предоставен от [фирма] (с последващо търговско наименование [фирма] – считано от 23.05.2008 г., видно от справка в ТРРЮЛНЦ) на П. Н. Х. потребителски паричен кредит, с размер на заемната сума от 1 500 лева, общ размер на кредита от 1 533,15 лева и обща стойност на плащанията от 2 132,61 лева, с уговорен краен срок за връщане 30.12.2008 г., обусловен от падежа на последната месечна погасителна вноска.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 19.09.2022 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, на основание чл. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване, е отделено обстоятелството, че по силата на договор за цесия ответникът е станал носител на процесните вземания, след издаване на процесния изпълнителен лист, за което ищцата, в качеството си на длъжник, е била уведомена преди образуване на настоящото производство.

Тези обстоятелства следват и от приетите като писмени доказателства по делото заверени преписи от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. с извадка от приложение № 1 към него, потвърждение за извършена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, от които се установява, че вземанията на [фирма] към настоящата ищца П. Х., произтичащи от процесния договор за потребителски паричен кредит от 20.07.2007 г., са прехвърлени в полза на ответното дружество [фирма] по силата на договора за цесия от 15.05.2015 г. От съдържанието на представената извадка от приложение № 1 към договора следва, че към момента на прехвърлянето дължимите суми възлизат на 2 026,66 лева, от които 1 379,91 лева главница, както и, че за събирането им е образувано изпълнително дело № 5461/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № [№] на КЧСИ.

От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на процесния изпълнителен лист от 15.11.2010 г. и за събиране на материализираните в него вземания, по молба на първоначалния кредитор [фирма] с вх. № 69221/23.12.2010 г. и по разпореждане на съдебния изпълнител от 23.12.2010 г. първоначално е образувано изпълнително дело № 2010[№][№]/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. От съдържанието на молбата (приета като част от изпълнителното дело) се изяснява, че на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дружеството – взискател е възложило на съдебния изпълнител да бъдат извършени съответните изпълнителни действия за принудително изпълнение на подлежащите на изпълнение вземания.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали следва, че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист със запорно съобщение от 07.01.2011 г. по разпореждане от 23.12.2010 г. на ЧСИ, адресирано до [фирма], като трето задължено лице, е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на П. Н. Х., дължимо от нейния работодател – дружеството, адресат. Съобщението е получено от [фирма] на 12.01.2011 г., видно от удостоверяването за това в приложеното известие за доставяне. Със запорни съобщения от 15.08.2011 г. и въз основа на разпореждане на съдебния изпълнител от 15.08.2011 г., адресирани до [фирма] (получено от представител на търговската банка на 22.08.2011 г.); до [фирма] (получено от представител на търговската банка на 22.08.2011 г.), до [фирма] (получено от представител на търговската банка на 23.08.2011 г.) и до [фирма] (получено от представител на търговската банка на 25.08.2011 г.), в качеството им на трети задължени лица, са наложени запори върху банковите сметки, открити от длъжника П. Н.

Х.. В отговор, са постъпили съответно: писмо с изх. № [№]/23.08.2011 г., писмо от 25.8.2011 г., писмо с вх. № [№]/месец август 2011 г. и писмо от 02.09.2011 г., с което търговските банки уведомят ЧСИ, че въз основа на запорните съобщения са наложени запори върху вземанията по банковите сметки на длъжника, открити при тях, като по същите няма 3 налични парични средства/авоари, които да бъдат преведени по изпълнителното дело.

С молба с вх. № 060240/05.04.2012 г. длъжникът П. Н. Х. е поискала от съдебния изпълнител да бъде вдигнат наложения запор върху банковата и сметка, открита в [фирма], тъй като по същата се превежда получавано от нея обезщетение за безработица. С молбата Х. е поела задължение да изплаща по изпълнителното дело по 150 лева месечно. С разпореждане на ЧСИ и въз основа на съобщение от 05.04.2012 г. наложеният запор върху банковите сметки на длъжника П. Х., открити в ОББ АД, е вдигнат, като съобщението е получено от адресата на 12.04.2012 г.

Данните от приобщеното изпълнително дело № 210[№][№]/2010 г. сочат, че с молба с вх. № 135148/25.08.2015 г., адресирана до съдебния изпълнител, [фирма] е поискало, на основание чл. 429 ГПК, да бъде конституирано като взискател, в качеството му на цесионер на първоначалния кредитор [фирма], по силата на договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. С молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ дружеството е възложило на ЧСИ да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.

Изяснява се, че с постановление от 08.10.2015 г. на ЧСИ Н.М., на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, ответното дружество [фирма] е конституирано като взискател в образувания изпълнителен процес, като производството е прекратено по отношение на праводателя [фирма].