Решение № 20 от 04.03.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София , 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20201110212307 по описа за 2020 година при участието на секретаря Нели Василева, като разгледа докладваното от съдия ЛОРА МИТАНКИНА н.а.х.д. № 12307 по описа на СРС за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЗД срещу наказателно постановление/НП/ № Р-10-424/20.08.2020 г., издадено от заместник-председателя на КФН /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 644, ал.

2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се нарушението да е извършено при условията на повторност. Преценява се като допуснато съществено процесуално нарушение обстоятелството, че едва в НП, но не и в АУАН твърдяното нарушение е квалифицирано по по-тежкия състав на чл. 644, ал. 2 КЗ. Според жалбоподателя АУАН следва да съдържа пълното описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Счита се, че повторността е елемент от обективната страна на 1 състава на нарушението и предвид чл. 42, т. 4 ЗАНН, вр. чл. 84 ЗАНН повторността следва да бъде описана в АУАН. Поддържа се, че неправилно е определена датата на нарушението и че не е спазен срокът по чл. 34 ЗАНН.

Навежда се довод, че наложеното наказание не съответства на тежестта и характера на нарушението. Счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.

28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП, алтернативно за преквалификация на деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ, при което да се наложи минималната санкция.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна КФН се представлява от ЮРК. Г., която моли за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно. Моли съда да има предвид, че срокът по чл. 496, ал. 2 КЗ е краен пределен срок, в който застрахователят следва да се произнесе по претенцията по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В конкретния случай изтъква, че претенцията е заведена на 06.12.2019 г. и тримесечният срок изтича на 06.03.2020 г. Застрахователят изискал допълнителни доказателства на 18.12.2019 г, а същият следвало да се произнесе до 06.03.2020 г., като се е произнесъл много извън срока. Моли съда да има предвид, че законодателят изрично е посочил начините за произнасяне, като е дал възможност като защита на застрахователя, ако исканите от него доказателства не се представят в срок, същият да постанови отказ. В конкретния случай застрахователят не се бил възползвал от тази възможност, а се произнесъл чрез изплащане и то извън срока. ЮРК. Г. моли за присъждане на юрк. възражение. Представя писмени бележки.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С вх. № 91-02-497/20.05.20г. в КФН е постъпила жалба от Б.Н.Н.

Жалбата съдържа оплакване срещу забавено произнасяне по претенция № 1910040544, заведена в ЗД.

По жалбата на Б.Н.Н от страна на КФН е извършена проверка, като с 2 писмо с изх. № 91-02-497/26.05.20г. от ЗД са изискани заверени копия от всички документи по претенцията, както и писмено становище по случая.

Отговорът на застрахователя заедно с изисканите документи е постъпил в КФН с писмо с вх. № 91-02-497/04.06.20г.

От представените от застрахователя документи се установява, че на 06.12.2019г. пред ЗД е заведена претенция № 1910040544 за изплащане на застрахователно обезщетение вследствие на подадено от Николай Николов уведомление за щета. Преписката е образувана по повод настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие/ПТП/, в резултат на което са причинени увреждания на лек автомобил „Алфа Ромео 156” с рег.

№ №, собственост на Б.Н.Н. Завеждането на претенцията е удостоверено с № 1910040544 на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния водач, обективиран в застрахователна полица № BG/02/119000454338.

На датата на завеждане на претенцията – 06.12.2019г., пред застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й, а по отношение на увредения автомобил е бил извършен оглед.

На 09.12.2019г. ползвателят на застрахователни услуги е представил протокол за извършен технически преглед на автомобила.

На 18.12.2019г. с писмо с изх. № ОК-789262/18.12.19г. ЗД е уведомило увреденото лице и сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-гр. Кюстендил, че уврежданията на автомобила представляват тотална щета по смисъла на чл.

390 КЗ, поради което следва да бъдат представени документи, удостоверяващи прекратяването на регистрацията на лек автомобил „Алфа Ромео 156” с рег. № №.

На 18.03.2020г. в ЗД е постъпило уведомително писмо от увреденото лице, с което уведомява застрахователя, че автомобилът е отремонтиран и отправя молба за сключване на споразумение и изплащане на обезщетение без представяне на последно изисканите документи.

Между страните е било сключено споразумение, като на 02.06.2020г. ЗД се произнася по претенция № 1910040544 чрез изплащане на обезщетение в 3 размер на 629.96 лв. по банковата сметка на Б.Н.Н.

При така установените факти на 06.07.2020 г. св. С.А. съставила АУАН № Р-06-470/06.07.20г. срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.

496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ. АУАН е връчен на упълномощен представител на дружеството.

Въз основа на АУАН е издадено от заместващ заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, атакуваното наказателно постановление № Р-10-424/20.08.2020г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.

Въз основа на заповед № з-117/12.04.2019 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, е определил длъжностни лица, сред които и актосъставителят С.А., да съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му, с изключение на административните нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелката С.А. и събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание по реда на чл. 283 НПК.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, с оглед на което съдът счита, че не са налице формални основания за отмяна на 4 наказателното постановление и спорът следва да бъде разгледан по същество.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна разпоредба по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че АУАН е издаден извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. До извършване на проверката на изложените в жалбата на Благовест Николов обстоятелства актосъставителят не би могъл да прецени дали е осъществен състав на административно нарушение. Отговорът на застрахователя по повод изисканото становище и документацията по случая са постъпили в КФН на 04.06.2020г. Едва след 04.06.20г. е било възможно формирането на преценка за наличието на основание за ангажиране на отговорността на застрахователя. АУАН е съставен на 06.07.2020г., т.е. в 3-месечния срок, чийто начален момент е откриването на нарушителя. Производството е образувано и в пределите на удължения за нарушенията по кодекса двугодишен срок, доколкото в случая нарушението е извършено на 07.03.2020г., а АУАН е съставен на 06.07.2020г.

Напълно неоснователни са доводите в жалбата, че обстоятелството, че се касае за повторно нарушение, следва да бъде описано в АУАН, респективно – че липсата на описание на факти за повторността в АУАН съставлява допуснато съществено процесуално нарушение. Според чл. 42, т. 4 ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Фактът дали едно нарушение е повторно не е елемент от фактическия му състав. Актосъставителят следва да отрази в АУАН само тези обстоятелства, които е установил, и които в съвкупност водят до извода, че е извършено административно нарушение, в случая по чл.

496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ. Не е от компетенциите на актосъставителя, нито той обективно има възможност да изследва дали в едногодишен срок преди извършване на нарушението, което констатира с АУАН, по отношение на нарушителя има влязло в сила наказателно постановление, с което е бил наказан за същото по вид нарушение. Повторността като факт се изследва от 5 административнонаказващия орган при определяне размера на наказанието, тъй като същата има отношение не към самото нарушение, а към индивидуализацията на наказанието.

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административно нарушение по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.

Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ въвежда тримесечен срок за произнасяне, считано от завеждане на щетата. В процесния случай претенцията е заведена на 06.12.2019г. С оглед на това и този срок изтича на 06.03.2020г. Дата 06.03.2020г. е последният ден, в който застрахователят е могъл да осъществи произнасяне по щетата, без да наруши нормативните изисквания. Следователно застрахователят е извършил нарушение на 07.03.2020г. и правилно е определена датата на извършване на административното нарушение. Правната квалификация в АУАН и НП кореспондира с извършеното нарушение. Отношението на чл. 496, ал. 1 към чл. 108, ал. 1 КЗ като на специална към обща норма би било правно значимо в случай че те уреждат по различен начин идентични хипотези. Тогава би се проявило и дерогиращото действие на специалната норма. Между чл. 108, ал.

1 КЗ, приложима към сроковете за произнасяне по всички застрахователни претенции, и чл. 496, ал. 1 КЗ не е налице противоречие. Последната правна норма представлява гаранция за защита правата на потребителите на застрахователни услуги, тъй като въвежда краен пределен срок, в рамките на който застрахователят е длъжен да се произнесе по предявената претенция.

Разпоредбата е израз на засилена законодателна закрила и се отнася само за претенции по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обратно - разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ се прилага при уреждане на претенции по всички видове застраховки. Поради това и по предявена претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на авомобилистите застрахователят следва да се произнесе в 15-дневен срок от представяне на доказателствата по чл. 106 КЗ, но не по-късно от три месеца от завеждане на претенцията. По тази причина двете разпоредби са допълващи, като чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ не съдържа правила, които да дерогират общите такива на чл. 108, ал. 1 КЗ.

6

Застрахователят е длъжен в тримесечен срок от завеждане на всяка претенция по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите окончателно да се произнесе по нея по един от алтернативно предвидените в чл. 496, ал. 2 КЗ начини - като определи и изплати обезщетение или мотивирано откаже плащане. В конкретния случай видно от приобщените по делото писмени доказателства произнасянето по претенцията е настъпило далеч отвъд рамките на тримесечния срок.